Решение № 2044 от 20.03.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14130/2016
- Вид
- Решение № 2044
- Подписан
- 20.03.2019
- Състав
- ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Други актове по делото
- Решение № 7937 от 21.11.2019 · ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, МАРИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 156, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- §2, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 2, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 3, ал. 1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 212 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 24, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 16, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 42 · Закон за наследството
- чл. 42, б. "а" · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 29, ал. 1 и 2 · Закон за собствеността
- чл. 29, ал. 1 и 2 · Закон за собствеността
- чл. 70, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 61 · Търговски закон
Р
Е Ш Е
Н И Е гр.София,
20.03.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
К.
Трендафилов при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №14130 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК.
С решение от 23.03.2009 год., постановено по гр.дело №2053/2006 год. по описа на СРС, ГО, 27 с-в, поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ с решение от 02.06.2016 год., е отхвърлен като неоснователен предявения от С.О.
/конституирана по реда на чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на А.К.Ч./ срещу Р.И.Ч., И.И.Ч. и К.И.Ч. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване право на собственост и предаване на владението на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 2 630 кв.м., при съседи: север – имот пл.№50, подпорна стена и граница с дължина от 9 линейни метра към имот с пл.№1897, от изток и юг – останалата част от имот с пл.№1971 и от запад – имот с пл.№1897 с дължина на границата 75.80 линейни метра, съставляващ част от имот с пл.№1971, местността „в.з. Банкя-Иваняне“, целия с площ от 3 460 кв.м. съгласно кадастралния план на Банкя от 1996 год., за който са отредени УПИ ХХХІ-2408, УПИ ХХХІІ-2408 и ХХХІІІ-2408 от кв.201а по действащия ЗРП на гр.Банкя; ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда, монолитна, със стоманобетонна носеща конструкция и гараж; отхвърлени са като неоснователни предявените от А.У.в България /по реда на чл. 181 ГПК /отм.// срещу С.О. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че е собственик на гореописания недвижим имот на основание завещание от А.Ч.и договор за продажба на оставеното от И. Ч.наследство и срещу Р.И.Ч., И.И.Ч. и К.И.Ч. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на правото на собственост и предаване на владението на гореописания недвижим имот.
Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения първоначален иск по чл.
108 ЗС, е подадена в законоустановения срок по чл. 197 ГПК /отм./ въззивна жалба от ищеца С.О.. Жалбоподателят поддържа, че правилно СРС бил приел, че към момента на влизане в сила на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ /22.11.1997 год./ А.и К.Ч.били възстановили правото на собственост на по 1/2 ид.ч. от процесния имот, както и че към момента на сделката, обективирана в нотариален акт №29/1996 год. правото на собственост върху процесния имот не съществувало в патримониума на упълномощителите. Неправилни били изводите, че транслативният ефект на постигнатото съгласие бил настъпил и последващо придобИ.е на правото, както и че Г.Ц. е разполагала с валидна представителна власт да извършва разпоредителни действия. От представеното по делото пълномощно било видно, че не била учредена представителна власт за разпореждане с недвижимите имоти, част от които бил процесният имот. От съдържанието на пълномощното с изх.№646 от 28.03.1995 год. било видно, че волята на И. Ч.била да бъдат предоставени права на управление върху недвижимите имоти на територията на страната, но не и на разпореждане с тях. Неправилно СРС бил приел, че А.Ч.не била придобила останалата 1/2 ид.ч. от процесния имот, принадлежал приживе на брат й, тъй като направеното от него завещателно разпореждане дерогирало визираното в закона наследствено правоприемство. И. Ч.бил починал на 11.02.1999 год. и бил определил за свой универсален правоприемник А.В., с която не се намирал в роднински връзки и която била гражданка на Република Германия. Съгласно чл. 29, ал. 1 и 2 ЗС /в редакция преди изменението обн. ДВ, бр. 24 от 20.03.2007 год./, чужденци и чуждестранни юридически лица не можели да придобиват право на собственост върху земя в страната, като забраната не се прилагала само при наследяване по закон. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че по делото не бил доказан фактическия състав по чл. 40 ЗЗД, както и че ответниците се явяват добросъвестни владелци на имота – те основавали правата си на нищожна сделка. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответниците по жалбата Р.И.Ч., И.И.Ч. и К.И.Ч. считат, че решението на СРС следва да бъде оставено в сила в обжалваната от С.О. част. Поддържат, че били придобили имота по силата на валидна възмездна сделка в указаната от закона нотариална форма и в този смисъл имали качеството на добросъвестни владелци. Възражението за нищожност на сделките било преклудирано. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.
Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените по реда на главното встъпване искове е подадена в законоустановения срок по чл. 197 ГПК/ /отм./ въззивна жалба от А.У.в България. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че адресат на частното завещателно разпореждане на А.Ч.била С.О..
Това завещателно разпореждане било нищожно, тъй като не се отнасяло до определено имущество съгласно чл. 16, ал. 2 ЗН. Към момента на съставяне на завещанието, както и към момента на открИ.е на наследството на А.Ч.не съществувал един цялостен имот „Тенев баир“. Той не бил определен нито по граници, нито по площ, нито по друг индивидуализиращ белег, позволяващ да бъде счетен за определено имущество. Отделно от това заветът бил нищожен, тъй като не съществувал правен субект Община Банкя и съответно заветникът не притежавал юридическа дееспособност. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че в полза на А.и И.Ч.било възстановено правото на собственост при условията на чл.
2, ал. 2 ЗВСОНИ – по силата на закона, както и че към момента на сделката, обективирана в нотариален акт №29/1996 год. правото на собственост върху процесния имот не съществувало в патримониума на упълномощителите. Неправилни били изводите, че транслативният ефект на постигнатото съгласие бил настъпил и последващо придобИ.е на правото, както и че Г.Ц. е разполагала с валидна представителна власт да извършва разпоредителни действия. Упълномощаването действително посочвало конкретния вид разпореждане – продажба, но не било конкретизирано до кои имоти се отнася същото. Правилно СРС бил приел, че волята на И. Ч.била ограничена до предоставяне на права за управление върху недвижимите имоти на територията на страната, но неправилно бил счел, че 1/2 ид.ч. от процесния имот била придобита по давност от ответниците – физически лица. Възражение за давност не било релевирано от тях, а и фактът на владението подлежал на доказване.
Ответникът по жалбата С.О. счита, че решението на СРС следва да бъде оставено в сила в обжалваната от главно встъпилото лице част /по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм.//.
Ответниците по жалбата Р.И.Ч., И.И.Ч. и К.И.Ч. считат, че решението на СРС следва да бъде оставено в сила в обжалваната от главно встъпилото лице част /по иска по чл.
108 ЗС/. Поддържат, че своевременно били релевирали възражение за придобивна давност, а от събраните доказателства по делото било установено осъществяването на фактическия състав по чл. 79, ал. 2 ЗС. Представителната власт на Г.Ц. била надлежно възникнала. Безспорно било, че А.и К.Ч.били възстановени собственици на процесния имот по реда на ЗВСОНИ. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявен е за разглеждане първоначален иск с правно основание чл.108 от ЗС. В хода на първоинстанционното производството е встъпил главно А.У.в България, който е предявил искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу С.О. и с правно основание чл. 108 ЗС срещу Р.И.Ч., И.И.Ч. и К.И.Ч. /приети за съвместно разглеждане с определение от 01.06.2007 год./.
