Решение № 33 от 19.02.2020, Районен съд - Бяла
- Съд
- Районен съд - Бяла
- Дело
- Гражданско дело 528/2018
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 19.02.2020
- В сила
- 01.06.2020
- Състав
- ИВЕЛИНА ИЛИЕВА БОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 33 гр. Бяла, 19.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА БОНЕВА при секретаря МАРИЕТА Й., като разгледа докладваното от съдия БОНЕВА гр. дело № 528 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.К.Ц. против О.В.П. и И.Ц.Т.. Моли съда да постанови решение, по силата на което да обяви за унищожаема сключената от ищеца едностранна упълномощителна сделка – пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№ 298, том 1, № 17 от 15.02.2018г. на нотариус В.А., с рег.№ 357 на НК, както и да обяви за недействителни, поради липса на съгласие, сключените договори за покупко продажба на следните недвижими имоти - зем.земи: НИВА имот № 26018 с площ от 8.000 дка. в местността „ДАР БОАЗ“ трета категория; НИВА имот № 29029 с площ от 9.998 дка. в местността „КУРИЯТА“, четвърта категория и НИВА имот № 30047 с площ от 7.702 дка. в местността „ЛОЗЯТА“ шеста категория, обективирани в Нотариален Акт № 137, том I, peг.№
828, дело № 101 от 27.02.2018г. на нотариус Елисавета Джонова с peг. № 567 на НК и Нотариален Акт №142, том 1, peг.№ 1087, н.д. № 111 от 16.02.2018г. на нотариус С.К. с рег.№ 385 на НК. Ангажира събиране на писмени и гласни доказателства. Прави искане за допускане на СПЕ. С молба – уточнение - л.40 от делото посочва, че първият предявен иск е по чл.31, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на едностранна упълномощителна сделка, сключена от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си. В тази връзка и предвид изхода на този иск предявява иск за обявяване за недействителни последващите две сделки, като сключени от първия ответник без наличие на представителна власт.
В условията на ОСИ е предявен и иск против И.Ц.Т., за осъждане на ответника да предаде собствеността и владението на описаните по–горе имоти.
В хода на производството ищецът е поставен под ограничено запрещение с решение № 461/09.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 339/2018г. по описа на РОС, влязло в сила на 11.12.2018 г., след който момент същият е извършил процесуални действия със съгласието на своя попечител Д.Д.К., който се явява в съдебно заседание и поддържа исковете. Също в хода на производството - на 16.11.2019г., ищецът Д.К.Ц. е починал, оставяйки за наследници Д.Д.К. и К.Д.Ц., които на основание чл.227 от ГПК са конституирани като ищци, съгласно определение, постановено в съдебно заседание от 04.12.2019г., като починалия след подаване на исковата молба ищец е заличен като страна в процеса.
Ответникът О.В.П. счита предявените искове за недопустими, а по същество оспорва основателността им по съображенията, изложени в отговора по чл.131 от ГПК. Оспорва изложените фактически твърдения като заявява, че същите не са верни, а изповяданите сделки са валидни и сключени на законно основание. Към момента на сключване им ищецът не е страдала от посочените в исковата молба психични заболявания, същият бил в добро психично здраве, през този период извършвал и други сделки. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответника И.Ц.Т. депозира писмен отговор на исковата молба, с който изцяло оспорва иска.
Предвид фактическите твърдения и заявения петитум, съдът приема, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове за унищожаване на упълномощителна сделка, сключена от дееспособно лице, което към момента на сключването му не е могло да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си - иск с правно основание чл. 31 от ЗЗД; иск за прогласяване за недействителни, поради липса на надлежна представителна власт сключените в последствие от ответниците договори за покупко-продажба, като и с иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на втория ответник.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост на недвижим имот,възстановен по ЗСПЗЗ № 153, том 10, дело 2057/1998г. Д.К.Ц. е признат за собственик на следните недвижими имоти: НИВА имот № 26018 с площ от 8.000 дка. в местността „ДАР БОАЗ“ трета категория; НИВА имот № 29029 с площ от 9.998 дка. в местността „КУРИЯТА“, четвърта категория и НИВА имот № 30047 с площ от 7.702 дка. в местността „ЛОЗЯТА“ шеста категория,всички находящи се в землището на с.Острица,община Две могили,област Русе.
С пълномощно от 15.02.2018 г. с нотариална заверка на подписа и съдържанието Д.К.Ц. е упълномощил О.В.П. с права да продаде, на когото намери за добре на цена и условия, каквито договори, вкл. и да договаря сама със себе си собствените му недвижим имоти,предмет на описания по
–горе НА. В пълномощното Д.Ц. е посочил, че пълномощното му е било прочетено и го е одобрил.
С нотариален акт №142 от
16.02.2018 г., т.І, рег.№ 1087, дело №111/2018 г. на нотариус С.К. - рег.№ 385 на НК е сключен договор за покупко - продажба на земеделски земи, по силата на който Д.К.Ц. прехвърля на О.В.П. правото на собственост върху гореописаните зем.земи за сумата от 9500 лв., която продавачът, действащ чрез пълномощника си е получил напълно и в брой от купувача при подписването на договора. По делото - л.79, ответникът П. е представил молба от Д.Ц., видно от която същия е заявил, че е получил от О.П. сумата от 9500 лв. по горепосочения НА. Документа не е оспорен нито от ищеца, нито от попечителя му Д.Д.К. - л.97 от делото.
С НА за покупко-продажба на недвижими имоти № 137, том 1, рег.№ 828, дело № 101 от 2018г. на нотариус Ел.Джонова - рег.№ 567 на НК е сключен договор за покупко-продажба на земеделски земи, по силата на който О.В.П. прехвърля на И.Ц.Т. правото на собственост върху процесните зем.земи, предмет на горепосочената прехвърлителна сделка, за сумата от 3500 лв. платена напълно и в брой от купувача преди подписването на договора.
