Решение № 632 от 27.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Б., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200500790 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 13470/29.06.2023г., подадена от „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., Е.***, представлявано от управителя Г.А.А., чрез пълномощник - адв.Х. В. А., против Решение № 386/09.06.2023г., постановено по гр.д.№ 336/2022г. по описа на РС Б., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът по чл.211 вр. с чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата от 5450,86 лв.

Във въззивната жалба обжалваното решение се оспорва в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл.211, вр. с чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата от 5450.86 лв. Твърди се, че в тази част решението е неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Оспорват се фактическите извода на първоинстанционният съд, че ответникът е разходвал правомерно предоставените му служебни аванси, като необосновано е пиел ,че са били извършени във връзка със сключени от работодателя с клиенти договори /изрично посочени/ за изграждане на фотоволтаични централи.

Твърди се, че всички разходи са били направени от ответника без основание и с лица, различни от кантрагентите по цитираните от жалбоподателя договори и в този смисъл са били направени неправомерно.

Поддържа се, че фактът, че третите лица са собственици на капитала на съответните дружества, не обосновава правилността на извършените от ответника разходи, доколкото е налице разлика между търговеца и едноличния собственик на капитала. Обосновават се подробни доводи в тази насока.

1

В жалбата подробно са описани по вид, размер и основание разходите, които жалбоподателят счита за извършени неправомерно, без основание и за които твърди, че никога не е имало сключени договори или възлагане на проекти. Сочи се, че представените и описани три Броя фактури не сдържат подписи на издател , поради което се оспорва доказателствената им стойност като частни документи. Оспорва се наличието на надлежно учредена в полза на ответника представителна власт да подписва договори от името на работодателя.

При изтъкване на аргументи в горната насока се поддържа, че за сумата от 5450,86 лв. от страна на ответника липсва извършени правомерни разходи свързани с договори към работодателя, поради което се иска отмяна на оспорваното решение за горната сума и основание.

Иска се присъждане на сторените във въззивното производство разноски. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител. С писмено становище поддържа жалбата. Не се сочат нови доказателства и няма искане за събиране на такива.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, се явява лично.

Оспорва жалбата като неоснователна.

При въззивната проверка, не са събрани нови доказателства.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по искова молба от „Г.Е.“ ЕООД, с ЕИК:

***, с която против З. Д. М., с ЕГН: ********** са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 6 530,00 лева, включваща: 1 400,00 лева - предоставен и неотчетен служебен аванс от 16.12.2020г.; 2 480,00 лева - предоставен и неотчетен служебен аванс от 21.12.2020г.; 2 650,00 лева - предоставен и неотчетен служебен аванс от 15.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране искова молба - 10.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението – правно основание чл. 211 от КТ, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ; както и сумата от 305 лв., на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането, както и разноските от 40 лв. по обезпечителното производство по ч.гр.д. № 104/2022 г. по описа на Районен съд - Б..

С обжалваното решение искът с правно основание чл.211 КТ, във връзка с чл.207, ал.1, т.2 от КТ - за реализиране на пълната имуществена отговорност на ответника като отчетник е отхвърлен изцяло като неоснователен. Предмет на обжалване е само този иск, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен за сумата над 5450,86 лв., представляваща неотчетени аванси.

От събраните писмени доказателства се установява, че на основание трудов договор № 2 от 10.12.2020г., сключен между ищеца, като работодател и от ответника, като работник/служител, между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по което приетата от ответника за изпълнение длъжност е „Инспектор технически надзор, с основно месечно трудово възнаграждение от 305 лв.

Не е спорно между страните, а и от приетите като писмени доказателства три броя кредитни превода на парични суми с посочен в тях наредител на плащането - „Г.Е.“ ЕООД се установява, че на 16.12.2020г. в полза на ответника е нареден кредитен превод на сумата от 1 400,00 лева с посочено основание за превода - „Разходи за такси ЧЕЗ, РИОСВ, Община по 2

Договор с клиент ? 00005“; На 21.12.2020г. е наредено изплащане на сумата от 2 480,00 лева с посочено основание за превода - „Средства за плащане на такси ЧЕЗ, Общината, архитект, за клиент“ и на 15.01.2021г. е наредено изплащане на сумата от 2 650,00 лева с посочено основание за превода - „За такси ЧЕЗ, Общината, РИОСВ, архитект“.

От работодателя е изготвено Писмо-искане от 02.08.2021г., адресирано до ответника с искане за предоставяне на обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, адресирано до ответника за извършено от него дисциплинарно нарушение на дата 16.06.2021 г., изразяващо се в неявяване на работа от 16.06.2021 г. до 12.08.2021 г., без обяснение и основателна причина, неявяване на обектите по време на графика за монтаж от 16.06.2021 г. С писмото-искане на М. бил предоставен срок до 18.08.2021 г., до който следвало да даде писмени обяснения по повод на посоченото по-горе нарушение. Няма данни това писмо да е връчено на въззиваемия.

От работодателя е издадена Заповед № 1 от 01.10.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание на ответника, с което му е вменено извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа от 16.06.2021 г. до 01.10.2021 г., без основателна причина или писмено уведомление за това или предоставяне на болничен лист. Посочено е, че ответникът не е подал действителен отчет за предоставена сума служебни пари, в т.ч. и за уронване престижа на дружеството. Заповедта била изпратена по пощата с обратна разписка, но върната от куриер на 20.09.2021 г. като неполучена.

Със Заповед № 7 от 01.10.2021г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, трудовото правоотношение между страните по настоящото производство е прекратено, с посочена причина за това - дисциплинарно уволнение. От работодателя връчването на заповедта е оформена като получена при отказ, като това обстоятелство е удостоверено от двама свидетели - Л.В. и Й.И..

