Решение № 4531 от 30.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4531 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100110362 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане са предявени от Н. Р. С. против „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

Ищецът твърди, че на 06.02.2025 г., около 19:00 ч., в гр. София, на ул.

„Хан Кубрат“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Форд“ с рег. № ********, управляван от Т. Д. Д., и лек автомобил марка „Опел“ с рег. № ********, управляван от Д.С.Д.. За произшествието вина носел водачът на автомобила „Форд“, който навлязъл в лентата за насрещно движение и осъществил удар с движещия се там с предимство автомобил „Опел“, в който ищецът Н. Р. С. е пътувал на предната дясна седалка. Твърди се, че непосредствено след настъпване на инцидента ищецът бил транспортиран по спешност в ВМА, където за периода от 06.02.2025 г. до 12.02.2025 г. е бил хоспитализиран. Установени били следните травматични увреждания: контузия на главата, разкъсно‑контузна рана на челото, контузия на гръдния кош и счупване на костите на лявата предмишница в средната трета. На 10.02.2025 г. било извършено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупените кости на лявата предмишница и метална остеосинтеза със заключваща DCP плака и винтове.

Ищецът поддържа, че след изписването от болничното заведение 1 възстановяването протекло в домашни условия, като левият горен крайник е бил обездвижен с бинтова ортеза, той е бил неработоспособен, изпитвал е постоянни силни болки в областта на фрактурата и приемал обезболяващи медикаменти. Посочва се, че с оглед обстоятелството, че лявата ръка е водеща, ищецът не е можел сам да се обслужва и бил напълно зависим от помощта на близките си, а лечението продължило 3–4 месеца. Към настоящия момент ищецът не бил пълно възстановен, ръката се движела затруднено и била налице остатъчна болка. Пътнотранспортно произшествие оказало съществено отражение и върху психическото състояние на ищеца, като вследствие на преживения шок страдал от понижено настроение, тревожност и нарушения на съня. Във връзка с лечението за периода от 12.02.2025 г. до 24.02.2025 г. ищецът е извършил разходи за лечение в общ размер 1 931,46 лв., представляващи потребителска такса, стойност на метални импланти и разходи за медикаменти. Ищецът сочи, че за лекия автомобил „Форд“, с рег. № ********, към датата на произшествието е била в сила застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по полица № BG/06/125000349407 със срок от 25.01.2025 г. до 24.01.2026 г. С молба от 04.03.2025 г. е отправил до застрахователя претенция по чл. 380 КЗ за доброволно заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, но до момента не било налице нито изплащане на обезщетение, нито постановен официален отказ.

По изложените съображения Н. С. моли съда, на основание чл. 432 КЗ, да осъди „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да му заплати сумата от 30000 лв. частично от 45000 лв., ведно със законната лихва от 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на претендираната сума – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, 1931,46 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.09.2025 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба ответникът не оспорва сключването на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за л.а. „Форд“ с рег. № ******** към 06.02.2025 г. Счита, че по делото липсват доказателства, от които да се установи виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Форд“, с рег. № ********, Т. Д. Д., както и че механизмът на пътнотранспортното произшествие не е достатъчно изяснен.

По отношение на неимуществените вреди ответникът счита, че 2 претендираното обезщетение в размер на 30 000 лв. е завишено и несъответстващо на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, с оглед характера и степента на телесните увреждания, както и интензитета и продължителността на търпените болки и страдания. Подчертава се, че според наличните медицински документи възстановяването от травмите е настъпило в нормален срок за подобен вид увреждания, а евентуалните тревожно‑депресивни състояния са били краткотрайни и преходни.

Ответникът оспорва и предявения иск за имуществени вреди в размер на 1 931,46 лв., представляващи разходи за лечение, с довод, че не е установено всички претендирани разходи да са необходими и действително свързани с лечението на пострадалия във връзка с процесното произшествие. Наред с това се прави възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на отговорността на застрахователя, като се твърди, че за настъпването на вредоносния резултат е допринесло поведението на самия пострадал, който като пътник в моторното превозно средство не е използвал обезопасителен колан в противоречие с чл.

137а, ал. 1 ЗДвП, с което сам се е поставил в опасност и е улеснил настъпването и обема на вредите. В тази връзка ответникът поддържа, че евентуално дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано съобразно приноса на пострадалия за настъпването на уврежданията. По отношение на претенцията за законна лихва се навежда възражение, че началният момент е неправилно определен от датата на подаване на доброволната претенция – 04.03.2025 г., като се сочи, че по силата на чл. 496 и чл. 497 КЗ застрахователят изпада в забава след изтичане на тримесечния срок от заявяване на претенцията, поради което най-ранният момент на забава е 04.06.2025 г., при наличие на останалите законови предпоставки.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. С., поддържа предявените искове.

Ответникът, чрез юрк. И., оспорва исковете.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

В протокол за оглед на местопроизшествие от 06.02.2025 г. по ДП ЗМ 513 ЗМТ 11028/2025 г. на СДВР, пр. пр. № 2965/2025 г. на СРП е описано настъпило ПТП в гр. София, на ул. „Хан Кубрат“ с ул. „Възрожденска“ между л.а. „Форд“ с рег. № ********, управляван от „Т. Д. и л.а. „Опел“ с рег. № 3

********, управляван от Д.Д., в който пътник на предна дясна седалка е бил ищецът. Приети са скица на местопроизшествие и фотоалбум.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т.

Д.. Свидетелят сочи, че през м. февруари 2025 г. е участвал в ПТП, вечерта след работа се е придвижвал с л.а. „Форд“ по бул. „Хан Кубрат“ посока кв.

„Триъгълника“, пътната настилка била мокра. Движел се в колона с автомобили с около 50 км/ч, преди маневрата намалил до 30 км/ч. На кръстовище след включване на ляв мигач предприел маневра ляв завой към кв.

„Триъгълника“ в „малка уличка“, когато последвал удар в преден десен калник с насрещно движещ се л.а. автомобил. В посочения участък имало две ленти за движени и трамвайни линии. Свидетелят се движел в дясна лента, която била за направо и наляво. В хода на разпита свидетелят уточнява, че ударът настъпил след като свидетелят навлязъл с автомобила в лентата за насрещно движение, но без да е спирал движението на автомобила. Преди удара не видял автомобила, за първи път видял автомобила след удара. Не знае дали е имало други насрещно движещи се автомобили. В хода на разпита сочи, че е направил преценка, че е имал достатъчно време за извършване на ляв завой преди достигане на мястото от насрещно движещи се автомобили. Посочва и, че насрещно движещите се автомобили виждали извършването на маневрата и следвало да намалят своята скорост.

Анализирайки събраните по делото доказателства вещото лице инж. С.

М. определя следния най-вероятен механизъм на ПТП: водачът Т. Д. Д. е управлявал л.а. „Форд“ по платното за движение на ул. „Хан Кубрат“ в посока от изток на запад. При достигане на кръстовището е предприел маневра „завой наляво“ към ул. „Възрожденска“ като навлязъл в насрещните ленти за движение. Едновременно с това, по същото платно на ул. „Хан Кубрат“, в посока от запад на изток, срещу л.а. „Форд Маверик“, се е движел л.а. „Опел“, управляван от водача Д.С.Д.. Около 1,2 секунда преди удара л.а. „Форд“ е започнал отклоняване наляво в кръстовището. В този момент л.а. „Опел“ се е намирал на около 21,4 м. преди мястото на удара. Така е настъпил удар между предна дясна част на л.а. „Форд Маверик“ и предна лява част на л.а. „Опел Мерива“. В момента на удара скоростта на л.а. „Форд“ е била около 16 км/ч, а на л.а. „Опел“ около 62 км/ч. След удара, под действие на ударния импулс, л.а.

