Решение № 45 от 04.05.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Провадия, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М. Янч. М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20223130200088 по описа за 2022 година Производството е образувано по жалба на В. СТ. Г., ЕГН **********, против НП № 23-0000413/20.01.2021г. на Директора на РД „АА“- гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 27, §.2, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) №165/2014г. на основание чл.93в, ал.5 ат ЗАвПр е наложено наказание "Глоба" в размер на 1500,00 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева.

Жалбоподателят обжалва наказателното постановление на Директора на РД „АА“- гр. Варна, като счита, че същото е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че не е отчетен, че по погрешка е сложил картата на внука си вместо своята, който факт обуславя липсата на субективната страна на нарушението, поради което моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата - РД „АА“- гр. Варна, редовно призован не се явява и не се представлява.

След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита актосъставителя и свидетеля, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 23-0000413 от 20.01.2021г. на 1

Директора на РД „АА“- гр. Варна, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 284682 от 20.01.2021 г., на жалбоподателя на основание чл. 93в ал. 5 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева за това, че на посочената в акта дата – 20.01.2021 г. около 12,13 часа по автомагистрала „Хемус“, на около 1 км. след пътен възел Ветрино-Провадия, в посока гр.Варна, управлявал товарен автомобил марка „Волво“ с рег.№***, кат.N3, извършващ обществен превоз на товари по маршрут Русе-Варна, видно от пътен лист №7612513/20.01.2021г. без товар, като при проверката било установено, че г-н Г., в качеството си на водач на МПС оборудвано с дигитален тахограф марка „Siemens AG”, сер.№ 0001105576, извършвайки превоз попадащ в обхвата на Регламент № 165/2014г. и Регламент № 561 /2ООбг. използва дигитална карта на водача, издадена на друго лице В. Д., роден на 26.08.1992г. с № 0000000133412000, валидна до 13.12.2021 г., видно от разпечатка от дигитален тахограф за 20.01.2021 г., както и, че водачът не представил контролен талон към СУМПС №284481116.

Наказателното постановление е връчено на 26.10.2021 г., видно от разписката. Приложен по делото е АУАН Серия № 284682 от 20.01.2021 г., съставен от Т. СТ. Т. –ст. инспектор при РД „АА“ Варна против жалбоподателя, в което фактическото описание на нарушението е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно постановление.

Посочената, като нарушена законна разпоредба в акта е чл. 27 §2, изр.1, предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. , както и по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В акта са описани иззетите писмени материали – разпечатка, пътен лист, дигитална карта на В. Д..

От разпита на актосъставителя Т. – ст. инспектор в РД „АА“ Варна се установи, че на посочената дата и място в АУАН и обжалваното НП била извършена проверка на водач на товарен автомобил марка „Волво“ с рег.№В 9348 ВК, който извършвал обществен превоз на товари по маршрут РусеВарна, видно от представения от водача пътен лист, без товар по време на проверката, като било констатирано нарушението, че г-н В. СТ. Г., в качеството си на водач на МПС, оборудвано с дигитален тахограф, марка „Siemens AG”, използва дигитална карта на водач, издадена на друго лице-В.

2

Д., видно от разпечатката. При проверката, водача не представил контролен талон към СУМПС.

Приложен по делото е пътен лист Серия № 7612513 от 20.01.2021г., в който като водач на автомобил „Волво“, без посочване на регитрационен номер и маршрут, фигурира жалбоподателя В.Г.. Според приложената разпечатка от дигитална карта, от 20.01.2021 г. водач е В. Д..

Компетентността на административно-наказващия орган за издаване на наказателното постановление се установи с приложената Заповед № РД 08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Жалбата е процесуално допустима. Жалбата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7дневен срок от връчване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. По същество е неоснователна.

При служебната проверка на издаденото наказателно постановление съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на административнонаказаното лице. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване изискванията на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на извършването на нарушението. Нарушението е описано подробно, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. В издаденото въз основа на акта наказателно постановление са посочени конкретните законови разпоредби, които са нарушени и санкционните норми, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Относно нарушението по чл. 27 § 2 изр. 1 предл. 2 от Регламент/ЕС/ № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета, съдът намира същото за безспорно доказано, тъй като от разпита на актосъставителя Т. се установява, че водачът е извършвал обществен превоз на товари с посоченото МПС по маршрутно разписание Русе-Варна, като е използвал описания дигитален тахограф, но използвал карта на друг водач. Неговите показания кореспондират и с приложената разпечатка от дигитална карта, според която 3 водач е въззивника.

Административно-наказващият орган правилно е санкционирал водача за това, че извършвайки обществен превоз с посоченото МПС използва карта на друг водач. Въз основа на съвкупната преценка на данните от гласните и писмени доказателства настоящият състав на съда приема за установени фактическите обстоятелства, описани в АУАН и наказателното постановление.

Законосъобразно административнонаказващият орган е квалифицирал деянието и е санкционирал нарушителя по чл. 93в ал. 5 от Закона за автомобилните превози. Субект на нарушението е водачът на МПС, оборудвано с тахограф, а изпълнителното деяние се изразява в използване на карта, издадена на друго лице. Съгласно разпоредбата на чл. 93в ал. 5 от Закона за автомобилните превози, водач, който използва карта, издадена на друго лице, се наказва с глоба 1500 лева. От обективна и субективна страна деянието е установено по несъмнен начин, правната му квалификация е в съответствие със закона, като санкционната норма съдържа и нарушението, а наложеното наказание глоба е във фиксирания размер от 1500 лева, чийто размер не подлежи на обсъждане с оглед на справедливост и не може да бъде намаляван от съда.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че е използвал карта на друг водач, вместо своята. Следва да се посочи, че за отговорността му по чл. 93в ал. 5 от Закона за автомобилните превози е без значение причината, по която той е използвал картата на В. Д., като позоваването на грешка, невнимание е неоснователно. Неспазването на изискването за правилно използване на картата на водача, за използване на една валидна карта, както и за използване само на собствена карта с разпоредбата на чл. 93в от ЗАП, са обявени за отделни състави на административни нарушения, за които се налагат различни по размер глоби. В случая, водачът е извършвал обществен превоз на товари и е следвало да постави в тахографа персоналната си карта. В този смисъл съдът намира за безспорно установени съставомерността на деянието като административно нарушение и авторството му.

Предвид горното, наказващият орган правилно е санкционирал жалбоподателя. Материалната норма е приложена правилно и законосъобразно.

4

Същото се отнася е по отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, в която насока възражения липсват.

При налагане на административното наказание административнонаказващия орган е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, в санкционната норма размера на санкцията е с фиксиран размер и липсва законова възможност за определянето и в по-малък размер. В случая не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, и да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, тъй като се касае за сериозно нарушение, доколкото деянието цели да се създаде впечатление, че превозното средство се управлявало от двама водачи, а в същност водачът е един, установено от пътния лист, но над нормативно допустимото време за шофиране, включително и според показанията на св. Т., което следва да се посочи, че застрашава живота и здравето не само на водача, но и на останалите участници в движението.

С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

№

230000413/20.01.2021г. на Директора на РД „АА“- гр. Варна, с което на В. СТ.

Г., ЕГН ********** за нарушение на чл. 27, §.2, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕС) №165/2014г. на основание чл.93в, ал.5 ат ЗАвПр е наложено наказание "Глоба" в размер на 1500,00 лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 5