СРС е сезиран с искова молба, подадена първоначално от А.К.Ч., която твърди, че е единствен собственик на основание законово наследствено правоприемство и възстановяване по реда на ЗВСОНИ на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 2 630 кв.м., при съседи: север – имот пл.№50, подпорна стена и граница с дължина от 9 линейни метра към имот с пл.№1897, от изток и юг – останалата част от имот с пл.№1971 и от запад – имот с пл.№1897 с дължина на границата 75.80 линейни метра, съставляващ част от имот с пл.№1971, местността „в.з. Банкя-И.яне“, целия с площ от 3 460 кв.м. съгласно кадастралния план на Банкя от 1996 год., за който са отредени УПИ ХХХІ-2408, УПИ ХХХІІ-2408 и ХХХІІІ-2408 от кв.201а по действащия ЗРП на гр.Банкя; ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда, монолитна, със стоманобетонна носеща конструкция и гараж, който бил притежаван от нейните наследодатели фамилиите Т.и Ч.. Този имот се намирал в местността „Тенев баир“ в гр.Банкя, представляващ масив от над 250 дка., собствеността върху който била одържавена и впоследствие възстановено на основание ЗВСОНИ – Заповед №РД-57-881 от 10.11.1995 год. на Кмета на С.О.. През есента на 2001 год. ищцата узнала, че с имотите й, без нейно знание е съгласие, се извършват регулационни промени и разпоредителни действия. Г.К.Ц. се легитимирала с пълномощно рег.№13330 от 15.08.1995 год., с права, които ищцата никога не й била предоставяла. Нямала намерение да я упълномощава и да я преупълномощава от името на брат си И. К.Ч.да извършва разпоредителни сделки. С това пълномощно в периода от 27.05.1996 год. до 22.12.1999 год. Г.Ц. била продала почти 250 дка. от Тенев баир и 100 дка. в местността „Равнище“. С нотариален акт №29, т.LІV, дело №10709/29.05.1996 год. на І-ви нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, Г.Ц., като „пълномощник“ на ищцата и брат й продала на И. Н.Б.три реални части от празно дворно място, намиращо се в гр.Банкя, съставляващо имот с пл.№1897, съответно с площ от 1 200 кв.м., 2 000 кв.м. и 3 460 кв.м. На 19.12.1996 год. с нотариален акт №14, т.LLХLІІІ, дело №28185/1996 год. на І-ви нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, Г.Ц., като пълномощник на И. Н.Б.и М.Л. Б.– легитимиращи се с горепосочения нотариален акт, продала на И. К.Ч. и Р.И.Ч. процесния недвижим имот, който бил част от частта с площ от 3 460 кв.м.
Ищцата поддържа, че продажбата била недействителна поради липсата на съгласие, тъй като никога не е имала намерение да продава имотите в Тенев баир.
Пълномощното, което брат й бил предоставил, изключвало възможност за разпореждане с имотите, а пълномощното, с което Г.Ц. се легитимирала, не било достатъчно конкретно, за да даде такава представителна власт за извършване на разпоредителни сделки. В този смисъл договорът за продажба бил сключен от лице без представителна власт и чиито действия не били потвърдено. Отделно от това процесната сделка била нищожна, тъй като бил накърнен принципът за еквивалентност на престациите – продажбата била извършена на цена, която многократно била по-ниска от пазарната стойност на имота. Г.Ц. била договаряла със свои близки роднини, недобросъвестно и във вреда на „упълномощителите“.
Поради това следващото разпореждане с имота не било породило транслативен ефект и ответниците упражнявали без основание фактическа власт върху спорния имот.
Ето защо моли да бъде признато за установено, че е собственик на имота и ответниците да бъдат осъдени да й предадат владението му.
Ответниците Р.И.Ч., К.И.Ч. и И.И.Ч. оспорват предявения иск и молят същия да се отхвърли като неоснователен. Релевират евентуални възражения за придобивна давност, като твърдят, че имат качеството на добросъвестни владелци.
С определение от
06.03.2006 год. СРС е конституирал Г.К.Ц. на основание чл. 174 ГПК /отм./ като трето лице-помагач на страната на ответниците.
В хода на първоинстанционното производство – на 28.07.2006 год. ищцата А.К.Ч. е починала, с оглед на което и на основание чл. 120 ГПК /отм./ на нейно място е конституирана като ищец С.О. като частен правоприемник по силата на завет, обективиран в саморъчно завещание от 31.10.2001 год., с предмет недвижимите имоти в местността „Тенев баир“ – виж определение на СРС от 30.03.2007 год.
Главно встъпилото лице А.У.в
Разпечатката съдържа 37 от 161 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a41bade-9d27-4123-9b77-98c0c59d2494