Решение № 537 от 25.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 516/2023
- Вид
- Решение № 537
- Подписан
- 25.04.2023
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2,т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 183 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал.1 , пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 93,т.7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 537 гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Мария Райкинска при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000500516 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.01.2023г по гр.д. № 3397/2021г СГС, ГО, І-4 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Б. Й. С. сумата от 1300лвобезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2016г . С решението си съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 50 000лв , както и изцяло е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2340лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС , като необжалвано , е влязло в сила в отхвърлителната част.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от Прокуратурата на РБ в осъдителната част, с твърдения, че неправилно е приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД . Въззивникът поддържа, че ищецът не доказва претърпени вреди от повдигнатото обвинение, както и че присъденото обезщетение е завишено по размер.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, поради неправилно определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа, че решението е немотивирано и 1 необосновано, че съдът не е обсъдил всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и тяхната връзка с действията на прокуратурата. Поддържа,че съдът не е отговорил на възраженията на ответника, че не е посочил значението на отделните обстоятелства за размера на присъденото обезщетение. Оспорва и началната дата на дължимост на лихва за забава, като поддържа , че съдът не се е произнесъл по своевременно направено възражение за погасяване на вземането за лихва по давност Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, евентуалнонамалена по размер, като съдът съобрази направеното възражение за погасяване по давност на вземането за лихва за забава.
Ищецът Б. С., представляван от адв. Н., е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, с който оспорва жалбата
В о.с.з. страните се представляват.
Въззивникът се представлява от прокурор С. от САП, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Поддържа, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е завишен с оглед тежестта на повдигнатото обвинение, липсата на мярка за неотклонение и липсата на вредни последици от воденото наказателно производство.
Въззиваемата страна Б. С. се представлява от адв. Н., който оспорва жалбата.
Възразява, че на ищеца е била наложена мярка за неотклонение”подписка” и че присъденото обезщетение е минимално по размер.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на дакона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците, полосени във въззивната жалба.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или 2 бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДО В въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление, по което обвинение твърди да е бил оправдан с влязла в сила оправдателна присъда - чл.2, ал.1 , т.3 от ЗОДОВ. Не се спори по делото относно материалноправната легитимацията на ответника по така предявения осъдителен иск.
В исковата си молба ищецът е навел твърдения за това, че наказателното производство против него е започнало на 12.11.2015г, когато му е повдигнато обвинение по чл. 183 от НК- за неплащане на издрпъжка, по което дело против него е взета мярка за неотклонение”подписка”. Твърди, че окончателно е бил оправдан на 11.11.2016г. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди, тъй като е бил човек на средна възраст, бил е стресиран, влошило се здравословното му състояние диагностициран е като болен от диабет и хипертония, както и му е поставена диагноза сънна апнея. Накърнено било доброто му име.
Установява се по делото , че на 12.11.2015 г срещу ищеца е било образувано наказателно производство по ДП № ЗМ-596/2015г по описа на 04 РУП–СДВР, пр.пр.
№ 5287/15 по описа на СРП, по което му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал.1 , пр. 3 НК- за това,че не е заплатил издръжката, която е бил осъден да заплаща на свой низходящ в период от 21 месеца. На 01.12.2015г е привлечен в качеството на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение ”подписка”. По повдигнатото обвинение е образувано НОХД № 851/2016г по описа на СРС. По делото са проведени три съдебни заседания, на които С. се е явявал. С присъда по НОХД № 851/2016 г на СРС, потвърдена с решение от 11.11.2016г. по ВНОХД № 4772/2016г. на СГС, влязла в сила на 11.11.2016г С. е оправдан.
Представени са доказателства, че С. е заемал длъжността „заместник кмет” на район Красно село на СО, бил е експерт към МЗ, бил е член на СД на „Агроводинвест”ЕАД.
В о.с.з. на16.11.2022г е изслушано заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р О., специалист по нервни болести, която дава заключение, че ищецът страда от Артериалната хипертония, захарен диабет и сънната апнея.вещото лице сочи, че по делото не е представена медицинска документация за здравословното състояние на ищеца преди наказателното производство, поради което не може да се определи дори 3 приблизително началото на оплакванията. Според вещото лице се касае за хронични заболявания, често протичащи безсимптомно, в продължение на години, които могат да декомпенсират и да се влошат при наличие на провокиращи фактори. Артериалната хипертония, захарният диабет и сънната апнея са заболявания, които се влияят от стрес и напрежение и тяхната динамика може да се променя в зависимост от условията на живот, работата, социални контакти и начина, по който човек възприема стресиращи събития и ситуации.
В о.с.з. на 27.04.2022г е изслушана свидетелката Ж. С., майка на ищеца, която установява, че проблемите на синът и започнали след развода, когато съпругата му и внучката завели някакви дела срещу него. Оттогава започнали и проблемите със здравословното му състояние. Получил сърцебиене, вземал успокоителни, сънувал, че полицаи го гонят с кола, получил високо кръвно налягане и диабет. В периода 2016 г – 2017 г получил сънна апнея и си купил апарат за дишане. Свидетелката установява,че ищецът бил в непрекъснат стрес. Свидетелката установява, че от ищеца разбрала, че е бил нарушен имиджът му като държавен , че колеги го видяли когато отишъл да се подписва в районното управление на полицията. От него свидетелката узнала, че имал усещането, че го мислят за престъпник. Преди това , според свидетелката, ищецът бил щастлив човек.
Свидетелските показания са повърхностни и формални. В една част свидетелят не установява факти, които лично е възприел, а такива, които са му пресъздадени от ищеца. В тази част показанията не могат да бъдат ценени като свидетелски показания, тъй като свидетелските показания дават сведения за факти, възприети от очевидец, от присъстващ на случилото се. В останалата част показанията могат да бъдат ценени, доколкото се подкрепят от събраната СМЕ и са житейски достоверни.
С оглед това съдът приема, че е налице състава на чл.2, ал.1 , т.3 от ЗОДОВ , тъй като против ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, по което обвинение същият е бил оправдан с влязла в сила присъда. С това предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява доказан по основание.
За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое 4 негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да докаже изпитаните болки и страдания в обем, завишен спрямо обичайния, ако претендира заплащането на по-висок размер обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца , които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 45г . Наказателното производство водено против него е продължило една година. През посочения период ищецът е бил с мярка за неотклонение „парична гаранция”. Обвинението, повдигнато на ищеца не е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93,т.7 от НК.
Няма твърдения и доказателства по делото ищ е ц ъ т да е бил осъждан за престъпления или други правонарушения .
От изложеното се установява , че периода , през който е продължило наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза не е неразумно дълъг и продължителен , съответно не е обосноваващ по- висок размер на обезщетението, не като обезщетение за бавно правосъдие , а като обезщетение за по-дълъг период на търпене на незаконосъобразно повдигнато обвинение и последиците от него.
През този период , през който е бил обвиняем и подсъдим и във връзка с повдигнатото обвинение ищецът е претърпял болки и страдания, обичайни за неговото положение. Ищецът е изпитал болки и страдания в обичайни по вид, интензитет и продължителност, нормално изпитвани от хора, против които се води наказателно производство. Изпитвал е несигурност, безпокойство, стрес, смущения в социалното общуване, нормално е изпитвал срам, страх, редуцирал е социалния си живот.
Разпечатката съдържа 42 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a435c42-7819-4d82-adcd-bc860a7ba3c6