Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 920 от 02.10.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1901/2023
Вид
Решение № 920
Подписан
02.10.2023
В сила
30.01.2024
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Бургас, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20232120201901 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. Д. Д., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № 5515641, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на електронния фиш. Сочи се, че са били нарушени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява. Представлява се от адв. Д., който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното преписката писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.

Поддържа се да се постанови решение, с което да бъде потвърден електронният фиш.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Срещу жалбоподателя С. Д. в качеството му на законен представител на „АЛМА 09“ ЕООД е бил издаден елетронен фиш серия К № 5515641 от АНО за това, че собственият на 1 дружеството лек автомобил „Волво В90 Крос Кънтри” с рег. № А**** е бил управляван на 26.12.2021 г. в 14:38 часа в гр. Бургас, по ПП I-9, км.231+090 в посока от Военно-почивен дом към кв. „Сарафово“, с наказуема скорост 116 км/ч при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч., или с 36 км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка -3 % при измерването. Нарушението е било установно с автоматизирано техническо срество със заснета снимка. В срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП жалбоподателят не е подал декларация до контролните органи, в която да посочи кой е управлявал автомобила на процесната дата и час.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че лек автомобил „Волво В90 Крос Кънтри” с рег. № **** е бил управляван на 26.12.2021 г. в 14:38 часа в гр.

Бургас, по ПП I-9, км.231+090 в посока от Военно-почивен дом към кв. „Сарафово“ със скорост 116 км/ч при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч., или с 36 км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка -3 % при измерването. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението, поддържано в жалбата за допуснато нарушение на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. В преписката е наличен протокол за използване на автоматизираното техническо средство или система, от който се установява, местонахождението на техническото средство, наличието на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта за управление на МПС, като ограничението е било до 80 км/ч.

Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било въведено ограничение за движение на автомобилите до 80 км/ч с пътен знак В-26, който е бил поставен на достатъчно разС.ие от техническото средство за контрол (250 метра), което е позволявало да бъде възприет от водачите в това число и от жалбоподателя и същият да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил съгласно въведеното 2 ограничение. В преписката е налична и снимка на техническото средство (л.13 гръб), от която се установява местонахождението на средството за контрол, поставено в служебен автомобил на контролния орган.

На следващо място съдът не споделя и наведеното в съдебно заседание възражение за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП с въвеждане на 80 км/ч за управление в населено място, при регламентирана от законодателя до 50 км/ч. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП разрешената скорост за движение на МПС в населено място е 50 км/ч. Алинея 2 на същата норма обаче предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 (50 км/ч за населени места), това се сигнализира с пътен знак. В настоящия случай именно тази хипотеза е налице. Нарушението е било установено в рамките на населено място (гр. Бургас), но ограничението на скоростта е било въведено с пътен знак В-26 и е била сигнализирана разрешена скорост на движение до 80 км/ч, различна от установената за населени места (50 км/ч). Ето защо в случая не е нарушен чл.

21, ал. 1 ЗДвП, а е налице хипотезата, предвидена в чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство тип TFR1-M 510, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая от справка за собственост на автомобила се установява, че процесното МПС е собственост на „АЛМА 09“ ЕООД. При правилното приложение на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, АНО е наложил наказание „глоба“ на жалбоподателя в качеството му на законен представител на дружеството-собственик. В тази връзка неоснователно се явява и поддържаното възражение, че неправилно е била наложена „глоба“ на физическото лице вместо имуществена санкция 3 на дружеството. За процесното нарушение изрично в чл. 188, ал. 2 ЗДвП се предвижда, че когато автомобилът е собственост на юридическо лице наказанието се налага на законния му представител. В случая законен представител на собственика („АЛМА 09“ ЕООД) е физическо лице – жалбоподателят и по тази причина му е наложена „глоба“.

В предвидения в чл. 189, ал. 5 ЗДвП срок законният представител не е подал декларация, в която да посочи кое лице е управлявало автомобила на датата и часа на нарушението. По тази причина правилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя като е издал срещу него електронен фиш.

На основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание глоба в размер на 400 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 36 км/ч, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 31 до 40 км/ч в населено място - глоба 400 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5515641, издаден от ОД на МВРБургас, с който на С. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.

4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4