Разпореждане № 74200 от 24.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 74200 гр. София, 24.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно гражданско дело № 20241110123132 по описа за 2024 година и за да се прознесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от [******] в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен с [******], срещу длъжника Л. Б. Р., физическо лице, имащо качеството потребител по см. на ЗЗП и ЗПК, с което заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение и за следните вземания: сумата 532,20 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата 41,15 лева – лихва за забава върху вземането за възнаграждение по този договор за периода 13.05.2020 г. – 15.04.2024 г., както и съответна част от разноските за производството, съразмерни на тези вземания.

В обстоятелствената част на заявлението, т.12 от същото /обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че паричните вземания за възнаграждение за предоставяне на поръчителство произтичат от договор за поръчителство от 13.05.2020 г., сключен между праводателя на заявителя и длъжника, по силата на който [******] се задължил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му по сключения на същата дата с [******] договор за кредит. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство между поръчителя и [******], с който заявителят се задължим спрямо кредитора по договора за кредит.

Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, с оглед задълженията му по същия са били обявени за предсрочно изискуеми и [******] погасило всички задължения по договора за кредит. Ето защо дължими били всички заплатени от поръчителя суми, както и възнаграждението по договора за поръчителство, както и лихва за забава върху тази главница, за която се твърди, че е в размер на законната. Поддържа се, че тези вземания са надлежно цедирани на цесиоанера заявител, с оглед което се иска заповед да бъде издадена и за същите.

Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

При извършване на дължимата преценка съдът приема следното:

1

Видно от приложения договор за потребителски кредит, че [******] предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 1532,91 лева - главница за срок от 16 месеца при условията на фиксиран лихвен процент в размер на 40 % годишно и ГПР 48,21 %, съгласно Приложение № 1 към договора. Последният е сключен при общи условия, които изискват, в зависимост от посочения в заявлението вид обезпечение, длъжникът да предостави банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от [******] лице. От разпоредбата на чл. 4, ал. 1-3 от договора за потребителски кредит, става ясно, че ако потребителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя [******] юридическо лице-поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението за кандидатстване, то срокът за одобрение за отпускане на кредита е 24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай че кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено, съответно договорът няма да породи действие, а кредитополучателят няма да бъде кредитиран. В случай че е заявен кредит без обезпечение срокът за одобрение е 14-дневен, като ако в този срок не последва одобрение, договорът не поражда действие между страните.

Към заявлението е представено и Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, видно от което при предоставен кредит от 1532,91 лева възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 2002,72 лева.

На настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че праводателя на заявителя и дружеството кредитодател се явяват свързани лица - едноличен собственик на капитала на [******] е кредиторът по договора за кредит, а двете дружества имат един и същ адрес на управление.

Установява се от представените към заявлението документи, че договорите /за кредит и за поръчителство/ са сключени с лице, което има качеството на потребител по см. на ЗЗП.

Доколкото е сключен договор за потребителски кредит, приложими са правилата и императивните норми на ЗПК, в това число и нормативното ограничение на допустимия предел на ГПР /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. При анализ на представените към заявлението документи заповедният съд приема, че с договорите във вреда на потребителя е създаден механизъм, посредством който се постига забраненият от тази разпоредба на закона резултат – надхвърля се границата на допустимия от закона таван, до който на кредитните институции е допустимо да уговарят с потребителите годишен процент на разходите.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че "възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на кредитора при подписването му, т. е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за кредит, нито в Приложение № 1, съдържащо погасителния план към същия договор.

Същевременно начинът, по който е предвиден да се отпуска кредитът - възможните предвидени обезпечения и сроковете за одобрение, създават значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, като процесните уговорки не отговарят на изискването за добросъвестност, доколкото на практика длъжникът се лишава от избор и възможност за индивидуално договаряне. Безспорно кредитополучателят е икономически по-слабата страна по правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които [******] да му предостави поръчителство. Нещо повече, кредитополучателят е напълно ограничен от кредитора в избора си на поръчител.

Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на 2 кредитора, което като разход е пряко свързано с кредита, и което обаче не е включен в ГПР по кредита, а представлява допълнително възнаграждение по кредита извън договорната лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на негово собствено дружество, което да генерира печалба от възнаграждения по договори за поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл.

19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита. Предвид изложените съображения е налице заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и следователно нищожност на клаузите на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Предвид всички изложени по-горе съображения и в резултат от преценката на заповедния съд по чл. 411 ГПК следва да се заключи, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение и за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и за лихва за забава върху вземането за възнаграждение по този договор.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 129410/18.04.2024 г., з а издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от [******] в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен с [******], срещу длъжника Л. Б. Р., в частите, с които заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение за следните вземания: сумата 532,20 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 13.05.2020 г., сумата 41,15 лева – лихва за забава върху вземането за възнаграждение по този договор за периода 13.05.2020 г. – 15.04.2024 г., както и в частта за разноските за производството – за държавна такса за размера над 35,59 лева до сумата от 49,65 лева и за юрисконсултско възнаграждение за размера над 35,84 лева до сумата от 50,00 лева, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от връчване на препис чрез ССЕВ до СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3