Решение № 666 от 06.06.2022, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. Велико Търново, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110103297 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "ЮБЦ" ЕООД - град София, чрез адв. В. Г. – САК, срещу КР. Т. КР.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 28.09.2017 година между „БТК“ ЕАД и ответника е сключено Споразумение за заместване на страна по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16789953001 от 28.09.2017 година.

Посочва, че на същата дата с допълнително споразумение на ответника е избрал за номер *** ползване на мобилна услуга при условията на тарифен план Smart XL+ с месечна абонаментна такса в размер на 39.99 лева, а за номер ********** интернет услуга при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE с месечен абонамент 15.80 лева за срок от 24 месеца. Твърди, че за период на потребление от 08.10.2018 година до 07.02.2019 година потребените от абоната електронни съобщителни услуги са на стойност 292.29 лева и за които са издадени съответните фактури и които абонатът не е заплатил. Посочва, че поради неплащането в срок на издадените фактури „БТК“ ЕАД е упражнило правото си да прекрати едностранно индивидуалния договор с абоната, след което е издадена крайна фактура на абоната от 08.03.2019 година. Твърди, че с Договор за цесия от 16.10.2018 година „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си от КР. Т. КР. на „С. Г. Груп“ ООД, които са подробно описано в Приложение № 1 към договора, което от своя страна е прехвърлило тези 1 вземания на ищцовото дружество с Договор за цесия от 01.10.2019 година. Посочва, че към исковата молба е приложено уведомление до ответника за двете цесии. Твърди, че за вземането си ищецът се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 2732/2021г. на ВТРС, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на КР. Т. КР., че дължи н а "ЮБЦ" ЕООД - град София сумата в размер на 292.29 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16789953001 от 28.09.2017 година, сключени с „БТК“ ЕАД, за която сума е издадена Заповед № 8611157 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.09.2021 година по Ч.гр.д. № 2732/2021 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, чрез назначения му особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Развива съображения, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършените цесии, както и че липсват доказателства ответникът да е уведомен за твърдяното неизпълнение на задълженията му. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото заверено копие на Споразумение за заместване на страна по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16789953001 от 28.09.2017 година /л. 22-25 от делото/ се установява, че на посочената дата между КР.

Т. КР. и „БТК“ ЕАД – град София е сключено споразумение, по силата на което К.К. е заместил Д. Е. Ц. като страна по Договор № 120954828092017-41714288 за мобилни номера *** и ***. Приложена декларация от 28.09.2017 година /л. 22/, с която КР. Т. КР. е декларирал, че е получил подписан от оператора екземпляр от Общите условия, приема ги и е съгласен с тях.

Видно от приложеното делото Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 16789953001 от 28.09.2017 година /л. 26-29/, страните са уговорили закриване на част от услугата за мобилен номер ***, а за ползването на мобилна услуга за номер *** ответникът е заявил ползването на посочения номер при условията на тарифен план Smart XL със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 39.99 лева /с ДДС/. Със същото споразумение страните са договорили и нова услуга за ползването на интернет услуга за номер **********, като ответникът е заявил ползването на посочения номер при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE Smart XL със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 15.80 лева /с ДДС/. Приложена е и декларация от 2

28.09.2017 година /л. 21/, с която ответникът е декларирал, че е получил подписан от оператора екземпляр от Общите условия, приема ги и е съгласен с тях. В допълнителното споразумение страните са уговорили, че ако същото бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.

По делото са приложени и фактурите, с които на ответника са начислени сумите общо в размер на 476.36 лева за използваните от него електронни съобщителни услуги за периода от 08.10.2018 година до 07.04.2019 година, както и ОУ на договора между „БТК“ ЕАД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството /л. 30-43/.

Видно от Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 година /л.

14-19/ „БТК“ ЕАД се е съгласило да прехвърли на „С. Г. Груп“ ООД, свои вземания, произтичащи от договори, описани в Приложение № 1 към договора за цесия. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 13/ цедентът е потвърдил, че конкретното вземане от КР. Т. КР. в размер на 414.88 лева, което е описано в Приложение № 1 е прехвърлено на цесионера. Приложено е и пълномощно във връзка с цесията /л. 9/.

От Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 година /л. 20-21/ се установява, че „С. Г. Груп“ ООД се е съгласил да прехвърли на "ЮБЦ" ЕООД - град София свои вземания, придобити по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 година, сключен с „БТК“ ЕАД, като вземанията се индивидуализират в Приложение № 1 към договора. Приложено е и извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 година /л. 12/ за прехвърляне вземането на КР. Т. КР. в размер на 414.88 лева, произтичащо от договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки.

По делото е приложено и Уведомление до ответника, с което ответникът е уведомен за извършените прехвърляния на задълженията му по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, което е връчено на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК /л. 11/.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2732 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.09.2021 година е издадена Заповед № 1115 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника КР. Т. КР. за сумата в размер на 414.88 лева – главница, представляваща задължения по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16788953001 от 3

28.09.2017 година, за сумата в размер на 106.82 лева – лихва за забава за периода от 24.02.2019 година до 07.09.2021 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата в размер на 205.00 лева – разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си. С Определение от 23.11.2021 година п о Ч.гр.д. № 2732/2021 година на ВТРС Заповед № 1115 от 21.09.2021 година е обезсилена в частта за разликата от 292.29 лева до 414.88 лева по отношение на главницата и за сумата в размер на 106.82 лева - лихва за забава за периода от 24.02.2019 година до 07.09.2021 година.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между „БТК“ ЕАД и ответника по делото по приложените допълнителни споразумения към договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, че дружеството е било изправна страна по тях, т.е. че е осигурило достъп на абоната до договорените мобилни услуги, съответно - че му ги е предоставил и размера на претендираните вземания, както и прехвърлянето на вземанията по договорите на „С.Г.Груп“ ООД, съответно – на ищеца с договори за цесия, за които ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършените прехвърляния на вземанията.

В случая по делото кредиторът по допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги е прехвърлил по реда на чл. 99 ЗЗД вземанията си по него на „С. Г. Груп“ ООД въз основа на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 година /л. 14-19/ и Приложение № 1 към договора за цесия, респективно „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлило по реда на чл. 99 ЗЗД вземанията си на ищцовото дружество въз основа на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 година /л. 20-21/ и Приложение № 1 към него от 01.10.2019 година, в които цедираното вземане е индивидуализирано по обем и обхват. За да породи действие договорът за 4 цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Законодателят не е предвидил специален ред за уведомяване на длъжника, като липсва забрана съобщението за цесията да бъде извършено от цесионера по силата на нарочно упълномощаване от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015 година/ по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/, какъвто е и настоящият случай, доколкото по делото са приложени доказателствата, че „С. Г. Груп“ ООД е упълномощен от „БТК“ ЕАД да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Действително по делото липсват доказателства „С. Г. Груп“ ООД да е уведомил длъжника за извършените прехвърляния на вземанията, от една страна като пълномощник на цедента по първата цесия и от друга страна като цедент по втората цесия, преди образуване както на заповедното, така и на исковото производство. Към исковата молба обаче са приложени преписи както от уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 11/, така от посоченото по-горе пълномощно за първия договор за цесия /л. 9/. Следва да се има предвид, че с достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно съобщаване на цесиите по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и същите пораждат действие по отношение на него, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД /Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС/. Настоящият съдебен състав приема, че е налице уведомяване на длъжника за извършените прехвърляния на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, въпреки че това връчването е извършено по реда на чл. 47 ГПК, чрез назначения на ответника особен представител. В този смисъл е и константната практика на съдилищата, включително Решение № 198 от 18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на I т.о. на ВКС.