Решение № 4 от 10.01.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр. Лом, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Пл. ЙорД. при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. ЙорД. Административно наказателно дело № 20221620200283 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 9/10.06.2022 год. на Милена Николова, Директор на Регионална Инспекция по околната среда и водите – Монтана, на „В и К“ ООД, ЕИК 821152916, адрес: гр. Монтана, ул. ** законен представител – инж. В. Димитров И. – управител, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лв., на осн. чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от ЗООС за това, че като осъществяващо експлоатацията на канализационна система /КС/ с пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/ на с. Расово, не е изпълнило дадено с писмо изх. № 2926/16.09.2021 г. на РИОСВ – Монтана предписание за възстановяване на техническата и експлоатационната изправност на КС с ПСОВ.

С жалба от 28.06.2022 г. административно наказаното дружество оспорва така издаденото наказателно постановление. В жалбата се навеждат доводи за отмяната му, тъй като предписанието не е изпълнено поради обективни технически и финансови причини.

В с. з. жалбоподателят се представлява от адв. К* Ц. от АК – Монтана, 1 която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Подробни съображения излага в писмена защита.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт ., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и счита за доказано нарушението, а изложените в жалбата аргументи за неоснователни. Моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление, като допълнителни доводи излага в писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.07.2021 г. и 26.07.2021 год. служителите на РИОСВ - Монтана – Р.

Ц. и Е.ия Попова извършили извънредна проверка на обект: канализационна система /КС/ с пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ към канализационна система на с. Расово. Повод били указания на ВАП във връзка с медийна публикация от 28.06.2021 г. относно екологични проблеми в района на с. Расово. Основна дейност на обекта е събиране и отвеждане на смесен поток битово-фекални отпадъчни и дъждовни води от експлоатацията на изградената КС на с. Расово и последващото им пречистване в ПСОВ. При проверката са огледани дъждопреливници към КС както и на площадката към ПСОВ – с. Расово и мястото на заустване на водния обект към нея.

Установено е, че съоръженията на пречиствателната станция не функционират. В шахтата, находяща се от външната страна на оградата на площадката на ПСОВ имало минимален отток на води към станцията, а в съоръженията на площадката (буферен резервоар на вход и биобасейни) – наличие на събрана вода без характерен мирис на битова отпадъчна вода.

Установените нарушения са описани в констативен протокол № СП 27/26.07.2021 год. На 16.09.2021 г. от РИОСВ – Монтана до „В и К“ ООД гр.

Монтана е дадено предписание – да се възстанови техническата експлоатационна изправност на съоръженията на КС и ПСОВ на с. Расово (шахта, находяща се от външната страна на оградата на площадката на ПСОВ; буферен резервоар на вход; биобасейни и дъждопреливници и др.).

2

Като срок за изпълнение на предписанието е посочена дата 01.11.2021 г. С писмо от 18.11.2021 г. „В и К“ ООД гр. Монтана е поискало от РИОСВ – Монтана удължаване на срока на предписанието с 6 месеца, с оглед извънредната епидемиологична обстановка и други обективни и технически обстоятелства. Молбата е уважена и срокът е удължен до 30.04.2022 г., като на „В и К“ ООД е указано, че при неспазване и на този срок, ще бъдат предприети административнонаказателни действия в съответствие със ЗООС.

Въпреки това предписанието не е изпълнено, а от „В и К“ ООД на 29.04.2022 г. е подадена нова молба за удължаване на срока. Последната не е уважена, за което е съставен констативен протокол от 04.05.2022 г. и до управителя на „В и К“ ООД гр. Монтана инж. В. И. е изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН.

На 16.05.2022 г. св. Р. Ц. съставила на „В и К“ ООД гр. Монтана АУАН за нарушение на чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от ЗООС. АУАН е съставен в присъствие на изрично упълномощено за това от управителя на дружеството лице – Ваня И.а, предявен е и редовно връчен. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражение не е подадено и въз основа на така съставения АУАН на 10.06.2022 г. АНО издал атакуваното Наказателно постановление, с което наложил съответното административно наказание.

