Определение № 1697 от 19.03.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1697 гр. Бургас, 19.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20242120108682 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от А. Г. М. против „В. И К.“ ЕАД и ЧСИ Р. С..

С определение № 300/15.01.2025 г. съдът прекрати производството по предявените от А. Г. М., ЕГН – **********, отрицателни установителни искове по чл.439 от ГПК по отношение на ответника ЧСИ Р. С.. Със същия съдебен акт съдът прекрати производството по предявените от А. Г. М., ЕГН – **********, срещу „В.И. К.“ ЕАД отрицателни установителни искове по чл.439 от ГПК за следните вземания: 1910,42 лева, представляваща възнаградителна лихва; 395 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело; 437,77 лева, представляваща такса по т.26 от ТТР на ЗЧСИ.

С оглед горното, предмет на разглеждане са два отрицателни установителни иска по чл.439 от ГПК за несъществуване на вземания на ответника за главница, ведно с присъдена законна лихва, и за съдебни разноски.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който ответникът твърди, че производството е недопустимо, защото изпълнителното производство № 20247060400894 по описа на ЧСИ Р. С. е прекратено поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

По допустимостта на производството съдът намира следното:

В хипотезата на чл. 439 ГПК длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Основание за наличие на правен интерес е висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист – аргумент от Определение № 364 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 238/2018 г., III г. о.

По делото са налице доказателства, че принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20247060400894 по описа на ЧСИ Р. С. е приключило с разпореждане от 11.12.2024 г. на основание чл.433, ал.2 от ГПК, т.е. поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Това разпореждане е връчено на длъжника, ищец по настоящото производство, на 16.12.2024 г. Нещо повече, съобщение до длъжника ищец, че изпълнителното производството е прекратено именно на основание чл.433, ал.2 от ГПК, се съдържа сред приложенията към исковата молба. От информацията, предоставена на съда от 1

ЧСИ Р. С. на 19.03.2025 г., се установява, че разпореждането не е атакувано от длъжника ищец, нито от кредитора ответник, който също е запознат с това разпореждане, защото представя препис от него с отговора на исковата молба.

В отговора на исковата молба по същество е налице „признание“ от кредитора ответник, че е получил изпълнение по изпълнителното дело и е удовлетворен. В случая не сме изправени пред хипотеза на перемция, поради което и не може да се приеме, че е налице опасност за длъжника кредиторът отново да образува изпълнително производство, което и да обоснове правен интерес от иска по чл. 439 ГПК – в този смисъл Определение № 337 от 21.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 854/2022 г., I т. о.

Според правната теория (проф. д-р Живко Сталев „Българско гражданско процесуално право“, издание 2001 г., стр. 794), „когато принудителното изпълнение е вече приключено, а удовлетвореният кредитор е привиден (изпълняемото право не съществува), защитата на длъжника се състои във връщане на полученото от привидния кредитор“.

Ето защо не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.

439 ГПК. Ищецът разполага с друг вид защита-осъдителен иск за връщане на недължимо събраните суми. Поради липса на правен интерес от предявяване на исковете, предмет на делото, производството следва да бъде прекратено.

Ответникът е поискал присъждане на разноски, като има право на такива и при прекратяване на производството – аргумент от чл.78, ал.4 от ГПК. Дружеството е представлявано от юрисконсулт, като съдът намира за справедливо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК, което следва да бъде възложено в тежест на ищеца.

Мотивиран от горното и на основание чл.130 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на А. Г. М., ЕГН – **********, срещу „ВИК. “ ЕАД в частта, с която са предявени отрицателни установителни искове за недължимост на вземания на дружеството в размер на 2438,38 лева главница, ведно със законна лихва от 16.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, и 363,77 лева разноски, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20247060400894 по описа на ЧСИ Р.

С., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в неговата цялост.

ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН – **********, с адрес гр. Б., ж.к. И., бл..****, ет.*, ап.*, да заплати на „В И К“ ЕАД, ЕИК – *********сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2