Решение № 1500 от 16.07.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е

Н И Е № 1500 гр.

Пловдив, 16.07.2021 г.

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А.

Административен съд – Пловдив,

II състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО

ДИЧЕВ при секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА и прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 1319 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по иск на „В.Т. 75“ ЕООД с ЕИК *********, адрес: с.Първенец, обл.Пловдив, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 55, представлявано от управителя В. И. Т., с който се претендира заплащане на обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 400 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу действия, извършени от органи по приходите от Главна дирекция “Фискален контрол”, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901788047_3 от 08.03.2021 г. Претендират се и разноски за производството по ЗОДОВ. В СЗ процесуален представител поддържа иска.

Ответникът чрез процесуален представител и в писмен отговор оспорва иска и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на всички възнаграждения.

Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище за основателност на иска.

Искът е допустим, тъй като липсва друг процесуален ред, по който страната да претендира причинените и вреди от отменените с Определение № 486/

29.03.2021 г. по частно адм.д. № 780/ 2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив /представено по делото на л.8 и сл./ действия, извършени от органи по приходите от Главна дирекция “Фискален контрол”, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901788047_3 от 08.03.2021 г., при което е налице първата предпоставка за отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт на административни органи, при изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред. Налице е и втората предпоставка – причинена на дружеството вреда в размер на 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу действия, извършени от органи по приходите от Главна дирекция “Фискален контрол”, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901788047_3 от 08.03.2021 г. От представения договор за правна защита и съдействие /л.15/, фактура /л.16/ и фискален бон /л.16/ се установява, че такова е било договорено и заплатено, като изрично е посочено заплащането в брой. Налице е и третата предпоставка – пряка и непосредствена причинна връзка, тъй като е налице неразделна взаимовръзка между действията на органите по приходите и потърсената от дружеството адвокатска защита, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от действията, тъй като обжалването им е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените действия. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на действията, адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от тези действия.

Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на исковата претенция, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е към нормативно предвидения минимум.

При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и поисканите разноски по настоящото дело, за които са представени доказателства, че са платени, в размер на 425 лв. – 25 лв. внесена ДТ и 400 лв. платено адвокатско възнаграждение, по отношение на което също е неоснователно направеното възражение за прекомерност, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е към нормативно предвидения минимум.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р

Е Ш И :

ОСЪЖДА НАП – гр.София да заплати на „В.Т. 75“ ЕООД с ЕИК *********, адрес: с.Първенец, обл.Пловдив, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 55, представлявано от управителя В.И.Т., обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 400 лв.

ОСЪЖДА НАП – гр.София да заплати на „В.Т. 75“ ЕООД с ЕИК *********, адрес: с.Първенец, обл.Пловдив, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 55, представлявано от управителя В.И.Т., разноски в размер на 425 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/