Решение № 84 от 01.02.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Русе, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Н. Нейчева при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно наказателно дело № 20214520202074 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Р. СТ. В., ЕГН:**********, срещу НП №21-0453000271/26.08.2021г. на началник на РУ Сливо Поле към ОДМВР-Русе, с което за нарушение на: чл. 20 ал. 2, на основание чл.179 ал. 2, пр. 1 и чл. 175 ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200лв.

Процесуалният представител на жалбоподателя излага съображения за незаконосъобразност на НП и моли същото да бъде отменено.

Наказващият орган не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

РРП не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 31.07.2021г., около 07:45 часа в община Сливо Поле на път Трети клас №2102 – На км. 8.000 в посока с. Борисово жпод. Р.В. управлявал л.а. “Опел“ „Астра“ с рег. № РР6225ВК, собственост на Й.Е., ЕГН:**********, в условията на светла част от денонощието, в ясно време и суха пътна настилка. Около разклона за с. Стамболово от черен път на пътното платно навлиза Е.Р. ЕГН:********** с лек автомобил Фиат Пунто, с рег № P1851АМ. За да избегне удар във включващ се в платното за движение 1 без предимство друг автомобил, жпод.Р.В. натиснал спирачките вследствие на което загубил контрол над автомобила, излязъл от платното за движение като ударил пътен знак, след това крайпътно дърво и вследствие на последния удар, управляваното от жпод. В. МПС се обърнало по таван. А.Е. отишъл да окаже първа помощ на жпод. В. и след като се уверил, че е във видимо добро състояние, изгасил обърнатият автомобил.

На място пристигнали служители на РУ Сливо Поле. Св.Т.Ц. съставил акт на жпод. В. за нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП. Впоследствие било издадено атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган наложил горепосочената санкция.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от АУАН, НП, свидетелските показания и снимков материал изготвен от органите на РУ Сливо после непосредствено след ПТП. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Ц. и св.Анна Бошнакова, тъй като същите са подкрепени от приложените по делото писмени доказателства.

От изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени и събрани гласни доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жпод.В. е обвинен, че нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която: водачът следва да избира „скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, за да може да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението." Това е текстовата част на обвинението, отразено в НП, която текстова част не е съобразена с установените и описани фактически обстоятелства.

Правната норма на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП е възпроизведена дословно и механично, без изрично да се сочи кое точно от алтернативно изброените обстоятелства жпод.В. не се е съобразил: дали с „атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение или др.обстоятелства”, което прави обвинението неясно от фактическа страна и съставлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и чл.42 т.4 от ЗАНН. Допуснатото съставлява съществено нарушение на посочените норми, в резултат на което се нарушава правото на защита на наказания, включвща правото му да зная в пълното и непротиворечиво фактическото обвинение, да е наясно с кои свои действия е допринесъл за настъпилият вредоносен резултат.

На следващо място, несъобразената скорост не е абсолютна величина и единствено възникването на ПТП не може само по себе си да обоснове, че скоростта била несъобразена. За да се направи такъв обоснован извод е необходимо да се изследва конкретната скорост, с която се е движил жпод.В. от една страна и безопасната от друга страна. Едва тогава би могло да се направи извод, че причината за ПТП е движение със скорост, която не е била съобразена с онези, изрично предвидени 2 обстоятелства, визирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП. Освен това съдът отбелязва, че жпод.В. признал, че след като възприел навлизането на управляваният от Е.Р. автомобил, натиснал рязко спирачки и загубил контрол върху управлението на автомобила, което е несъвместимо с хипотезите на чл.20 ал.2 от ЗДвП, за което нарушение жпод.В. е обвинен. Тук е мястото да се коментират и показанията на св.Бошнакова, очевидец на възникналото ПТП. Освен това, същата е незаинтересована от изхода на делото, поради което показанията й се отличават с надежност и висока степен на достоверност.

Свидетелката заявява, че другият участник в ПТП – Е.Р. излезнал от черния път напреки на пътното платно, по което се движил жпод.В., който за да избегне директен удар се отклонил, удрил се в дрърво, колата му прехвърчала над спрелия автомобил „на възрастния човек” и „спряла по таван на пътното платно”. Посочените факти и обстоятелства, които св.Бошнакова изнася, станали известни и на дошлия екип от полицейски служители, между които и на актосъставителя, но последният не ги отразил в съставения акт.

Относими към процесния случай са мотивите, изложени в Решение № 139 от 2.07.2008 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 59/2009 г., III н. о., в които по отношение нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се казва:

„Обвинението и съдът са длъжни, анализирайки установените по делото обстоятелства, с категоричност да посочат с кои обстоятелства подсъдимият не се е съобразил при избора на скоростта за движение в рамките на разрешената, съответно каква опасност за движението е възникнала, с която същият не се е съобразил и не е изпълнил задължението си да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре. Това задължение не е изпълнено при механичното изписване на целия текст на разпоредбата в обстоятелствената част на обвинителния акт, диспозитива на същия и на присъдата и на мотивите към нея…”

В конкретния случай полицейските служители не са направили нужното да изследват обстоятелствата относими за пътно транспортното произшествие и да конкретизират в какво конкретно се изразява нарушението на жпод.В.. В чл. 20 ал. 2 ЗДвП се съдържат няколко предложения, от които всяко само по себе си не може да почива на предположения без да е подкрепено от конкретни доказателства. Няма доказателства служителите да са изследвали точната скорост при която настъпва ПТП, наличието или липсата на спирачен път, както и какво време е имал за реакция жпод.

Р.В. при навлизане на другият участник – Е.Р. на платното за движение, дали не попада в опасната зона на спиране. Не е изследван фактът на ограничаване на видимостта поради крайпътното дърво, което на практиката възпрепятства видимостта към и от черният път, който се включва в главния. Актосъставителят не е обсъдил в какъв момент жпод. Р.В. е могъл да възприеме навлизането на другият участник - на платното за движение и могъл ли е въобще безопасно да спре, движейки се дори и със съобразена скорост.

Така изложените фактически обстоятелства не водят недвусмислено към законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление. В този смисъл същото се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид отмяната на обжалваното НП и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя за възнаграждение по процесуално представителство по делото в размер на 300 лв., платени в брой, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на юридическото лице, в чиято структура е 3 административният орган издал процесното наказателно постановление – в тежест на Областна дирекция на МВР гр. Русе /по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР/, доколкото и РУ Сливо поле не е самостоятелно юридическо лице/. ОД на МВР гр. Русе не е страна по делото, но присъждането й на разноските по делото се следва от Закона – в съответствие с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. §. 1, т. 6 от ДР на АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0453-000271/26.08.2021г. на началник на РУ Сливо Поле към ОДМВР-Русе, с което за нарушение на: чл. 20 ал. 2, на основание чл.179 ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на Р. СТ. В., ЕГН:**********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200лв.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ГР. РУСЕ да заплати на Р. СТ. В., ЕГН:**********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото разноски

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Русенски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4