Решение № 261891 от 09.06.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1564/2020
- Вид
- Решение № 261891
- Подписан
- 09.06.2021
- В сила
- 14.11.2023
- Състав
- ДЕНИЦА ДИМИТРОВА СЛАВОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60 ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 212 · Кодекс на труда
- чл. 11 · Наказателен кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№… гр. Варна, 09.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1564 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковете на С.Н.А., ЕГН: **********,*** против „М." ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. "******, представлявано от управителя З.Н.Д., с правно основание чл.200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от телесното увреждане - счупване на 3-та метатарзална кост вляво, настъпило като резултат на претърпяната на 27.01.2019 г. трудова злополука – пропадане в необезопасена отводнителна шахта по време на командировка, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 27.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 34,80 лева (тридесет и четири лева и осемдесет ст.), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти, в резултат на претърпяната на 27.01.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2020г. до окончателното й изплащане. Моли за присъждане на разноските по делото.
Обстоятелства, на които се основава исковата претенция:
Ищецът твърди, че на 16.04.2018 г. е сключил трудов договор с „М." ЕООД, за неопределен срок, при условията на пълно работно време, за длъжността
„Продавач, разносна търговия", с място на работа - гр. Варна.
На 27.01.2019 г. С.А. бил изпратен на командировка със Заповед за командировка № 1 от 25.01.2019 г. по маршрут Варна - *****- *****- ***** - Бургас - *****. Той следвало да пътува с бус „Пежо Боксер" с peг. № *****, собственост на „М." ЕООД. Било уговорено, че С.А. ще пренощува в избран от него хотел, като хотелът, в който се настанил, бил „*****", намиращ се в близост до „*****" край гр.****.
Около 19:30 часа С.А. пристигнал, настанил се в хотела и отишъл да вечеря в най-близкото до хотела заведение. Вечеряли заедно със служител на хотела. След като приключили, те се отправили към хотела. Ищецът вървял по тротоара, като непосредствено преди да пресече пътното платно, пропаднал в необезопасена отводнителна шахта, вследствие на което получил телесни увреждания.
На 28.01.2019 г., поради силни подуване и болка в областта на лявото ходило, С.А. е прегледан от д-р И.Ф.- ортопед-травматолог към „Групова практика за специализирана извънболнична медицинска помощ по ортопедия и травматология" ООД - гр.***, като му е поставена следната диагноза:
Фрактура дислоката капут осис метатрази 2-3 педис син.
Била дадена препоръка за спешна хоспитализация и извършване на оперативно лечение във връзка с претърпяното травматични увреждане. Той отказал хоспитализация в гр. *** предвид обстоятелството, че живеел постоянно в гр. Варна.
На същия ден той се прибрал в гр. Варна, като бил прегледан в Спешен център към МБАЛ „***- Варна" АД. Предвид късния вечерен час, в който бил извършен прегледа, му било указано, че ще бъде приет и хоспитализиран за извършването на операция на следващия ден сутринта.
На 29.01.2019 г. С.А. бил приет и хоспитализиран в МБАЛ „***-Варна" АД, като му била поставена следната диагноза: Счупване на метатарзална кост, закрито вляво /фрактура в дисталната част на 3-та метатарзална кост с дислокация на фрагментите/. Оток, деформация и костни крепитации в областта на ляво ходило.
Извършена била операция, изразяваща се в открито наместване с вътрешна фиксация - тарзални и метатарзални кости, с кишлерови игли.
Поставена е гипсова имобилизация.
На 06.03.2019 г. С.А. е прегледан от д-р Ч.М.- ортопед-травматолог при ДКЦ 1 „***" ЕООД - гр. Варна, при който са установени следните травматични увреждания: Счупване на метатарзална кост /счупване на 3-те метатарзална кост вляво. Състояние след операция. Метална остеосинтеза. Остеопороза в областта на главичката на 3-та метатарзална кост.
На 03.04.2019 г., поради продължаващи силни болки и оток в областта на ляво ходило, отново е прегледан от д-р Ч.М.- ортопед-травматолог при ДКЦ I „***" ЕООД - гр. Варна, при който са установени следните травматични увреждания:
Счупване на метатарзална кост /счупване на 3-те метатарзална кост вляво.
Състояние след операция. Метална остеосинтеза. Остеопороза в областта на главичката на 3-та метатарзална кост.
Установено е, че е необходимо извършаването на ново оперативно лечение, за което е издадено направление за хоспитализация.
На 10.04.2019 г. С.А. е приет и хоспитализиран в МБАЛ „***- Варна" АД, като му била поставена следната диагноза: Счупване на метатарзална кост, закрито вляво.
Ищецът е претърпял втора операция, изразяваща се в отстраняване от костта на импланирани уреди, тарзални и метатарзални - кишнерова игла.
На 16.06.2019 г. С.А. е прегледан и от д-р П.М.- ортопед-травматолог при МЦ „***" ЕООД, при който са установени следните увреждания: счупване на метатарзална кост. Състояние след операция.
По своя медико-биологичен характер тези травматични увреждания са обусловили трайно затруднение движенията на ляв долен крайник за период повече от 3 месеца, както и временна неработоспособност за период от 4 месеца.
Ищецът е получил телесни увреждания, търпял е болки и страдания за един продължителен период и ще изпитва негативните последици от събитието през целия си живот.
