Решение № 2784 от 17.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2784 гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100513822 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.04.2021 год., постановено по гр.дело №42302/2020 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу М. С. С., С. С. С. и И. К. И. искове е правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца, както следва:

М. С. С. – сумата от 409.40 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се гр.София, ж.к.“******* абонатен №*******, за периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.дело №23666/2020 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в – 11.06.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 78.23 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 11.06.2017 год. до 28.05.2020 год.; сумата от 6.12 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №23666/2020 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в – 11.06.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 1.13 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 11.06.2017 год. до 28.05.2020 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част до 1 пълните предявени размери и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 138.20 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 18.61 лв.

С. С. С. – сумата от 409.40 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се гр.София, ж.к.“******* абонатен №*******, за периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №23666/2020 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в – 11.06.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 78.23 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 11.06.2017 год. до 28.05.2020 год.; сумата от 6.12 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №23666/2020 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в – 11.06.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 1.13 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 11.06.2017 год. до 28.05.2020 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 138.20 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 18.61 лв.

И. К. И. – сумата от 818.79 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се гр.София, ж.к.“******* абонатен №*******, за периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.дело №23666/2020 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в – 11.06.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 156.46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 11.06.2017 год. до 28.05.2020 год. /при допусната от СРС очевидна фактическа сума при отразяване на стойността на това вземане, която е посочена като 156.76 лв./; сумата от 12.24 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №23666/2020 год. по описа на СРС, ГО, 124 с-в – 11.06.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 2.25 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 11.06.2017 год. до 28.05.2020 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 276.40 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 37.22 лв.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето 2 лице-помагач „Х.И Р.“ ЕООД.

Срещу решението са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивни жалби от тримата ответници М. С. С., С. С. С. и И. К. И.. Тримата жалбоподатели поддържат, че по делото не било доказано съществуването на твърдяното облигационно правоотношение между страните. Изравнителните сметки не им били връчени. В имота нямало отоплителни тела, като е претенцията на ищеца била само за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Първите двама жалбоподатели сочат освен това, че процесният имот се ползвал само от ответника И. К. И., като това, че били собственици на имота не ги правело ползватели на услугата на ищеца. Ето защо молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваните му части, а исковете – отхвърлени.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.

Третото лице-помагач „Х.И Р.“ ЕООД не изразява становище по въззивните жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 159 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, но е частично неправилно.

Основният спорен във въззивното производство въпрос е свързан със съществуването на твърдяното облигационно правоотношение между страните.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложено от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР – чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ /чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР/, които регламентират страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 год., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, 3 бр. 54 от 17.07.2012 год. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ /отм./, в редакция от ДВ, бр.107 от 09.12.2003 год. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 год./.

В разглеждания случай е установено по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, удостоверения за наследници, списък на етажните собственици, обективиран в протокол за проведено на 23.10.2007 год. Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда и главни отчети, които са подписани от ответника И. К. И. /тези документи по своето правно естество съставляват частни свидетелстващи документи и обективират неизгодно за автора им обстоятелство – че е титуляр на клиентска партида №******* – виж чл. 180 ГПК, т.е. имат значението на извънсъдебно признание/, че процесният апартамент №94 е бил собственост на К. И. В. и Й.С.В., а впоследствие е бил придобит по силата на законово наследствено правоприемство от ответника И. К. и неговата сестра С. К.а С.а /техни деца/ – при равни права, като между посочения ответник и ищеца е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди /клиентската партида за имота е била водена на името на посочения ответник – единият от наследниците на първоначалните собственици на жилището/. Следователно ответникът И. К. И. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът И. К. И. е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между ищеца и посочения ответник са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, както е приел и СРС.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за 4 извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.