Решение № 447 от 19.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Благоевград, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210102646 по описа за 2025 година

Производството по настоящото гр.д.№2646/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба вх.№27523/18.11.2025г. на С. Г. Т., ЕГН **********, ******, чрез адв. И. У., срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, ******, представлявано от ******, с която е предявен иск за прогласяване нищожност на договор за кредит поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 27.05.2025г. между С. Г. Т., ЕГН **********, в качеството й на „кредитополучател“, от една страна, и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220 в качеството му на „кредитор“, от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит тип „кредит на момента“ №100999366, от разстояние чрез използване на кредитен посредник „Кеш Кредит“ ЕАД, ЕИК 205893155, по силата на който Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя паричен заем в размер 500 лв., при ГПР – 42.16%, за срок от 6 месеца, подлежащ на връщане на 6 месечни вноски, всяка в размер на 92.30 лв., или обща сума за връщане – 553.80 лв.

Твърди се, че към дата 17.11.2025г. ищцата е заплатила по кредита сумата от 744 лв., чрез заплащане на 4 вноски по 186 лв., но ответното дружество продължава да търси ищцата чрез телефонни обаждания и текстови съобщения, настоявайки, че дължи още 2 вноски по 186 лв.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона, доколкото в същия не бил посочен действителният ГПР – на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Според ищцата действителният ГПР при дължими 6 вноски по 186 лв. възлиза на 2064.19%.

Сочи се, че ответникът е обвързал ищцата със скрит разход по кредита с цел неоснователно обогатяване на сметка на кредитополучателя. По този начин е заобиколено ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и се е стигнало до прекомерно по размер задължение за кредитополучателя, което обуславяло нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави.

Предвид изложеното, се иска от съда да прогласи за нищожен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ГПК Договор за потребителски кредит тип „кредит на момента“ №100999366, сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и С. Г. Т.; а в условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона, или евентуално – поради противоречие с добрите нрави.

1

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск като неоснователен.

В съдебното заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.05.2025г. между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД като кредитодател и С. Г. Т. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит тип „кредит на момента“ №100999366, при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.1, ал.3 от Договора: размер на кредита - 500 лв. (322.33 евро); ГЛП – 36%; срок на договора – 6 месеца; ГПР – 42.16%; обща сума по кредита, дължима от кредитополучателя – 553.80 лв. (283.15 евро); условия за издължаване – съгласно погасителен план, неразделна част от договора; обезпечение – всички законоустановени форми на обезпечаване, приемливи и за двете страни. Видно от Погасителния план кредитът се погасява на 6 месечни вноски, на 27-то число всеки месец, при първа погасителна вноска на 27.06.2025г. и последна погасителна вноска на 27.11.2025г., всяка в размер на 92.30 лв., включваща главница и лихва.

На 27.05.2025г. между С. Г. Т. като клиент/възложител и „Кредит гаранция“ ЕООД като поръчител е сключен Договор за възлагане на поръчителство, по силата на който клиентът възлага, а поръчителят приема да сключи договор за поръчителство на основание чл.138 от ЗЗД и се задължи да отговаря солидарно и по начин идентичен за изпълнението на задълженията на клиента при условията и за срока на Договор за потребителски кредит №100999366, сключен между клиента и кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220 /чл.1, ал.1/. По силата на чл.2, ал.1 за изпълнение на възложеното, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от общия размер на кредита, срока за изпълнение на задълженията, редовност на клиента, като конкретните размери на възнаграждението при съответните условия са посочени в Погасителен план, неразделна част от този договор. Възнаграждението по смисъла на договора представлява сбора от месечните вноски за възнаграждение за поръчителство по Погасителен план. Видно от Погасителния план – неразделна част от договора, „вноските по Договора за кредит“ ще бъдат погасявани по посочения погасителен план: 6 месечни вноски, на 27-то число всеки месец, при първа погасителна вноска на 27.06.2025г. и последна погасителна вноска на 27.11.2025г., всяка в размер на 93.70 лв., включваща възнаграждение за поръчителство.

По този начин дължимата месечна вноска възлиза на обща сума от 186 лв., включваща 92.30 лв. по договора за кредит и 93.70 лв. по договора за поръчителство, която месечна вноска се събира чрез кредитен посредник „Кеш кредит“ ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 42.16%. Според съда обаче възнаграждението за поръчителя представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирано при изчисляването на ГПР. При включването на дължимото възнаграждение за поръчителя, ежемесечно начислявано в погасителните вноски по кредита и представляващо скрито възнаграждение, реалният ГПР според изчисленията на съда възлиза на 465.80%, който надвишава допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците 2 за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договора за предоставяне на поръчителство от страна на кредотополучателя. Макар отношенията между кредитора и длъжника и между длъжника и поръчителя да са представени като две отделни и самостоятелни правоотношения, произтичащи от отделни договори /от договор за паричен заем и от договор за предоставяне на поръчителство/гаранция/, то в случая се касае за взаимно свързани и обусловени правоотношения. Независимо че произтича от друг договор, възнаграждението за поръчителя съставлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължения по договора за заем - главници, лихви и пр., като същото съгласно условията на договора е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за кредит. Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл.19, ал.3 от ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Както вече беше посочено, възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. С уговарянето на допълнително възнаграждение под формата на такса за поръчителство, оформена като отделно съглашение с трето лице, свързано с кредитора, която такса е платима с вноските по договора за кредит, и която води до допълнителни разходи за потребителя, се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния процент на разходите по кредита.

Съгласно Решение на Съда (десети състав) от 13 март 2025 година по дело C-337/23 („АПС бета България“ ЕООД, „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД), член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че допуска преценката за евентуално неравноправен характер на клаузите на договор за поръчителство, които определят задълженията на поръчителя и на съответния длъжник в главните производства, при положение че последният е сключил този договор едновременно с договора за кредит и за да изпълни предвидено от последния договор задължение, че поръчителят е дъщерно дружество на кредитора или избрано от него лице и че разходите за поръчителство се дължат едновременно с вноските по заема, а Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.

Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл.22 от 3

ЗПК, се явява недействителен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има ищецът, на който следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв. /25.56 евро/.