Решение № 4523 от 27.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 27.07.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 44 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.

Подадена е молба от “Б.Р.И.” ЕООД с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение, постановено на 18.02.2019 г. по гр.д. № 44479/2018г. по описа на СРС, ГО, 58 състав.

Молителят твърди, че е бил лишен от участие в съдебното производство, по което е постановено процесното решение, тъй като не бил връчен надлежно препис от исковата молба с приложенията, както и че не бил редовно призован за откритото съдебно заседание, проведено пред СРС на 18.02.2019г., в което е постановено оспорваното съдебно решение. По същите съображения сочи, че и преписът от съдебното решение бил връчен в нарушение на правилата за връчване, а за постановеното решение узнал от образуваното срещу дружеството изпълнително производство. Поддържа, че на 07.11.2018г. Х.Д.Х.с адрес с. Мечка, получил от СРС следните съдебни книжа, предназначени за “Б.Р.И.” ЕООД: уведомление, съобщение, призовка за страна и препис от искова молба от “Ю.2.” ООД. Твърди, че Х.Д.Х.не е нито управител, нито едноличен собственик на капитала на “Б.Р.И.” ЕООД. Също така, седалището и адреса на управление на дружеството-молител не се намира на личния адрес на Х.. По тези съображения получателят на съдебните книжа уведомил първоинстанционният съд с молба от 07.12.2018г. за посочените по-горе обстоятелства и върнал изпратените документи по делото. Независимо от изложеното първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество е редовно призовано, дал е ход на делото и по искане на насрещната страна е постановил неприсъствено решение. С оглед изложените обстоятелства е направено искане за отмяна на постановеното неприсъствено решение и връщане на делото за ново разглеждане пред първата инстанция.

Претендира се и обезсилване на издадения срещу дружеството-молител изпълнителен лист и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по молбата – „Ю.2.” ООД изразява становище за недопустимост на искането предвид липсата на конкретно правно и фактическо основание, както и неуточнен обжалваем интерес. Релевира и доводи, че молбата е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК. По същество се поддържа неоснователност на молбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възражеинята на страните, намира за установено следното:

Установява се, че в проведеното на 18.02.2019г. съдебно заседание по гр.д. 44479/2018г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, съдът е постановил неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, като е уважил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Ю.2.” ООД срещу “Б.Р.И.” ЕООД положителни установителни искове с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, като е приел за установено, че молителят в настоящото производство е носител на парични задължения, удостоверени в заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр.д. № 58198/2017г. по описа на СРС, ГО, 58 състав.

Срещу “Б.Р.И.” ЕООД била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 58198/2017г. по описа на СРС, ГО, 58 състав.

Длъжникът бил надлежно уведомен за издадената срещу него заповед на посочения в заявлението адерс – гр. София, жк “******, който съвпада с вписания адрес на управление по партидата на дружеството в Търговския регисистър. Този адрес е посочен в депозираното по делото възражение по чл. 414 от ГПК.

Ищецът „Ю.2.” ООД е посочил следните адреси за призоваване на ответника в образуваното исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК: по седалище и адрес на управление ***; по личен адрес на управителя на дружеството М.Х. Х. – гр. София, жк “******, ет. *** и по личен адрес на лицето Х.Д.Х.– с.

Мечка, ул. “******, посочен като едноличен собственик на капитала. С определение от 18.08.2018г. първоинстанционният съд е разпоредил да се изпрати на ответника препис от исковата моба и приложенията за отговор и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.02.2019г. По делото са изпратени призовка за съдебното заседание и съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложенията за отговор в едномесечен срок, като видно от вписванията в тях, същите са адресирани до “Б.Р.И.” ООД, чрез Х.Д.Х.в качеството му на едноличен собственик на капитала, с адрес за връчване – с. Мечка, ул. “******. Двете съобщения са получени лично от Х.Х. на 07.11.2018г. Изпратени са призовка за явяване в открито съдебно заседание и съобщение, ведно с препис от исковата молба за отговор в едномесечен срок, и на личния адрес на управителя на “Б.Р.И.” ООД – М.Х.

Х. – гр. София, жк “******, ет. 6, ап. 32. Същите не са връчени, а са върнати по делото в цялост, с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че на посочения адрес няма обозначение за фирма.

