Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 560 от 09.09.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1608/2022
Вид
Решение № 560
Подписан
09.09.2022
В сила
09.09.2022
Състав
Ани Захариева, Доротея Кехайова, Теодора Ангелова Карабашева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. София, 23.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Богданка Н. Гешева в присъствието на прокурора В. Р. Ат. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100601608 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С решение от 27.09.2021 г., постановено по НОХД № 9642/2018 г. по описа на СРС, НО, 136 състав, съдът е признал подсъдимия Ц. М. Д. за виновен в това, че на 19.03.2018 г., около 12:50 часа в град София, на бул. „Околовръстен път“ и на бул. „Цар Борис IІІ“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при управление на моторно превозно средство-товарен автомобил „Ивеко”, модел”170Е23”, с рег. № *******, управляван от Ц. М. Д., с който същият спрял на кръстовището, на червен сигнал на светофара, в непосредствена близост до дясната страна на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № ******* управляван от Р.А.А. така, че задните, десни врати на автомобила на А. да не могат да бъдат отворени от шофьорското място на товарен автомобил, с рег. № ******* се обърнал към Р.А.А. с думите „мангал мръсен” и му казал „главата ще ти отрежа”, след което слязъл от автомобила си и нанесъл на Р.А.А. два удара с длани /шамари/ по лицето- явяващо се престъпление по чл.325, ал.3, във вр.с ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 325, ал.3, във вр.с ал.1 от НК, вр. чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин / лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият Ц. М. Д. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СРС направените по делото разноски в съдебна фаза, в размер на 320 /триста и двадесет/лева, както и 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу решението, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от защитника на подс. Д. - адв. М. М., в която се излагат аргументи за неправилност на 1 постановения съдебен акт. Сочи се, че съдът е игнорирал част от събраните по делото доказателства, които налагат извод за осъществяване на деянието при условията на неизбежна отбрана. Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което обв. Ц. М. Д. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан в извършването на престъплението, за което е осъден.

В разпоредително заседание на 03.05.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.

327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В хода на производството пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия Д. в лицето на адв. М. поддържа изложените в жалбата доводи. Сочи, че показанията на свидетелите- родители на пострадалия са необективни, както и че тези лица не са се намирали на местопроизшествието, поради което не са възприели инкриминираното деяние.

Изтъква, че единственият независим свидетел по делото се явява св. Д., от показанията на който се установява, че инициатор на конфликтната ситуация е пострадалия А.. Твърди, че агресията е била еднопосочна и изхождаща именно от пострадалия, който е бил издърпан на страни от присъстващите в близост лица, с призив да остави подсъдимия. Сочи, че първоинстанционният съд не е обърнал внимание на обстоятелството, че паркирането на автомобила на А. до камиона на подсъдимия по начина съобщен от последния и неговите родители не би позволило на подсъдимия да слезе от превозното средство. Не е даден отговор и на наведените от защитата възражения относно достоверността на кредитираните свидетелски показания, респ. не са изложени убедителни мотиви относно некредитирането на обясненията на подсъдимото лице и показанията на св. Д.. Счита, че са налице условията на института на неизбежната отбрана, поради което пледира за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд. Сочи също така, че при инкриминирания инцидент, подсъдимият е получил лека телесна повреда, поради което намира, че ако въззивният съд приеме, че е реализиран състав на престъпление, то същото следва да бъде подведено под нормата на чл.

130 НК, с приложение на института на реторсията и отново подсъдимият следва да бъде оправдан. Алтернативно, пледира за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Представителят на Софийската градска прокуратура намира депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението на СРС, като правилно и законосъобразно. Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че подсъдимият действително е извършил престъплението, за което е признат за виновен.

Подсъдимият Д. в лична защита и в предоставената му последната дума заявява, че поддържа становището на защитата си. Изразява съжаление за случилото се. Същевременно, твърди, че не се чувства виновен. Моли да бъде оправдан.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намери за установено следното:

За да постанови решението си СРС е провел съдебно следствие по реда на гл.28 от НПК, в рамките на което е приел по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК доказателствата и доказателствените средства, събрани на ДП, като едновременно с това е събрал и допълнителни гласни и писмени доказателства в хода на проведеното съдебно следствие, които е посочил подробно в мотивите към решението си.

2

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като са положени необходимите ус****** за изясняване на обективната истина по делото. Въз основа на тях първата инстанция е установила следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд:

Подсъдимият Ц. М. Д. е роден на ******* г. в град Враца, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование , неженен (живеещ на семейни начала), работи като „шофьор” на леки и тежкотоварни автомобили в строителна фирма „К.-С.“ ЕООД, с посочен адрес: село Казичене, ул. „****** *******. По отношение на Д. не са постъпвали жалби в РУ-СДВР, липсват данни за употреба от негова страна на алкохол, наркотици и упойващи вещества, не е известен на полицейските органи като нарушител на обществения ред.

На 19.03.2018 г., Р.А.А. управлявал лекия си автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № С ******* , в който на предна дясна седалка седяла майка му - Е.В. А.а, а на задна дясна седалка – баща му А.Г. А., като пътували от с. Бистрица към квартал „Суходол“. Около обяд автомобилът се движел по булевард „Околовръстен път“ и преди кръстовището с булевард „Братя Бъкстон“, бил засечен от товарен автомобил „Ивеко”, модел „170Е23”, с рег. № ******* , управляван от Ц. М. Д.. Р. А. реагирал на случващото се чрез подаване на звуков сигнал /изсвирил с клаксона на колата си/ и продължил към булевард „Цар Борис III“. Когато около 12:50 часа стигнал до кръстовището с „Цар Борис III“, Р. А. се намирал в средната пътна лента и забелязал как вдясно и много – близко до неговата кола спира същият товарен автомобил „Ивеко”, модел „170Е23”, с рег. № ******* През отворения отдясно преден прозорец на колата, Р. А. и майка му – Е. А.а чули как по адрес на А. откъм товарния автомобил били изкрещени думите: „мангал мръсен” и „главата ще ти отрежа”, като думата „мангал” била възприета и от седналия на задната седалка А. А..

Свидетелите Е. и А. А.и възприели, че тези думи били изречени от шофьора на спрелия отдясно товарен автомобил. Р. А. слязъл от лекия автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с цел да потърси обяснение от шофьора на товарния автомобил за изречените обиди.

Същевременно и водачът на товарен автомобил „Ивеко”, модел „170Е23”, с рег. № ******* - Ц. М. Д. слязъл от шофьорското място, пресрещнал Р. А. и му нанесъл два удара с ръка /шамари/ в областта на лицето. Вследствие на ударите, А. се опрял в капака на колата, която била спряла, зад неговата. Намесили се двама шофьори /неустановени по делото лица/, които посъветвали Р. А. да се прибере в автомобила си и избутали Ц.Д. към товарния автомобил. Светофарът светнал в зелено и двамата водачи потеглили, но скоро Р. А. отбил, спрял колата и подал сигнал за случилото се на телефон за спешни повиквания 112. По време на инцидента, в товарния автомобил се намирал и колега на Ц.Д. – свидетеля М.С. Д..

В деня на случилото се – следобед на 19.03.2018г., пострадалият Р. А. бил прегледан от лекар – съдебен медик и видно от заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза били установени следните травматични увреждания: дълбоко, линейно охлузване 1 см по хода на долния орбитален ръб, вдясно, в средата; лентовидно охлузване 0,2/3 см, косо разположено отпред назад и леко отгоре надолу в горно външната част на дясната буза; две охлузвания/драскотини/ с неправилни форми по хода на долния орбитален ръб вляво; малко, петнисто, червеникаво кръвонасядане в предния край на лявата буза, непосредствено до гънката към горната устна. Тези травматични увреждания поотделно и заедно реализират критериите на медико-биологичния признак болка или страдание по смисъла на чл.130, ал.2 НК и заздравяват без последици, до 1-2 седмици след инцидента.

Получаването на травмите може да се обясни по време и начин със съобщеното от пострадалия пред съдебния лекар, а именно с нанесени му два удара с длани /шамари/ по лицето, в деня на прегледа. Охлузванията могат да се обяснят с действие на нокти на пръстите или пръстен на ръцете, както и с въздействие върху подлежаща костна 3 изпъкналост за травмираните места в областта на долен, орбитален ръб.

Видно от заключение по изготвена в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза, по отношение на подсъдимия Ц.Д., същият бил прегледан на 23.03.2018г. т.е. четири дни след инцидента и били констатирани следните травми: контузия, с набелязано уплътнение и избледняващо кръвонасядане на ограничена площ, вляво на брадичката; малки, повърхностни охлузвания, с репаративни промени, групирани в областта на дясната предмишница, воларно. Тези травматични увреждания поотделно и заедно са с характер да реализират критериите на медико-биологичния признак болка или страдание по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Контузията с кръвонасядане на брадичката се дължи на директно действие, с малка травмираща сила по механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет, с ограничена контактуваща повърхност. Охлузванията по дясна предраменница са причинени от допирателно действие на тъпоръбести предмети. Според вещото лице, получаването на травмите може да се обясни по време и начин описани от Д., а именно при инцидента от 19.03.2018г., след лек удар с ръка в брадата и от стискане за дясната му ръка - от нокти на стискаща ръка и/или неравности /груба дреха/ между две контактуващи повърхности.

Видно от съдържащия се в досъдебното производство протокол за разпознаване на лице, по категоричен начин Р. А. е разпознал подсъдимия Ц.Д. и го е посочил като лицето, което на 19.03.2018г. е отправило към него обидни реплики и му нанесло удари с шамари по лицето.

Правилно контролираният съд е приел, че фактологията описана от него и възприета от настоящата инстанция се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото: показанията на свидетелите Р.А.А., А.Г. А., Е.В. А.а и М.С. Д. (съдържащи се и в ДП № 230ЗМК-863/2018г.по описа на 06 РУ-СДВР), дадени в хода на предварителното производство, както и по време на съдебното следствие, съдебно-медицинско удостоверение на Р. А. - л.13 и съдебно-медицинско удостоверение на Ц.Д. - л.41, заключения по извършени в съдебна фаза съдебно-медицински експертизи, протокол за разпознаване на лица – л.25-26 и фотоалбум, протокол за предупреждение - л.6, справка за съдимост и характеристични данни на Ц.Д..