Разпореждане № 2855 от 06.11.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2855 гр. София, 06.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 22 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов като разгледа докладваното от Николай Младенов Частно наказателно дело № 20221100203165 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано на 11.08.2022 г. ,като първоначално е разпределено на СГС,НО,32-ри състав.Самото производство е инициирано по Молба/от 10.08.2022 г.Вх.№ 299543/ на лицето Е. Н. Б.,чрез пълномощник адв.С.Н. до СГС с правно основание чл.7,ал.4 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки , включващи лишаване от свобода/ЗПИИСАННЛСМВЛС/.В Молбата Б. чрез пълномощника си прави искане да се изискат,признаят и приемат за изпълнение в Република България постановени спрямо него съдебни актове от компетентни съдебни органи на други две държави-членки-Румъния и Италия/конкретизирани в Молбата,неприложени към нея/, с които му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“.По-нататък молителят декларира ,че е български гражданин/без да посочва дали има друго гражданство/ и желае да изтърпи наложените наказания по горните присъди в Република България , където е било и постоянното му пребиваване/без обаче да посочва актуалното си местонахождение/ и на семейството му.Като се позовава на Рамково Решение № 2008/909/27.11.2008 г., молителят прави искане за „трансфер“ на присъдите в България.

Процесуалното движение по образуваното НЧД№ 3165/2022 г.,по описа на СГС,НО,32ри състав е проследено в Разпореждане на СГС,НО,22-ри състав от 20.12.2022 г.Там са проследени действията на предишния състав до момента , когато производството е преразпределено на сегашния състав/считано от 06.12.2022 г/.Посочено е ,че е представено доказателство за наличието на представителна власт на пълномощника на молителя.Няма данни дали е било известно на предс. на СГС,НО,32-ри състав дали Молбата е първа поред или е имало и предходни такива, като последното е от значение предвид обстоятелството ,че пълномощното с оглед липсата на дата няма ясен начален момент.Макар действащият НПК да не регламентира задължителни реквизити извън писмената форма ,то нормата на чл.93,ал.4 от НПК,вр.Параграф 4 от Допълнителните разпоредби на ЗПИИСАННЛСМВЛС предполага ,че дадено пълномощно важи само за определено наказателно производство.Правната логика предполага всяко пълномощно да има ясен начален момент ,от който да възниква представителната власт за пълномощника с оглед преценката откога ,дали и докога имаме въобще валидно представително правоотношение между представител и представляван.Точният момент на възникване на представителната власт е важен както с оглед валидността на извършените действия от представителя/дали са извършени в рамките на мандата/, както и за преценка дали са били налице пороци във волята на представлявания при възникването на упълномощителното правоотношение/с оглед чл.36 и следв. от ЗЗД/. Процесуалното представителство не прави изключение от тези общи принципни положения, които са от значение за правната сигурност.В настоящия случай ,представеното пълномощно от една страна не е от адвокатски кочан/в който принципно то би имало определени задължителни реквизити - напр. за време на възникване на представителството и по кое дело даден адвокат ще представлява клиента си/, но от друга страна е представено в момент ,след приемането 1 на ЗПИИСАННЛСМВЛС/с ДВ,бр.45/07.06.2019 г., в сила за РБ от 01.01.2020 г ./, като в него се визират влезли в сила съдебни актове ,които са били постановени още през 2017 г.Следователно ,би могло да се приеме ,че независимо че не е ясно откога е възникнала представителната власт за защитника по това производство,то би могло да се приеме че молителят е надлежно представляван от последния.Дали само по това производство може да се представи това пълномощно ,предвид особеното му съдържание,е съвсем отделен въпрос.

И към момента няма отговор от компетентните органи на Република Италия , от които е поискано да изпратят съдебен акт и удостоверение по Приложение №1 от РР № 2008/909.Такива са постъпили само от компетентните органи на Република Румъния.