Жалбата е допустима, подадена от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът, анализирайки всички гласни и писмени доказателства, намира, че нарушението е безспорно доказано и правилно е съставен АУАН и е издадено НП. Осъществен е състав на административно нарушение по чл. 166, т. 3 от ЗООС. Според тази разпоредба подлежат на административно наказание лицата, които „не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ…“. В частта санкция се препраща към чл. 165, ал. 2 ЗООС – за юридически лица е предвидена имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. В случая става дума именно за ЮЛ - „В и К“ ООД, което не е изпълнило дадено от контролния орган – директора на РИОСВ – Монтана предписание - да се възстанови техническата експлоатационна изправност на съоръженията на КС и ПСОВ на с. Расово. Аргументът, че предписанието не било връчено на 3 управителя на дружеството е неоснователен. Видно от доказателствата по делото, че управителят на „В и К“ ООД, гр. Монтана е поискал от директора на РИОСВ – Монтана удължаване на срока на процесното предписание, което удостоверява безспорно, че е бил запознат със съдържанието на предписанието. Доказателства за това са и изпращаните от него до РИОСВ – Монтана писма, с които ежемесечно е отчитал предприетите и извършени действия по изпълнение на предписанието. Всъщност това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Срокът на предписанието действително е удължен с още 6 месеца, както е поискано. Въпреки това обаче, след изтичането на този срок отново не е изпълнено даденото от РИОСВ – Монтана предписание (макар действия в тази насока да са предприети).

Затова АНО е преценил, че следва да бъде реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Както правилно се отбелязва от процесуалния представител на АНО, никъде в екологичното законодателство не се предвижда възможност предписанията да бъдат удължавани, независимо колко сериозни причини се изтъкват от адресатите, до които са дадени. Удължаването на предписанието е преценка на административния орган и в случая тя е била изцяло в полза на дружеството.

Директорът на РИОСВ не е бил длъжен, но е удължил срока за изпълнение на предписанието, но дори към изтичането на новия срок то отново не е изпълнено. Освен това, ако „В и К“ ООД, гр. Монтана не е било съгласно /изцяло или отчасти/ с даденото предписание, то е имало възможност да го оспори по административен ред - по реда на АПК. Това обаче не е сторено и предписанието е породило своите правни последици. Следователно ЮЛ до което е отправено – в случая „В и К“ ООД е длъжно да го изпълни, още повече, че срокът за изпълнение е удължен, и то не малко – 6 месеца.

Съдът констатира, че са спазени и всички процесуални изисквания при установяване на нарушението и налагането на наказанието, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за последица отмяна на обжалваното НП – спазени са изискванията на чл. 42, чл. 52, ал. 4 и чл. 57 от ЗАНН. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП притежават всички реквизити, изискуеми по чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Аргументите, че нарушението не се изразява в бездействие и не било определено кога е извършено, също се явяват неоснователни.

Изпълнителното деяние на процесното нарушение е именно бездействие – 4 неизпълнение на предписание на РИОСВ. При нарушения, изразяващи се в бездействие, се създава едно трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на противоправното бездействие или до установяването му по надлежния ред. В този момент се счита довършено нарушението и от този момент започват да текат давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност. Затова съдът намира, че и в АУАН, и в НП правилно е посочена датата на констатацията за извършеното нарушение - 04.05.2022 г. и е посочено, че към тази дата противоправното състояние не е било отстранено, т. е. датата на установяване на нарушението и на неговото извършване в случая съвпадат.

При условията на чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от ЗООС правилно е наложена имуществена санкция на юридическото лице, извършило нарушение по смисъла на чл. 163, т. 3 от ЗООС. При определяне на административното наказание правилно административнонаказващият орган е определил приложимата правна норма, както и връзката й с правната норма във връзка с определения размер на наложеното административно наказание (така и Решение № 459 от 18.09.2018 г. по КАНД № 420/2018 г. на Административен съд – Монтана). Наложената санкция е определена в минималния размер от 2000 лв. и за съда не съществува възможност да я намалява.

Извършвайки цялостен съдебен контрол в т. ч. и за законосъобразността на преценката за маловажност на случая, настоящият съдебен състав установява, че административнонаказващият орган правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН, имайки предвид тежестта на нарушението и значимостта му – вредните последици за околната среда и човешкото здраве.

Ето защо обжалваното НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9/10.06.2022 год. на Милена Николова, Директор на Регионална Инспекция по околната среда и 5 водите – Монтана, с което на „В и К“ ООД, ЕИК 821152916, адрес: гр.

Монтана, ул. ** законен представител – инж. В. Димитров И. – управител, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лв., на осн. чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от ЗООС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „В и К“ ООД, ЕИК 821152916, адрес: гр. Монтана, ул. „Ал. Стамболийски“ № 11 да плати на Регионална Инспекция по околната среда и водите – Монтана разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е изготвено.

След влизане в сила на решението, препис от него да бъде изпратен на Директора на РИОСВ – Монтана, за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 6