С показанията на св.В.А. - нотариус, както и св.Н.Г. - помощник-нотариус се установява, че страните са клиенти на нотариалната кантора, както и че са изготвили документите във връзка с продажбата на апартамент, собственост на Д.Ц. и съответно упълномощителните сделки както за апартамента, така и за зем.земи. Свидетелите сочат, че преди изготвянето на документите са провели разговор със страните, за да преценят дееспособността на прехвърлителя с оглед възрастта му - дали е ориентиран, дали разбира свойството и значението на постъпките си като заявяват, че Д.Ц. към момента на сключване на сделките е бил дееспособен - същият бил наясно с действията, които извършва и с последиците от тях.
С показанията на св.Т.М. се установява, че същата по повод на делото в гр.Русе е извършила проверки в документацията на ЦПЗ и установила, че на 05.02.2018г. като психиатър е извършила преглед на Д.Ц., както и че в медицинската документация е отбелязала, че същият няма заболяване.
Свидетелката сочи, че ако при преглед установи данни за заболяване, насочва пациента към психолог и скенер на главата, изписва лекарства и съответно лечение. При прегледа на ищеца същата не е установила наличие на заболяване.
С показанията на св.С.К. се установява, че пълномощното, въз основа на което е изповядана сделката е редовно, подписано с подпис и трите имена на упълномощителя, вкл. и на декларациите. Направило й е впечатление, че собственоръчно упълномощителя е одобрил текста на пълномощното, като отново е изписал трите си имена и се е подписал.
Съдът цени показанията на св.А., св.Г. и св.К. през призмата на чл.172 от ГПК с оглед тяхната заинтересованост и ги кредитира, тъй като показанията им са последователни, логични, сочат непосредствено възприети факти и се подкрепят от показанията на св.Т.М..
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Т.М., която сочи непосредствено възприети факти и предвид обстоятелството, че същите са последователни, логични, основани на съществуващата документация в ЦПЗ-Русе, където същата работи като психиатър и управител /обстоятелство служебно известно на съда/. В качеството си на психиатър д-р М. притежава специални знания за преценка на дееспособността на едно лице, както и за установяване на заболяване, което да засяга интелектуалната годност на лицето самостоятелно да извършва правни и фактически действия.
По делото е назначена съдебно психиатрична експертиза с в.л. д-р М.М.. От заключението на същата се установява, че Д.К.Ц. страда от Съдова (атеросклеротична ) деменция с умерено изразена характеропатия. Същият е разбирал свойството и значението на действията си към 15.02.2018г. /датата на упълномощителната сделка / и е бил в състояние да ръководи постъпките си. Към датата на изготвяне на експертизата диагностицираната Съдова деменция, според ВЛ се изразява в интелектуално- паметови нарушения и характеропатия с отслабени задръжки и намалени критични способности. Това /наличното психично страдание/ според експерта не позволява на освидетелствания да разбира напълно значението на своите действия и да ги ръководи самостоятелно по разумни съображения, както и да се грижи самостоятелно за своите интереси и да защитава правата си.
Цитираната по-горе експертиза не е приета по делото, т.к. ВЛ д-р М.М. е починала на 06.09.2019г., като с определение в з.з. от 10.09.2019г. експертизата е възложена на ВЛ д-р.Л.М.. В заключението си експерта посочва, че Д.Ц. страда от Съдова /атеросклеротична/ деменция. Характеропатия. На втория въпрос:
“Разбирал ли е свойството и значението на действията си към датата на изповядване на двете сделки /упълномощителна и прехвърлителна/ и бил ли и в състояние да ръководи постъпките си?, ВЛ е посочило, че анамнезно не са събрани достатъчно обективни данни от колко време датират промените в състоянието на същия, поради което и не би могло да се даде категоричен отговор дали към датата на изповядване на двете сделки е бил в състояние да ръководи постъпките си. На третия поставен въпрос експерта е посочил, че към момента на изготвяне на експертизата се отчита задълбочаване на интелектуално паметовият дефицит у освидетелствания.
Напредващите интелектуално - паметови нарушения оказват влияние върху неговото реално поведение, както и върху възможността и да разбира напълно значението на своите действия /това което върши/, последиците от тях, както и да ги ръководи самостоятелно по разумни подбуди.
Цитираната експертиза е оспорена от процесуалните представители на ответниците и с протоколно определение от 16.10.2019г. е назначена комплексна съдебно-психиатрична и съдебно–психологина експертиза, със задачи идентични в посочените по-горе две експертизи. Тази експертиза не е изготвена от ВЛ, т.к. Д.Ц. на 16.11.2019г. е починал.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.31 ЗЗД. Същият е допустим, а доводите на ответника за недопустимост на иска са изцяло неоснователни.
Допустимостта на иска е обусловена от съществуването на положителни процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки, а не от представителната власт на лицето, подало исковата молба. Липсата на представителна власт на пълномощник по делото е свързано с редовността на исковата молба, но не е със съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Липсата на представителна власт не е процесуална пречка, която да обусловя недопустимост на иска.
Отделно от това, ищецът действащ лично и със съгласието на попечителя си в съдебно заседание - л.72 от делото изрично е заявил, че поддържа изложеното в ИМ, изготвена от адвокат М.А..
В настоящият случай е налице спор между правосубектни към момента на завеждане на иска лица, пораждащ и правния интерес от претендираната защита, няма процесуални пречки за разглеждането му, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Основанието за унищожаемост по чл.31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна, макар и дееспособна към момента на сключване на атакуваната сделка, в случая упълномощителна не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално - дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си.
Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a41d5b8-7605-45e6-b2fe-cda610705887