Постъпило е Писмо от ВКП на 24.04.2023 г.,подписано от Заместника на Главния прокурор, с което се посочва че българския гражданин Е. Н. Б./молителят в това производство/ е осъден с влязъл в сила съдебен акт /считано от 26.04.2018 г./ за извършено престъпление по чл.321,ал.3,алт.2/ред.ДВ,бр.92 от 2002 г./,пр.3,т.2,вр.ал.2 от НК на 6 години „Лишаване от свобода“ при строг режим на изтърпяване.Присъдата не е приведена в изпълнение.На 10.05.2018 г.

Б. е бил обявен за издирване с телеграма № 13707 на ГД“НП“, а на 21.05.2018 г. му е наложена от СДВР забрана да напуска пределите на РБ/на основание чл.75,т.3 от ЗБДС/.До момента , около 5 години и половина след началото на издирването му, осъденото лице не е установено на територията на страната,за да бъде отведено за изпълнение наказанието по влязлата в сила присъда на българския съд, като давността за изпълнение на наказанието не е изтекла.По отношение на молителя е издадена ЕЗА от 20.07.2018 г. и е въведен в Шенгенската система за международно издирване.По Молба на Зам.Главен прокурор на РБ до ДМОС-МВР лицето е обявено за международно издирване в Интерпол с червена бюлетина.

През м.септември 2021 г. Б. е установен на територията на Украйна, като считано от 08.09.2021 г. спрямо него е постановено по съдебен ред временно задържане за срок от 20 дни , считано до 25.09.2021 г.По решение на Апелативен съд,Киев е освободен ,считано от 21.09.2021 г.,тъй като било установено ,че Б. е придобил гражданство на Украйна.Въпреки това обаче украинската прокуратура е образувала срещу него наказателно производство, тъй като при проц.следствено действие в Киев в него е намерен украински паспорт на името на В.С.К..При портретна експертиза украинските власти установили ,че Б. и Край са едно и също лице.

Поради горните данни Прокуратурата на РБ е депозирала искане за екстрадиция на българския гражданин Е. Б. до компетентните украински съдебни власти , считано от 14.09.2021 г.Интерпол-Киев ни е уведомил,че сходна Молба при тях има спрямо същото лице и от Интерпол Букурещ, тъй като екстрадиция е поискана за Б. и от румънските съдебни власти.До момента искането на Република България за екстрадиция не е удовлетворено.По-нататък в писмото си ВКП посочва и ,че самият Б. представил копия от двете си Присъди от Италия и Румъния/Заб. Предс. вероятно се има предвид ,че защитника ги е представил,тъй като осъденото лице е било в този момент под издирване/.

На следващо място , Зам.Главния Прокурор в горното писмо посочва ,че двукратно такива предходни Молби на същото осъдено лице , на същото основание са били оставяни без разглеждане от два предишни състава на СГС,НО.Визират се Разпореждане № 699/20.09.2021 г. на СГС,НО 3-ти състав и Разпореждане № 798/17.05.2022 г. на СГС,НО,35 –ти състав.

По повод изложени твърдения във въззивна частна жалба НЧД№ 1504/2022 г. на адв.С.Н. от САК,с приложени копия от нотар. заверено пълномощно от кметски наместник на с.Тлачене, общ.Бяла Слатина и копие от лична карта на молителя била извършена проверка.В хода на последното се установява ,че Б. не се намира на адреса и няма данни да е в страната.Съгласно последните справки от 2023 г. издирването на лицето продължава и досега няма резултат.

След последното напомнително писмо/05.09.2023г./ чрез европейската съдебна мрежа до компетентните органи на Република Италия ,от което до момента няма отговор, е постъпила на 18.09.2023 г. Молба от адв.Н. , в която прави искане съдът да изиска по различен ред ,от конкретен адресат в Република Италия съдебните актове,постановени спрямо клиента й, като посочва че била провела предварителни консултации с ангажиран от нея адвокат в Италия.Искането бе оставено да се разгледа след постъпване на преписи от двете визирани в писмото на ВКП предходни Разпореждания на предишни състави по същата или идентична Молба.

