Решение № 2836 от 15.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2836 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря Д. П. Ц. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110203224 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 420005072 от 18.01.2023г. издадено от Директор на РД „АА“ гр.София, ул.

„Витиня“ № 1, определен от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.

53 от ЗАНН на С. Л. Б., ЕГН: ********** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева за нарушение по 89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България вр. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.).

В депозираната жалба срещу процесното НП се инвокират съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява .

Представлява се от адвокат, който излага допълнителни съображения в подкрепа на въззивната жалба. Не се заявява претенция за разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.

1

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

На 17.12.2022 г., около 04:20 часа на АМ Струма, на около 50 метра преди тунел М. Б. с посока на движение от гр.София – гр.Перник, жалбоподателят С. Л. Б. правоуправлявал ППС в състав – влекач МАН ТГХ с рег. № ************* от категория N3 и полуремарке Ш. с рег. № *********** от категория О4. Жалбоподателят Б. реализирал обществен превоз на товари на територията на Р Б. с маршрут с. С. – гр.П. (стока за К.) съгласно товарителница № 0194180 и известие за доставка от 16.12.2022г.

Жалбоподателят Б. бил спрян за проверка от свидетелите Д. С. Д. и К. Г. В. – служители инспектори на „Автомобилна администрация“ гр.София. При поискване от тяхна страна жалбоподателят Б. не представил пътен лист.

Служителите Д. и В. уведомили жалбоподателя Б., че същия може в 7 дневен срок да представи пътният лист. Срещу жалбоподателя Б. бил съставен АУАН № 333150.17.12.2022г. Той представил на „АА“ гр.София с молба от 19.12.2022 г. пътен лист серия F № ********** от 16.12.2022г., с който удостоверявал извършвания превоз на стоки.

Съгласно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 420005072 от 18.01.2023г. издадено от Директор на РД „АА“ гр.София, ул.

„Витиня“ № 1, определен от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, на жалбоподателя С. Л.

Б., ЕГН: ********** му било наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева за нарушение по 89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България вр. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.)

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите Д. С. Д. и К. Г.

В. – служители инспектори на „Автомобилна администрация“ гр.София въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал. Предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не 2 следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, довели до ограничаване възможността му да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.

Абсолютно задължително е както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена правна норма. Освен това следва да е налице съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна квалификация. В АУАН и НП е неясна обвинителната теза. Липсва пълно очертаване на съставомерните факти.

На следващо място, административното наказание спрямо жалбоподателя Б. е наложено при прилагането на административно наказателния състав на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП , съгласно която разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2 000.00 лева при първо нарушение. Така направената фактическа формулировка и правна обосновка обаче не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като административнонаказателната правна квалификация на деянието не е съответна на фактическото описание на нарушението и на посочената като нарушена нормативна разпоредба.

Непредставянето при поискване на контролните органи на въпросния пътен лист в нарушение на изискването по чл. 89, т. 2 от Наредба № ЗЗ от 03.11.1999 г., представлява съставомерно деяние административно нарушение не по смисъла на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, а по административнонаказателния състав на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП . Според последната разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се 3 изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100.00 лева Следователно липсва изискуемата идентичност и логична връзка между фактическото обвинение, правната му квалификация и приложената административнонаказателна разпоредба – от една страна не е налице съответствие между описаното в обстоятелствената част на НП фактическото обвинение и посочената като нарушена законова разпоредба, а от друга – между разпоредбата, която се твърди че е виновно нарушена от водача и приложената за нейното нарушаване санкционна норма. В случая неправилно е определена административносанкционната разпоредба на ЗАвПр. Вместо жалбоподателят Б. да бъде санкциониран на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр за извършване на нарушението по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/1999г., административнонаказателната отговорност на същия неправилно е ангажирана на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр , която норма намира приложение за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание. Изложеното налага извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. (В тази насока е КНАХД № 471/2015 г. на БАС).

Независимо от изложеното съдът следва да се произнесе дали случаят е маловажен, ако се приеме, че формално е извършено административно нарушение. Отговорът е положителен. Съдът намира, че в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не са настъпили съставомерни вреди. Не са били застрашени или увредени обществените отношения по ЗАвПр и Нареба № 33/1999г. Жалбоподателят в законовия срок за възражение по ЗАНН е представил на АНО копие от пътния лист. Спрямо жалбоподателя не са налагани административни наказания по ЗАвПр. Липсват вредни последици от деянието. Жалбоподателят е оказал съдействие при реализираната проверка. Той е бил в добро общо здравословно състояние и не е създал опасност за движението. ППС е било техническо изправно и спрямо него не били установени проблеми при проверката, като тези данни и обстоятелства се подкрепят напълно и от приложения по делото пътен лист.

По тези съображения НП следва да бъде отменено от съда изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

Страните не претендират разноски и такива не им се следват с оглед изхода на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0005072 от 18.01.2023г. издадено от Директор на РД „АА“ гр.София, ул. „Витиня“ № 1, определен от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 4 длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на С. Л. Б., ЕГН:

********** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева за нарушение по 89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България вр. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5