„Форд“ е бил отместен назад и завъртян, а л.а. „Опел“ е продължил движението си напред с придобита ротация, оставяйки следа от задиране от 4 деформираната предна лява гума по асфалтовата настилка. Двата автомобила са се установили в крайните положения, отразени в протокола за оглед и фотоалбума на местопроизшествието. В района на местопроизшествието движението е било регулирано посредством трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим. Хоризонталната маркировка включва тип М1 (разделяща съседни ленти за движение в една посока) и тип М2 (разделяща насрещните потоци за движение), както и стоп линии на двете полуплатна. На дясното полуплатно на ул. „Хан Кубрат“ преди кръстовището е монтиран пътен знак Б3 от ЗДвП („Път с предимство“). Според експерта причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е това, че водачът на л.а. „Форд“ – Т. Д. Д. при навлизане в кръстовището и е предприел маневра „завой наляво“ по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. без да спре и да пропусне л.а. „Опел“. Тъй като произшествието е настъпило в населено място (гр. София), при липса на пътни знаци, въвеждащи по-ниско ограничение в конкретния участък, максимално разрешената скорост за двамата водачи е била съгласно нормативната уредба. При горните данни вещото лице заключава, че водачът на л.а. „Форд“ Т. Д. е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като отложи маневрата „завой наляво“ и не навлиза в насрещните ленти преди да се убеди, че същата може да бъде извършена безопасно. Водачът на л.а. „Опел“ Д.Д. е нямал техническа възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране, тъй като пълният спирачен път (опасна зона) при движение със скорост 62 км/ч е 43,94 м., а разстоянието до мястото на удара в момента на отклоняване на л.а.

„Форд“ наляво е било 21,4 м. Водачът на л.а. „Опел“ би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара само при движение със скорост, по-малка от 36 км/ч.

По делото е приета Епикриза от ВМА с отразено болнично лечение на Н. С. в периода 06.02.2025 г. – 12.02.2025 г. и разходи за лечение в размер на 34,80 лв. – потребителска такса, 1680 лв. – медицински консумативи, 118,80 лв., 97,86 лв – лекарствени и др. продукти. Ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност в периода 06.02.2025 г. – 14.03.2025 г.

За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Р.В.В. (баба на ищеца). Свидетелката сочи, че е видяла ищеца във ВМА – с обезобразено в рани лице, рани на коляното и вързана ръка. Ищецът не искал да я тревожи, но 5 било видимо, че не е в добро състояние. След изписването свидетелката помагала на ищеца, тъй като е левичар и изпитвал трудности в обслужването.

Помагала му да се храни, с поддържане на хигиена. След инцидента ищецът се страхувал да пътува в автомобил. Месец преди инцидента му предстояло да вземе шофьорска книжка, но след случилото се отказвал да шофира. Месец ползвал болничен. Работел като сервитьор, но след произшествието помолил да продължи да работи като барман, тъй като не можел да сервира и отсервира, да държи табла, да носи пазарска торба и да вдига тежко.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. Е. К.. Вещото лице отговаря, че в пряка причинно-следствена връзка с процесния пътен инцидент ищецът е получил фрактура в средната трета на лявата лакътна кост, контузия на главата и разкъсно-контузна рана в областта на лявата надочница. Споменатата в епикризата контузия на гръдния кош вещото лице определя като работна диагноза, която не е потвърдена посредством никакъв обективен метод на изследване, нито пък от консултацията на хирурга, осъществена още при хоспитализирането на пострадалия в лечебното заведение. На 10.02.2025 г. при отложена спешност ищецът е претърпял операция - за анатомично възстановяване на счупване на лакътната кост на лявата предмишница, при която е извършено отворено наместване на фрагментите и стабилизирането им с метална плака и 6 бр. винтове. По отношение на разкъсно‑контузната рана в областта на лявата надочница е извършена хирургична обработка, насочена към почистване и затваряне на раната с оглед нейното правилно зарастване.

Разпечатката съдържа 31 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a461451-c098-4479-bbf4-77615cbf3a3d