След постъпване на горепосочените Разпореждания съдията-докладчик намира ,че до 2 момента не са постъпили изискуемите по чл.10,ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС писмени доказателства – съдебни актове и удостоверения от двете издаващи държави.Това представлява пречка съдът да насрочи открито съдебно заседание ,за да разгледа евентуално делото по същество.Последното е възможно под условие, в случай ,че издирването доведе до успешен резултат, доводи за което ще се изложат по надолу.Искането на адв.Н. с последната Молба е неоснователно, тъй като още при предишния съдия-докладчик е налице кореспонденция с европейската съдебна мрежа ,при която е ясно кои са компетентните органи на издаващата държава , които следва да изпратят съдебния акт.При това положение е ирелевантно дали някое друго лице би могло да го представи физически на хартиен или електронен носител.Дори съдът да приеме нещо друго , по молбата на адв.Н.,то единствено би могло да се получи копие от съдебния акт , но не и Удостоверението.Следователно , пак няма да се отстранят пречките за насрочването на открито СЗ и разглеждане на искането по същество.Съвсем отделен въпрос е , че дори да се насрочи съдебно заседание , липсата на удостоверение е основание за отказ да се приеме за изпълнение съдебен акт от Република България като изпълняваща държава.

В действителност , преди изпращане на горните документи, издаващата и изпълняващата държава могат да проведат консултации.Такива обаче не са поискани от италианска страна/която не издава Удостоверението и не изпраща препис от съд. актове/, а от българска страна при отсъствието на молителя и неговото безрезултатно издирване вече над 5 години ,българския съд не намира за уместно да инциира.

Нормите на чл.2,ал.1 и чл.7,ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС създават представата за известна колизия помежду си ,като от външна страна изглежда мислима хипотезата на задочно производство при депозирана Молба по чл.7,ал.4 от същия закон , какъвто е настоящия случай.Това обаче е привидно и чрез анализ на другите разпоредби на този закон , а и на самото Рамково Решение № 2008/909 се извежда волята на европейския и български законодател ,че присъствието на лицето на територията на изпълняващата държава-членка е без алтернатива.В тази посока са редица разпоредби в РР 2008/909 г. които изискват осъденото лице да се намира на територията на издаващата или изпълняващата държава, както и да бъде уведомено или да даде съгласие по редица въпроси.В конкретния случай Б. е обявен за национално и международно издирване и няма доказателства да се намира на територията на която и да е държава-членка/в частност да е на територията на Република България/.В този смисъл е изпълнено и изискването на чл.10,ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.Обстоятелството ,че за последен път е бил установен на територията на трета държава, която е извън ЕС, не създава по-различно правно положение , тъй като и спрямо тази държава е инициирана официална процедура за екстрадиране на лицето в Република България/видно от Писмото на ВКП/,предвид наличието на влязла в сила присъда спрямо молителя и от български съд/визирана по-горе/.

На последно място, макар да липсва изрични разпоредби в българския закон

ЗПИИСАННЛСМВЛС дали и в какъв срок издаващата държава следва да изпрати съдебния акт и Удостоверението/които са задължително условие ,за да може съдът да насрочи открито СЗ за разглеждане делото по същество/, то неяснотата в това отношение се компенсира от нормата на чл.4,т.5,изр.1-3 от РР№ 2008/909 , озаглавена „Критерии за изпращане на съдебни решения и удостоверения до друга-държава членка“.Там се казва ,че изпълняващата държава и самото осъдено лице могат да поискат от издаващата държава съдебното решение заедно с удостоверението/изр.1 и 2/.Според последното трето изречение от чл.4,т.5 обаче „Исканията , направени по настоящия Параграф не задължават издаващата държава да изпрати съдебното решение заедно с Удостоверението“.Поради горното няма никаква сигурност,че тези документи биха били изпратени, което би дало възможност делото да се разгледа по същество.

Разпечатката съдържа 19 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a442e0e-1463-44af-b56d-ec3ba16d6d7c