На 07.12.2018г. по делото е постъпила молба-уведомление от Х.Д.Х., в която е посочено, че същият не е едноличен собственик на капитала на “Б.Р.И.” ЕООД и понастоящем няма нищо общо с посоченото дружество, като седалището и адреса на това търговско дружество никога не са били на неговия личен адрес. Към уведомлението са приложени и връчените съдебни книжа. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по изложените в молбата-уведомление на Х.Х. обстоятелства. СРС е приел, че съобразно нормата на чл. 147 от ТЗ и пасивната представителна власт на съдружниците на дружеството с ограничена отговорност – в случая един съдружник – собственик на капитала, е налице редовно призоваване на ответника.

По делото няма данни да е изпращана призовка до ответното дружество на посочения в исковата молба адрес на управление ***.

Постановеното по делото неприсъствено решение срещу

“Б.Р.И.” ООД е било изпратено за връчване на личния адрес на управителя М.Х. – гр. София, жк “******, което е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е частен дом и няма обозначение за фирма. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по редовността на призоваването с оглед отразените в съобщението обстоятелства, нито е разпоредил прилагането на правило за фингирано връчване на книжата.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален принцип – правото на защита на страните по делото /арг. от чл. 9 и чл. 10 от ГПК/, вследствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи връчване на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени и предполагат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1/. страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/. при невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл. 240, ал. 1 от ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече срокът – от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по чл. 240, ал. 1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До редовното връчване на решението срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, а ако страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за допустима. В хипотезата на чл. 240, ал. 1 от ГПК законодателят не придава на узнаването на решението правно релевантно значение /за разлика от отмяната на влязло в сила решение при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК/. В тази хипотеза /на производство по чл. 240, ал.

1 от ГПК/ течението на срока е обусловено императивно от действителното връчване на решението на страната, срещу която е постановено. В този смисъл „връчването на неприсъствено решение” не е равнозначно на „узнаване на решението” /определение №

550/12.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 529/2010г., II ТО/.

В конкретния случай се установи, че постановеното неприсъствено решение не е било надлежно връчено на молителя, поради което следва да се приеме, че молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима. Същата е и основателна по следните съображения:

С оглед изложените в молбата твърдения се налага извода, че молителят се позовава на хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК – ненадлежно връчване на препис от исковата молба и на призовката за съдебното заседание. Ответникът в първоинстанционното производство е юридическо лице – търговско дружество и правилата за връчване на съобщения и призовки са уредени в нормата на чл. 50 от ГПК, съгласно която връчването на търговци и юридически лица, които са вписани в съответния регистър, се извършва в канцелариите им на последния посочен в съответния регистър адрес на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Мястото на връчване е посочено в чл. 50, ал. 1 от ГПК и това е мястото, където тези субекти са вписали седалището и адреса си на управление в съответния регистър.

В настоящия случай се установи, че преписът от исковата молба и призовката за съдебното заседание не са били връчени по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК, а именно на адреса на регистрацията на дружеството.

Нещо повече, съобщения и призовки не са били изпращани на този адрес, независимо от обстоятелство, че е бил посочен в исковата молба, а и същият следва да се приеме за служебно известен на съда, поради обстоятелството, че същият адрес е вписан по партидата на дружеството в публичния Търговски регистър. В нарушение на правилото по чл. 50, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е приел за редовно връчено съобщение, изпратено на личния адрес на лице, сочено в исковата молба като едноличен собственик на капитала, без да извърши проверка дали това лице има посоченото качество. Нещо повече, не се е произнесъл и по изложените в молбата-уведомление от 07.12.2018г. данни, че лицето Х.Д.Х.не е едноличен собственик на капитала на ответното дружество, което обстоятелство е установимо и служебно въз основа на вписванията в Търговския регистър. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че действително лицето Х.Д.Х.не е съдружник в “Б.Р.И.” ЕООД, считано от 17.08.2017г., на която дата е вписано прехвърляне на дружествен дял и вписване на едноличен собственик на капитала – Дамян Х. Х..

Следователно, редовността на връчването на търговеца по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК чрез служител или работник /или съдружник, както е приел първоинстанционният съд/ е оборена с вписванията по партидата на дружеството в Търговския регистър. По тези съображения се налага извод, че връчването на препис от исковата молба, както и на призовката за съдебното заседание, е осъществено в нарушение на правилата на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Така констатираните обстоятелства се явяват основание за отмяна на постановеното неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a4454cb-1f93-4154-a21a-b3bc7546ea24