Приобщени по делото са имейл-съобщения, изпратени от ищцовото дружество до ответника.

Между въззивника и трети лица - „Г.С.“ ЕООД, „П.Е.“ ЕООД и „В.С.“ ЕООД са сключени съответно& Договор № 00005 от 14.12.2020г., Договор № 00004 от 01.03.2021г. и Договор № 8 от 29.12.2020г. И по трите договора жалбоподателят има качеството на изпълнител, а юридическите лица, качеството на възложители, като предмета и по трите договора е идентичен възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу уговорено възнаграждение да извърши необходимите действия по изготвяне на технически проект и инсталация на фотоволтаична система - собствено производство до 30 kWp.

Във връзка с реализиране изпълнението на тези договори въззиваемата страна е упълномощена от В.Д.С., в качеството му на управител на „В.С.“ ЕООД; Н.А.П., в качеството му на управител на „П.Е.“ ЕООД и П.Г.Г., в качеството му на управител на „Г.С.“ ЕООД /3 бр. пълномощни/.

От въззиваемата страна са представени писмени документи, удостоверяващи извършени плащания, свързани с възложената му работа от работодтеля, които по вид, основание и размер на плащанията са както следва:

Приходна квитанция № 111276 от 21.05.2021 г. на Община Б. ответникът е заплатил сумата от 140,00 лева за издаване на разрешение за строеж за клиент „Г.С.“ ЕООД (л. 34 от делото), като същата сума и на същото основание била заплатена от М. и по отношение на клиент Н.А.П. видно от Приходна квитанция № 111277 от 21.05.2021 г. (л. 35 от делото). С Фактура № 36618 от 17.05.2021г., издадена от Община Сандански, ответникът заплатил сума в размер на 150,00 лева с основание „Съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж - 94-С-900“ за 3 клиент ЕТ „С.Г.-Д.С.“ (л. 36 от делото). Установява се от Приходна квитанция № 169659 от 29.12.2020 г. на Община Б., че ответникът заплатил сума в размер на 30,00 лева за издаване на скица-виза за клиент П.Г.Г. (л. 37 от делото), както и че посредством Приходна квитанция № 2610 от 11.01.2021 г. на Община Б. е заплатена сума в размер на 100,0 лева за издаване на удостоверение за клиент Н.А.П. (л. 38 от делото). Видно от Приходна квитанция № 2621 от 11.01.2021 г. на Община Б. М. заплатил 30,00 лева за издаване на скица-виза за клиент Н.А.П. (л. 39 от делото). Приобщени по делото са фактури, издадени от ЧЕЗ „Разпределение България“ ЕАД, както следва: Фактура № 0002058366 от 26.01.2021 г. на обща стойност от 115,57 лева с ДДС за извършване на проучване работа по външно ел. захранване, даване на технически указания и издаване на удостоверение за мощност до 50 kW за клиент Н.А.П., като видно от Разписка № 0500012390704583 от 26.01.2021г. сумата по посочената фактура е заплатена (л. 41 от делото);

Фактура № 0002067397 от 16.02.2021 г. на обща стойност от 115,57 лева с ДДС за извършване на проучване работа по външно ел. захранване, даване на технически указания и издаване на удостоверение за мощност до 50 KW за клиент „В.С.“ ЕООД, като към посочената фактура не е приложена разписка за заплащането й; Фактура № 0002074217 от 05.03.2021 г. на обща стойност от 115,57 лева с ДДС за извършване на проучване работа по външно ел. захранване, даване на технически указания и издаване на удостоверение за мощност до 50 KW за клиент „Г.С.“ ЕООД, като видно от Разписка № 0500012631404555 от 05.03.2021г. сумата по посочената фактура е заплатена (л. 43 от делото); Фактура № 0002096294 от 21.04.2021 г. на обща стойност от 708,00 лева с ДДС за присъединяване към ел. мрежа с мощност до 15-50 КВТ, индивидуален проект, ниско напрежение стопански, за клиент „П.Е.“ ЕООД, като видно от Разписка № 0500012940585359 от 21.04.2021г. сумата по посочената фактура е заплатена (л. 45 от делото). Установява се от Фактура № 25 от 08.08.2021г., издадена от „С.П.“ ЕООД с посочен получател ищцовото дружество, че стойността за изготвяне на ел. проект за ФЕЦ до 30 kW с възложител „Г.С.“ ЕООД е в размер на 2 400,00 лева, като видно от Разписка № 2000000265870192 от 13.08.2021 г. ответникът М. заплатил посочената във фактурата сума (л. 47 от делото). Видно от Фактура № 26 от 08.08.2021г., издадена от „С.П.“ ЕООД с посочен получател ищцовото дружество е, че стойността за изготвяне на ел. проект за ФЕЦ до 30 kW с възложител Н.П. е в размер на 2 400,00 лева, като видно от Разписка № 2000000265870366 от 13.08.2021 г. ответникът М. заплатил посочената във фактурата сума (л. 49 от делото). Установява се от Фактура № 17 от 09.08.2021 г., издадена от „Е.Д.С.К.“ ЕООД с посочен получател ищцовото дружество, че стойността за изготвяне на ел. проект за ФЕЦ до 30 kW с възложител „В.С.“ ЕООД е в размер на 1 800,00 лева, като видно от Разписка № 2000000265870878 от 13.08.2021 г. ответникът М. заплатил посочената във фактурата сума (л. 51 от делото). Видно от Фактура № 332 73 от 08.02.2021 г. на Община Сандански е, че ответникът заплатил сумата от 55,00 лева за издаване на скица-виза за проучване и проектиране за селата - 94-С-166, както и за издаване на удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ - 94-С-165 за клиент В.Д.С. (л. 52 от делото).