Решение № 280 от 23.11.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Шумен, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233600500413 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №586/25.07.2023 г., постановено по гр.д. №2716/2022 г. ШРС по иска на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Н. Р. М. е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от 200,83 лв., представляваща – 189,36 лв. главница за дължима цена за електрическа енергия, консумирана от ответника в периода 14.10.2021 г. - 01.12.2021 г. и 11,47 лв. лихва за забава за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2022 г. до окончателното плащане и е разпределил дължимите разноски.

Въззивникът, чрез особения си представител обжалва изцяло първоинстанционното решение, като се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че не е възникнало договорно правоотношение за доставка и ползване на ел. енергия между страните. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият оспорва нейната основателност. Моли да се потвърди решението.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес и е допустима.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Установява се от приложеното ч. гр. д. №1807/202 2 г. по описа на Районен съд – Шумен, че в полза на въззиваемата страна “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД е издадена Заповед №850/18.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено въззивника Н. Р. М. да заплати: 189,36 лв. - главница за незаплатена ел. енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 22.11.2021 г. до 06.12.2021 г. за обект с абонатен номер №0106908099, находящ се на адрес: гр. Шумен, ул. „....“ №16, вх. 1, ет. 3, ап. 7, с клиентски № 1300033029, сумата 11,47 лв. – мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата на падежа на съответната фактура до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв.

- държавна такса и сумата 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за вземането. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни искове срещу въззивника за установяване дължимостта на сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.

По делото като писмени доказателства са представени извлечение от сметка към 28.07.2022 г. за клиент с клиентски №1300033029, абонатен №0106908099 за обект гр.

Шумен, ул. „....“ №16, вх. 1, ет. 3, ап. 7; фактури за претендирания период №№ФП03161947194780/22.11.2021 г., с падеж 15.12.2021 г. и ФП***/06.12.2021 г., с падеж 29.12.2021 г., известие за обезщетение за забава, адресирани до Н. Р. М. с кл.

№0106908099 за обект на потребление с абонатен №0106908099 и адрес на обекта: гр.

Шумен, ул. „....“ №16, вх. 1, ет. 3, ап. 7. Представени са още и справка за потреблението, извлечение за фактури и плащания за периода 12.12.2019 г. – 06.12.2021 г. за същия абонатен номер на обекта на потребление №0106908099.

Представени са и Общите условия за продажба на ел. енергия и публикации, Решения на ДКЕВР.

По делото е прието искане №5961762/26.11.2021 г., от което се установява, че ответницата е изявила желание да прекрати договорните отношения с ищцовото дружество от 01.12.2021 г. за посочения в молбата клиентски №1300033029 , абонатен №0106908099 с адрес: гр. Шумен, ул. „....“ №16, вх. 1, ет. 3, ап. 7, поради прекратяване на договора й с общински жилища, към което е приложен протокол-опис от същата дата за предаване на имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „....“ №16, вх. 1, ет. 3, ап. 7, поради прекратяване на договора за наем.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 98а от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест ищецът трябва да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между него и ответника за процесния период (14.10.2021 г. до 01.12.2021 г.), по която ищецът е изправна страна и от която е възникнало вземането му, в посочения размер, т. е. доставил е посоченото във фактурите количество ел. енергия. По отношение на предявения иск с правно основание чл.

86 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главен дълг, както и изпадането на ответника в забава, размера на обезщетението.

При положително установяване на горните факти, ответната страна е следвало да установи всичките си правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително и погасяване на задължението.

По делото е спорен въпросът относно наличието на облигационна обвързаност между 2 страните, с оглед възраженията на ответника, че за посочения в обстоятелствената част на исковата молба имот в с. ......, ул. „.....“ №6 страните не са били в договорни отношения с ищеца, респективно не е била клиент и съответно потребител на ел. енергия.

Съгласно чл. 92 ЗЕ страни по сделката с електрическа енергия са дружеството краен снабдител на електрическа енергия и краен клиент. В случая не е спорно, че ищецът е доставчик (краен снабдител) на електрическа енергия и свързаните с нея услуги на територията, в която се намира обектът. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, ако не са договорили различни условия от общите.

За да са налице отношения на покупко-продажба на електрическа енергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор. Видно от разпоредбата на чл. 98в ЗЕ отношенията между страните възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството "клиент" по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, където е посочено, че "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.

В случая е безспорно, че се касае за доставка на електрическа енергия за битови нужди и следователно ответникът следва да има качеството на битов потребител/клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ тези потребители ползват електрическа енергия за ползваните от тях имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение.

Въззивният съд намира, че ищецът – доставчик доказва, че ответникът е ползвател на имот абонатен №0106908099 с адрес: гр. Шумен, ул. „....“ №16, вх. 1, ет. 3, ап. 7, на който е доставяна ел. енергия, което е доказал с представените по делото искане №5961762/26.11.21 г. и протокол-опис от същата дата, в които се съдържа признание от страна на ответника, че е ползвател на присъединения към разпределителната мрежа обект, находящ се гр. Шумен, ул. „....“ №16, вх. 1, ет. 3, ап. 7 на основание договор за наем. С отправеното искане ответницата е изразила воля, че желае съществуващата договорната връзка между страните да бъде преустановена, считано от 01.12.2021 г. Видно от посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът претендира заплащане на доставена и потребена ел. енергия за обект с абонатен №0106908099. Представените от ищеца доказателства в подкрепа на твърденията си също се отнасят за обект с посочения абонатен номер и адрес гр. Шумен, ул. „....“ №16, вх. 1, ет. 3, ап. 7, което обуславя извод, че претенцията е във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с абонатен №0106908099, който от съвкупната преценка на доказателствата по делото е видно, че е този, находящ се на адрес: гр. Шумен, ул. „....“ №16, вх. 1, ет. 3, ап. 7.

В този смисъл неоснователно е възражението от страна на особения представител, че ищецът не е доказал ответницата да е собственик, наемател или ползвател на имота в с. ......, ул. „.....“ №6, на който е доставяна ел. енергия, съответно не е страна по договор с ищцовото дружество.

С оглед изложеното следва да се приеме, че за процесния период Н. Р. М. има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ , респ. на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 41б от ДР на ЗЕ . Ето защо съдът счита, че от събраните по делото доказателства може да бъде направен категоричен и безспорен извод, че между страните в настоящото производство съществува правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия през процесния период, поради което предявените искове са основателни и доказани.

3

Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноските: С оглед изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал.

1 от Наредба за заплащане на правната помощ и внесено възнаграждение за особен представител в размер на 200,00 лв.

Следва въззивникът да се осъди да внесе 50,00 лв. държавна такса за въззивното обжалване в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Шумен.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №586/25.07.2023 г. по гр.д. №2716/2022 г. по описа на Шуменки районен съд.

ОСЪЖДА Н. Р. М., ЕГН **********, с адрес: с. ......, ул. „.....“ №6, да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, ЕИК ....., с адрес: гр. Варна, “Варна Тауърс – Г”, бул. „Вл.

Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д., направените във въззивното производство разноски в размер на 300,00 лв.

ОСЪЖДА Н. Р. М. да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Шумен сумата 50,00 лева - дължима държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4