Във връзка с лечението си претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти, в общ размер на 34,80 лева, както следва:
1. Фактура № **********/01.02.2019 г., изд. от МБАЛ „***- Варна" АД - 17,40 лева -за потребителска такса;
2. Талон за платена такса от
13.04.2019 г. , ведно с касов бол, изд. от МБАЛ „***-Варна" АД - 17,40 лева - за потребителска такса.
Ответникът „М." ЕООД не изпълнил задължението си да уведоми Национален осигурителен институт за настъпилата злополука. В тази връзка с декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-38#2/25.03.2019 г. С.Н.А. лично е уведомил Национален осигурителен институт, териториално поделение - Варна, за настъпилото събитие. Извършено е разследване, въз основа на което е издадено Разпореждане № 5104-03-152/26.07.2019 г., с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55. ал. 2 от КСО.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва, че към датата на злополуката страните са били в трудово правоотношение. Не оспорва, че със Заповед за командировка № 1 от 25.01.2019 г. работникът С.А. е изпратен на командировка на 27.01.2019 г.
Не оспорва и че като част от командировката ищецът е пренощувал в хотел „*****", който се намира близо до „*****", община Стралджа.
Твърди, че като работодател не е бил уведомен след приключване за командировката, че е настъпила трудова злополука с А.. За същата разбрал едва след представянето в счетоводството на фирмата на болничните листи, което било причината да не изпълни задължението си за подаване на декларация за трудова злополука към ТД на НОИ в нормативно установения за това срок.
Сочи, че при представяне на болничните си листове, в които е посочено, че е с „опериран крак", ищецът ходел без видими затруднения и шофирал автомобил.
Освен това по времето, когато ищецът бил в болничен, е бил назначен на работа и при друг работодател, но болнични листи е представил само на ответника, което и станало причина ТД на НОИ да откажат изплащането на обезщетение поради временна неработоспособност, тъй като очевидно А. е бил във временна неработоспособност само пред единия си работодател, а пред другия е бил работоспособен.
Сочи, че при изпълнение на възложената работа работниците са длъжни да спазват установените за извършването й правила, вкл. да спазва правилата за ЗБУТ и за движение по пътищата, а ищецът не е изпълнил тези си задължения. Твърди, че ищецът се е прибирал към хотела след употреба на алкохол, че е бил предупреден от Ж.Г., служител на хотел „*****", че има отворени капаци, но въпреки всичко не се е съобразил с предупреждението.
Твърди, че тези действия на пострадалия могат да се квалифицират като умишлено причиняване на увреждането по смисъла на чл.201, ал. 1 КТ или груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, поради което отговорността на работодателя по чл.200 КТ следва да бъде изключена или намалена.
Посочва в условията на евентуалност, че доколкото ищецът е консумирал алкохол по време на командировката, това е станало основна причина за настъпването на трудовата злополука /наред с липсващия капак на шахтата/, като ищецът С.А. е съпричинил увреждането на 95%.
В производството е конституирано трето лице помагач на страната на ответника - „Д.З." АД.
Третото лице-помагач, в писмено становище, оспорва предявените искове като неоснователно и недоказани. Счита, че работодателят не носи отговорност за вреди, доколкото служителят е претърпял вредите извън работно време. Счита, че служителят е действал при условията на груба небрежност, като не се е вслушал в предупрежденията на местни лица да внимава във връзка с наличието на отворени шахти, както и защото е употребил алкохол. Поради това счита, че ищецът е съпричинил увреждането в значителна квота. Оспорват исковете за имуществени вреди като недоказани, а за имуществените като неотговарящи за претърпените болки и страдания.
В с.з. ищецът подържа исковете си и моли за уважаването им. Ответникът моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ има обективен и безвиновен характер.
За основателността на иска в случая, в тежест на ищеца е да докаже наличие на трудовоправни отношения между страните към датата на настъпване на злополуката, характера на злополуката като трудова, наличието на вреди, които са в причинно следствена връзка със злополуката, вида и размера на вредите.
В конкретния случай не се спори, че на посочената дата на злополуката е било налице трудово правоотношение между страните по делото.
В съдебната практика еднозначно се приема с постановяването на решение № 319 по гр.д. № 204 за 2009 г. на ІІІ ГО и решене № 31 по гр.д. № 1894 за 2009 г. на ІV ГО, решение № 339/10.10.2011 г. по гр.д. № 859/2010г. на ІV ГО, ВКС, че установяването на злополуката като трудова „не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран“. Доколкото установяването този факт е възложено на специален административен орган, то в настоящото съдебно производство е недопустимо да бъде пререшаван въпроса относно трудовият характер на злополуката. Поради това възраженията в тази връзка /че служителят е претърпял вредите извън работно време/ не следва да бъдат обсъждани.
Безспорно по делото е, че злополуката е била обявена за трудова на основание чл. 55 ал. 1 от КСО с разпореждане № 5104-03-152/26.07.2019г., потвърдено с разпореждане № 2153-03-75/05.10.2016г. на Директора на ТП-НОИ Варна.
Съгласно чл. 60 ал. 1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т.
Разпечатката съдържа 56 от 124 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a4324ff-d796-465a-bf0c-ed1eb357a354