Решение № 622 от 29.11.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Монтана, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630101532 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

Ищецът, “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор З.С.Б., чрез юрисконсулт В.Д., е предявило иск ПРОТИВ: В. Т. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.С.б.,, общ. Монтана, ул.Раковска № 3 и цена на иска: 434.55 лв.

В исковата си молба твърди, че на 19.09.2024 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 30.11.2023 г. между ,.Аксес Файнанс“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит ,,Бяла карта" № 11066550 от дата 5.9.2023 г., сключен между Аксес Файнанс АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД) и В. Т. В. е прехвърлено в полза на ,,Агенция за събиране на вземания" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Договора за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на ,,Аксес Файнанс“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-ПАФ/11066550 от дата 25.09.2024 , изпратено с известие за доставяне, от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на Цедента „Аксес Файнанс“ АД.

1

Моли да се приеме Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-АФ/ 11066550 от дата 12.05.2025 г., което да се връчи на ответника.

Моли, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, да бъдат уведомени за това с нарочен акт на съда.

На 5.09.2023 г. между Аксес Файнанс АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД), като Кредитор и В. Т. В. като Кредитополучател е сключен договор за кредит ,,Бяла карта“ с № 11066550, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 300 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с№ 11066550, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на платежна карта, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта.

Съгласно договореното от страните, Кредитополучателят получава от Кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на Кредитополучателят на посочена интернет страница, който

Кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на Кредитополучателя, който се задължава да архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Така, Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.

2

На Кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на 54,19 лв., за периода от 05.09.2023 г. до 18.09.2024 г.

На длъжника е начислена лихва за забава върху неплатената главница в размер на 50,18 лв. за периода от 19.09.2024 г. до датата на входиране на задължението в съда, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

В тази връзка за “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията им и по образуването ч.гр.д. № 843/2025 г., по описа на Районен Съд - Монтана, ІІІ с-в е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да се признае за установено по отношение на В. Т. В., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ххх суми, съгласно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 843/2025 г., по описа на Районен Съд Монтана, ІІІ състав, а именно:

- 330,18 лв. (триста и тридесет лева и осемнадесет стотинки) - главница;

- 54,19 лв. (петдесет и четири лева и деветнадесет стотинки) -договорна лихва за периода от 05.09.2023 г. до 18.09.2024 г.;

-50,18 лв. (петдесет лева и осемнадесет стотинки) - обезщетение за забава, считано от 19.09.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда;

- Законна лихва, от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението

- Сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 843/2025 г., по описа на Районен Съд Монтана;

- Направените съдебно-деловодни разноски, в цялост, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Посочена е банкова сметка, по която може да се изплати сумата.

При наличие на предпоставките, визирани в закона, да се постанови неприсъствено решение.

Ответникът, В. Т. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.С.б.,, общ.

Монтана, ул.Раковска № 3, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Не прави оспорвания, не сочи доказателства, няма искания. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени.

Изискано е и приложено частно гражданско дело № 843 по описа на Районен съд Монтана за 2025 година.

Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за 3 установени следните обстоятелства:

Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на твърдения за сключен Договор за кредит „Бяла карта“ от 05.09.2023 г. между „Аксес Файнанс“ АД, като кредитор, и В. Т. В., като кредитополучател. Вземането е прехвърляно с цесия, като ищецът се явява последният, комуто е прехвърлено задължението.

Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това покъсно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника.

Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.

В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.

При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.

Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при връчване на заповедта за изпълнение и направено в срок възражение от длъжника по реда на чл.415 ал.1 т.1 ГПК на длъжника, е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 843 по описа на Районен съд Монтана за 2025 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 ГПК.

Целта на предявяването на иск в тази хипотеза в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника и от него е направено възражение в предвидения от закона срок. За това обтоятелство е уведомен заявителя, предявил специалния си установителен иск в преклузивния едномесечен срок. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение или връчване по реда на чл.47 ал.5 ГПК, чрез уважаването на предявения установителен иск. Освен че са указани последиците на страните, в случая на ответника, от неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл. 131 ГПК –л.55, не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определение № 1274 от 09.09.2025 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.