Решение № 260211 от 10.02.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260211 гр.

Пловдив, 10.02.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ при участието на секретаря СИЙКА

РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7001/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-010182 от 30.09.2020 г. на М.В.М.– **към ОД на МВР Пловдив, Сектор

„Пътна полиция“, с което на Д.Д. М., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че не е извършено нарушението, твърди се не е конкретизирано мястото на извършване на нарушение, допуснати са съществени процесуални нарушения и иска отмяната на наказателното постановление.

Жалбоподателят

Д. М., редовно и своевременно призована се явява в съдебно заседание, като излага аргументи за отмяна на НП съответстващи на сочените в жалбата.

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, взема становище по делото, като се иска потвърждаване на издаденото НП.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На

10.06.2020 г. жалбоподателката Д. М. управлявала лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ** в гр.Пловдив. Около 14.27 часа автомобилът бил паркиран в гр.Пловдив на бул. „Марица“ №19 срещу магазин „Лекси“ като се намирал в зоната на действие на пътен знак „В-27“, регламентиращ забрана за паркиране. По същото време в непосредствена близост се намирал и полицейският служител към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив - св.Т.Д. – **. В зоната на действие на пътния знак били паркирани и други автомобили. Свидетелят Д. констатирал това и поставил стикери за глоба с фиш на паркиралите леки автомобили. На автомобилът на жалбоподателката бил поставен фиш № **********, в който се сочело нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и налагане на глоба в размер на 20 лева. В последствие жалбоподателката оспорила нарушението, поради което на 03.09.2020 г. св.Д. съставил на жалбоподателката АУАН за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Същият бил подписан с възражения от Е.А..

В законоустановения срок било подадено възражение, което било счетено за неоснователно.

Наказващия орган, възприел описаните в АУАН факти и издал процесното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, оправомощителна заповеди, фиш №

**********, възражения, докладни записки, както и от показанията на св. Т.Д., които съдът кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и съответни на писмените доказателства по делото.

По делото е разпитана като свидетел по искане на жалбоподателката нейна ** – св.Д. Г.. Показанията на същата съдът кредитира частично. Следва да се има предвид, че показанията и за наличен знак „В 27“ в зоната на проверката се подкрепят и от показанията на св.Д., поради което и се кредитират с доверие. Не се кредитират с доверие показанията на свидетелката относно това къде е бил паркиран лекия автомобил на жалбоподателката и дали същият е попадал в зоната на забранителния знак. Това е така, тъй като от една страна св.Г. не е присъствала на самата проверка на 10.06.2020 г., когато е установено нарушението, а от друга страна се установява заинтересованост от изхода на делото, с оглед соченото от самата свидетелка обстоятелство, че и тя е била санкционирана за такова нарушение именно на същото място. Съдът отчита и близкото познанство на свидетелката Г. с жалбоподателката, поради което не приема за оборени показанията на св.Д., както и доказателствената сила на редовно съставения АУАН касателно осъществено ли е нарушението или не.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано осъществяването на визираното в НП нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП доколкото от материалите по делото се доказва, че действително на 10.06.2020 г., около 14.27 часа е било паркирано МПС собственост на жалбоподателката – лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ** в гр.Пловдив, на бул.

„Марица“ №19 срещу магазин „Лекси“ в зоната на действие на пътен знак „В-27“.

За да приеме, че паркирането е било осъществено в нарушение разпоредбите на сочения пътен знак, съдът отчита следното :

От една страна са налични показанията на свидетелят Д..

От друга страна показанията му не могат да се считат за оборени от други доказателства по делото, като не се кредитират с доверие показанията на св.Г. в сочените части по посочените по-горе съображения, поради което и не може да се приеме, че показанията на актосъставителя са неверни.

Ето защо и съдът счита, че доколкото са оборени показанията на св.Д., които наред с необорената презумптивна доказателствена сила на съставения АУАН и останалите писмени доказателства по делото, водят на извод, че жалбоподателката е осъществила соченото в АУАН и НП нарушение. Изложените аргументи от страна на жалбоподателката се считат за недоказани и се явяват проявление на правото и на защита.

Не може да се счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото АУАН е съставен в законоустановения срок, в него и в НП е дадено подробно описание на извършеното нарушение по време и място и липсват основания да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено.

Що се касае до наложената санкция съдът счита, че следва да посочи, че за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП санкцията е определена в твърд размер, поради което и наказващия орган не е имал възможност за индивидуализация. Правилно е приложена и санкционната норма.

Следва да се посочи, че нарушението не се явява маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото обществената му опасност не се отличава с по-ниска степен в сравнение с останалите нарушения от същия вид.

С оглед на всичко изложено обжалваното

НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление № 20-1030-010182 от 30.09.2020 г. на М.В.М.– **към ОД на МВР Пловдив, Сектор

„Пътна полиция“, с което на Д.Д. М., ЕГН ********** е било наложено административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО С

ОРИГИНАЛА!

С.И.