Решение № 589 от 17.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. В., 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500583 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ПРБ срещу Решение

№11/13.01.2023г. по гр. дело №482/2022г. на ПРС , в частите с което е осъдена ПРБ, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Х. С. Ю., сумата от 5000.00лв., като обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно привличане като обвиняем на 27.05.2011г. и след това повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 7 и т. 12, вр. с чл. 128, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 2, предл. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Пр., НОХД № 513/2011г. по описа па PC Пр., по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. В., по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC-Пр., по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. В., за което е оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC-Пр., отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС В., и оправдан с Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Пр., потвърдена с Решение №113/ 25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.05.2022г. до пълното изплащане; сумата от 1523.63лв. – обезщетение за забава върху главницата от 5000.00лв, считано от 19.05.2019г. до 19.05.2022г. , на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД; както и съдебни разноски.

1

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно и незаконосъобразно. По делото не са събрани доказателства, че ищецът Х. Ю. действително е претърпял неимуществени вреди, както и ако е търпял, те да са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото на Ю. обвинение от ПРБ. Няма доказателства да е бил злепоставен ищецът или да е бил уронен авторитета му. Показанията на съпругата на ищеца не следва да се ценят поради силната й заинтересованост. Обвинението срещу ищеца не било разгласявано от ПРБ. От привличането му като обвиняем до приключването на ДП са изминали само пет месеца, с което е спазен изцяло разумният срок.

Като за съдебната фаза ПРБ не носи отговорност. Спрямо обвиняемия е била взета най-леката мярка „подписка“. Ищецът не е търпял никакви вреди.

Евентуално е прекомерен и необоснован размерът на обезщетението по законовия критерий за справедливост за случая. При отхвърляне или намаляване размера на иска за вреди, следва да бъде отхвърлена или намалена и лихвата за забава. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете в тях.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред РС за наличие и доказаност на всички предпоставки на исковете, в т.ч.: привличане като обвиняем и повдигане на обвинение срещу ищеца; за четири деяния, две от които съставляващи „тежки“ престъпления по смисъла на НК;

11 проведени о.с.з. по НОХД пред първа инстанция и още 2 пред втора, на всички от които е присъствал и се е защитавал ищецът; общо шест години продължило ДП и НП; доказаност на преживяните морални вреди, в т.ч. спрямо семейството, децата, близките и познатите; както и справедливост на определения от ПРС размер на обезщетението. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части и за съдебни разноски за пред ВОС.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ПрРС е образувано по искове на Х. С. Ю.

ЕГН**********, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, з а осъждане на ПРБ за сумите 10 000.00лв., като обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно привличане като обвиняем на 27.05.2011г. и след това повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 7 и т. 12, вр. с чл. 128, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 2, предл. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК по ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Пр., НОХД № 513/2011г. по описа па PC Пр., по ВНОХД № 992/2013г. по описа на ОС гр. В., по НОХД № 580/2013 г. по описа на PC-Пр., по ВНОХД № 203/2017 г. по описа на ОС гр. В., за което е оправдан с Присъда № 23/21.03.2013г. по НОХД № 513/2011г. по описа па PC-Пр., отменена с Решение № 305/28.10.2013г., постановено по ВНОХД№ 992/2013г. на ОС В., и оправдан с 2

Присъда № 1/11.01.2016г. по НОХД № 580/2013г. на РС Пр., потвърдена с Решение №113/25.05.2017г., постановено по ВНОХД № 203/2017г. на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.05.2022г. до изплащането; и 3047.47лв. – обезщетение за забава върху главницата от 5000.00лв, считано от 19.05.2019г. до 19.05.2022г.

Ищецът твърди, че на 27.05.2011г. бил привлечен като обвиняем по ДП ДП № 2122/2010 г. по описа на РУП-Пр., а след това през същата година са му били повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 7 и т. 12, вр. с чл. 128, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 2, предл. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като по обвинителния акт е било образувано НОХД № 513/2011г. по описа па ПрРС, по което бил оправдан Присъда №23/21.03.2013г. Последната била отменена с Решение № 305 от 28.10.2013г. по ВНОХД №992/2013г. на ВОС и делото е било върнато с оглед на СПН за ново разглеждане. С Присъда №1/11.01.2016г. по образуваното НОХД №580/2013г. на ПрРС Х. Ю. отново бил оправдан, като същата е била и потвърдена с Решение №113/25.05.2017г., по ВНОХД № 203/2017г. на ВОС. То влязло в сила, с което и наказателното преследване срещу Ю. приключило.

Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял неблагоприятни преживявания и състояния – страх от осъждане и от тежестта на наказанието за деянието, раздразнителност, напрегнатост, нарушен сън, неудобство пред семейството и близките, и други свързани с тях – всички от които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.

Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на процесуалните действия с участие на ищеца и преживяното в личен план моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, като и за лихва за след окончателното оправдаване.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва привличането на ищеца за обвиняем, повдигането на обвинение срещу него и финалното оправдаване на ищеца по обвинението. Но възразява срещу предпоставките на исковете, които счита за недоказани. Счита за недоказано ищецът да е претърпял сочените неимуществени вреди, които да са резултат от повдигнатото му обвинение от ПРБ, а също да е бил злепоставян пред други хода с оглед на обвинението. От привличането като обвиняем до приключване на ДП са изминали само пет месеца, с което е спазен изцяло разумният срок, като за съдебната фаза ПРБ не носи отговорност. Спрямо обвиняемия е била взета най-леката мярка „подписка“.

Евентуално е прекомерен и необоснован размерът на обезщетението по законовия критерий за справедливост. Моли за отхвърляне на исковете или за намаляване на претендирания им размер.

3

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от материалите по приетото НОХД № 513/2011г. на ПрРС, ведно с ДП № 2122/2010г. на РУП-Пр., на 27.05.2011г. Х. С. Ю. е бил привлечен като обвиняем, а след това на 21.10.2011г. са му били повдигнати и обвинения, за извършени престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 7 и т.

12, вр. с чл. 128, ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 325, ал. 2, предл. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. При привличането на обвиняемия е била взета и мярка за неотклонение „подписка“.

Видно от материалите още, че по обвинителния акт е било образувано НОХД № 513/2011г. по описа па ПрРС, по което с Присъда №23/21.03.2013г. е бил оправдан Х. Ю.. Последната е била отменена с Решение №305 от 28.10.2013г. по ВНОХД №992/2013г. на ВОС и делото е било върнато с оглед на СПН за ново разглеждане. С Присъда №1/11.01.2016г. по образуваното НОХД №580/2013г. на ПрРС Х. Ю. отново бил оправдан, като същата е била и потвърдена с Решение №113/25.05.2017г., по ВНОХД № 203/2017г. на ВОС.

То влязло в сила, с което и наказателното преследване срещу Ю. приключило.

За горните обстоятелства по ДП и НОХД няма и спор между страните.

От приетата справка за съдимост на Х. С. Ю. се изяснява, че е бил осъждан през 1986г. и през 2005г.

Показанията на св. А.А. Ю. (съпруга на ищеца) съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но същевременно като непосредствени за релевантни за делото обстоятелства.От тях се изяснява, че след като бил обвинен през 2011г. Х. Ю. се стресирал, не искал да излиза от къщи, не можел да спи, често вземал хапчета за кръвно и постоянно се тревожел да не бъде осъден за нещо, което не е направил. Негови близки, колеги и приятели разбрали, че е обвинен и Ю. не искал да общува с тях, от неудобство. Обвинението го променило много. И след оправдаването, и досега, ищецът има проблеми със съня.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на съответния държавен орган е обективна, а предпоставка за ангажирането й е фактът, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъплениe, като впоследствие не е била реализирана наказателната му отговорност по някоя от сочените причини. В тези случаи обвинението се квалифицира като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган. Тоест вината не е елемент от 4 състава на отговорността по ЗОДОВ, а последната се обяснява с понасяне на риска от такива действия на правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до реализиране на наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице. Поради това държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).

От горното следва, че в тежест на ищеца по искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е да докаже пълно и главно: 1/ наличието на обвинение спрямо него в извършване на престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен акт, на обвиняемия и/или на подсъдимия за невиновен или прекратяване на наказателното производство срещу него; 3/ конкретно претърпяни имуществени и/или морални вреди; 4/ причинно-следствена връзка между производството по реализиране на наказателната му отговорност и претърпените вреди, която е от категорията на пряката и непосредствената; 5/ размер на обезщетението за доказаните по вид и обем вреди.

В настоящия случай, както вече се мотивира, няма особен спор, като с e и доказаха от представените писмени доказателства, в това число материалите по относимите НОХД и ДП, първите две от предпоставките на разглежданото субективно право, поради което тези обстоятелства се явяват изяснени. Спорът между страните по делото е относно останалите три елемента от състава на субективното право (вредите, причинната връзка и размера) и по тях, с оглед на данните по делото, съдът намира следното: