Решение № 1105 от 11.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330108379 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, представлявана от изпълнителните директори Д. Д. М. и С. Л. С., чрез пълномощник юрисконсулт З. б., е предявил против М. Х. З. А., с идентификатор: ************, от В., гр. B., ******, ул. ************ № ***, иск за осъждането му да заплати следните парични суми: сумата в размер на 12 411, 86 леваглавница, произтичащо от договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 04.12.2014 г. и допълнително споразумение от 13.02.2015 г., сумата от 600, 93 лева- договорна лихва за периода 28.10.2021 г.- 06.06.2022 г. и сумата от 18, 40 лева- обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г.- 06.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска- 07.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 04.12.2014 г., за сумата от 78 233, 20 1 лева, за заплащане на такси за обучение. С допълнително споразумение от 13.02.2015 г. кредитният размер се намалявал от 78 233, 20 лева, на 7 823, 32 лева, за същия срок на издължаване- 120 месеца. Сумата била преведена по сметка на висшето училище, като преводът бил в размер на дължимата такса за обучение. Ответникът бил студент в М.- гр. П.

Кредитополучателят дължал и фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, чийто общ размер за периода 04.12.2015 г.- 28.10.2021 г. възлизал на сумата от 4 588, 55 лева. Кредитът се погасявал съгласно погасителен план, като били приложими и Общите условия и Тарифата на банката. След изтичане на гратисния период ответникът не бил извършил никакви плащания, като били налице просрочия за периода 28.10.2021 г.- 28.05.2021 г. Съгласно т.

17.2. от ОУ, при забава в плащанията повече от 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем, като исковата молба играела ролята на покана за изпълнение и считано от връчването й на ответника, кредитът се обявявал за предсрочно изискуем. По договора били дължими следните суми: сумата в размер на 12 411, 86 лева- главница, сумата от 600, 93 лева- договорна лихва за периода 28.10.2021 г.- 06.06.2022 г. и сумата от 18, 40 лева- обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г.- 06.06.2022 г. В тази връзка се моли за осъждане на ответника да ги заплати. Претендират се и разноски.

В първото по делото съдебно заседание пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за кредит, допълнително споразумение към него, ОУ, погасителен план, удостоверения, извлечения от кредитни сметки.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен на адреса на ответника чрез международна съдебна поръчка на 05.06.2023 г. Ответникът е бил редовно призован по същия начин и за първото по делото заседание, чрез изпратена призовка на адреса му на 10.09.2024 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са действително дължими- внесени държавна такса за образуване на делото в размер на 596, 47 лева, разходи за превод на книжа- 310, 20 лева и дължимо юрисконсултско възнаграждение по чл. 25 ал. 1 2 от Наредбата за заплащане на правна помощ в размер на 540 лева, които се възлагат в тежест на ответника.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Х. З. А., с идентификатор: **********, от В., гр. *******, *******, ул.

********** № ***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, представлявана от изпълнителните директори Д. Д. М. и С. Л. С., следните парични суми: сумата в размер на 12 411, 86 лева (дванадесет хиляди четиристотин и единадесет лева и осемдесет и шест стотинки)главница, произтичащо от договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 04.12.2014 г. и допълнително споразумение от 13.02.2015 г., сумата от 600, 93 лева (шестстотин лева и деветдесет и три стотинки)- договорна лихва за периода 28.10.2021 г.- 06.06.2022 г. и сумата от 18, 40 лева (осемнадесет лева и четиридесет стотинки)- обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г.- 06.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска- 07.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М. Х. З. А., с идентификатор: ***********, от В., гр. B., *******, ул.

********* № ***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, представлявана от изпълнителните директори Д. Д. М. и С. Л. С., направените разноски по делото, както следва: сумата в размер на 596, 47 лева (петстотин деветдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки)държавна такса, сумата в размер на 310, 20 лева (триста и десет лева и двадесет стотинки)разходи за превод на книжа и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева (петстотин и четиридесет лева).

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3