Решение № 282 от 13.07.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Русе, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Велкова

Членове:

Аглика Гавраилова

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Р. като разгледа докладваното от М. Велкова Въззивно гражданско дело № 20264500500401 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И. С. Б. от гр. Р. чрез пълномощника му адв. И. И. от АК-Русе против решение №1802/12.12.2025 г., постановено по гр.д. №2037/2023 г. по описа на РС-Русе, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по изложените в жалбата съображения. Претендира се отмяна на решението и се иска връщането на друг състав на РРС, който да разгледа спора. Претендира и направените разноски.

Ответниците по жалбата П. Д. Х., В. Д. Н., А. М. М., М. Н. М. и Л. А. В. чрез особения им представител адв. Л. С. са подали отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който се взема становище за неоснователност на жалбата. Счита се обжалваното решение за правилно, иска се същото да бъде потвърдено.

Ответницата по жалбата В. Б. М. чрез процесуалния й представител адв.

1

Г. М. пе подала отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.

Ответникът В. Г. В. е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и иска решението да бъде потвърдено.

Ответникът Г. В. М. е подал отговор по чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно и иска същото да бъде потвърдено.

Ответникът по жалбата В. Д. М. е подал отговор по чл.263 от ГПК, в който изразява становище за нейната неоснователност. Счита обжалваното решение за правилно и иска ъщото да бъде потвърдено.

Ответникът по жалбата Б. М. Г. чрез пълномощника му адв. М. Р. е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Поддържа се алтернативно искане производството по отношение на същия да бъде прекратено, тъй като се явява ненадлежен ответник.

Ответниците по жалбата К. П. И., М. И. П., О. Н. К., А. Н. К., С. П. И., И.

В. Г., П. Г. Р., Н. О. К., К. Л. Д., С. Л. Д., С. Ш. С. и К. Я. Ф. не са подали отговор по реда на чл.263 от ГПК и не изразяват становище по основателността на жалбата.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси, касаещи правилността на обжалваното решение е ограничен от посоченото в жалбата.

При упражняване на правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, 2 въззивният съд намира, че обжалваното решение е недопустимо.

Производството по делото е по предявен от жалбоподателя иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС - за отмяна на решение на Общото събрание на Етажна собственост, находяща се в гр. Р., бул.“ Ц. О.“ №**, бл. „Ч.“ от 01.04.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. В понятието „всеки собственик“ следва да се включат лицата, които се легитимират като собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост към датата на събранието, защото именно те имат право да участват при провеждането му.

Разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗУЕС сочи, че приетите решения на общото събрание обвързват и новите собственици, ползватели и/ или обитатели на самостоятелните обекти в сградата, поради което право да искат отмяна на решенията по реда на чл.40 от ЗУЕС имат и онези приобретатели на имоти, които са придобили права след провеждане на общото събрание, но преди изтичане на преклузивния срок, регламентиран в чл.40, ал.2 от ЗУЕС за отмяна на решението. Само собствениците и посочените приобретатели имат правен интерес от иска по чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

Поради това установяването на качеството на собственик на обект в етажната собственост е задължителна процесуална предпоставка и поради това обуславя активната процесуална легитимация по иска.

В исковата молба жалбоподателят не е навел твърдения да е притежател на правото на собственост на обект в етажната собственост и не е представили доказателства за това в хода на производството.

Първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца, че в производството следва да установи, че е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, но жалбоподателят не е предприел процесуални действия по доказване на това обстоятелство. Такива действия същият не е предприел и с оглед оспорването на това му качество от насрещната страна.

Липсата на конкретни твърдения с индивидуализация на имота и съответно доказателства, които да сочат, че жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост към датата на провеждане на оспореното с иска по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, дават основание да се приеме, че 3 същият не е установил активната си процесуална легитимация по иск – правният интерес от исковата защита чрез регламентирания в чл.40 от ЗУЕС.

Правният интерес абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно през цялото производство. Недоказаността на правен интерес от иска, обуславя неговата недопустимост, а не неоснователността му.

Поради това обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по съществото на спора е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото следва да се прекрати поради недопустимост на предявения иск.

Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя.

Същият е останал задължен със сумата от 12.78 евро- допълнителна държавна такса, която следва да бъде осъден да я заплати по сметка на ОС-Русе.

Жалбоподателя не дължи направените разноски за производството на ответниците В. Г. В. и В. Б. М., тъй като конституирането им като страни по делото е в резултат на порочни процесуални действия на съда, а не е резултат от процесуалното поведение на жалбоподателя - ищец в първоинстанционното производство.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №1802/12.12.2025 г., постановено по гр.д.

№2037/2023 г. по описа на РС – Русе.

ПРЕКРАТЯВА иска. производството по делото поради недопустимост на

ОСЪЖДА И. С. Б., ЕГН ********** от гр. Р., ул.“Д. В.“ №** да заплати по сметка на Окръжен съд – Русе 12.78 евро, представляваща допълнителна държавна такса за въззивното производство.

4

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5