Определение № 487 от 30.07.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. Ямбол, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20262300500260 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, във вр. с чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“АД гр.София, подадена от юр.к.Д.П., срещу Разпореждане рег.№1596 от 21.06.2026г. по ч.гр.д. №812/2026г. по описа на Елховски районен съд, с което заповедният съд изцяло е отхвърлил подаденото от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК срещу длъжника Т. В. Д.

Частният жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Излага, че съгласно посоченото в раздел III, изречение последно от договора за кредит, допълнителното споразумение, заедно с рамковия договор за предоставяне на платежни услуги има характер на самостоятелен договор за кредитен лимит по кредитна карта, като кредитът е револвиращ, при погасяването му погасената част може да бъде усвоена отново, а кредитният лимит се използва чрез платежен инструмент - карта.

Поради това жалбоподателят счита, че Общите условия за предоставяне на платежни услуги към Рамковия договор не са относими и съдът не е следвало да дава указания за представянето им, тъй като всички относими клаузи са налични в допълнителното споразумение и условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, които са приложени към заявлението. За Общите условия за предоставяне на платежни услуги към рамковия договор, които заповедният съд е указал да бъдат представени, жалбоподателят сочи, че в чл.7 от допълнителното споразумение са уредени не параметрите по договора за кредит, а правата и задълженията във връзка със самото издаване и ползване на банковата карта като платежен инструмент, или в тези Общи условия са уредени правоотношения с друго основание и предмет - тези по договор за предоставяне на платежни услуги, а не отношенията между страните във връзка със самия договор за кредит.

Частната жалба е подадена в едноседмичния срок от връчване на обжалваното разпореждане, от легитимирана страна, срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС установи следното:

От данните на ч.гр.дело №812/2026г. по описа на Елховски районен съд е установено, че същото е образувано по заявление на "Банка ДСК"АД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК срещу длъжника Т. В. И. от гр.******, за 1 парични вземания, както следва: главница от 608,05евро, договорна лихва в размер на 102,68евро за периода 10.09.2025г.-23.05.2026г., законна лихва за забава в размер на 2,05евро за периода 24.05.2026г.-04.06.2026г. и такса за нереволвиране на кредитна карта в размер на 59,59евро. От т.3.2 и т.5 от заявлението става ясно, че паричното задължение произтича от сключен договор за кредит, а вземанията на заявителя-банката са основани на извлечение от счетоводните книги на банката.

Към заявлението е приложен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги от 09.06.2022г., сключен с длъжника, който има за предмет уреждане на отношенията между банката и длъжника във връзка с откриването, обслужването и предоставянето на платежни услуги по разплащателни сметки, използването на инструменти за отдалечен достъп до сметки, както и ползването от клиента на пакет от продукти и услуги на банката. В чл.2.1 от Рамковия договор е установено, че правата и задълженията на страните по договора се уреждат от този договор, като всички допълнителни споразумения към него, както и Общите условия на „Банка ДСК“АД към договори за предоставяне на платежни услуги, са неразделна част от договора.

Заявителят е представил към заявлението и Допълнително споразумение за кредитен лимит към кредитна карта за физически лица от 23.01.2025г., с което страните са постигнали съгласие за предоставянето и ползването на револвиращ кредит от Т. И. под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осъществява чрез кредитна карта.

Уговореният размер на кредитния лимит е 15 000лв., договорен е променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 18,90% годишно, ГПР в размер на 20,63 и обща дължима сума, включваща главница и разходи– 1 657,96лв. В р.III от Допълнителното споразумение от 23.01.2025г. страните са посочили, че споразумението, заедно с Рамковия договор от 09.06.2022г., има характер на самостоятелен договор за кредитен лимит по кредитна карта, а в чл.7 са постигнали съгласие, че правата и задълженията във връзка с издаването, обслужването и ползването на картата като платежен инструмент, са уредени в Общите условия на банката, които клиентът е приел.

Към заявлението банката е представила още условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“, покана-уведомление до длъжника за обявяване кредита за предсрочно изискуем и доказателства за връчването на уведомлението, както и извлечение от счетоводните книги на банката.

Елховският районен съд, при разглеждане на заявлението е констатирал, че правопораждащите обстоятелства за вземанията на заявителя не са изложени надлежно в заявлението, нито се установяват от документа, въз основа на който се иска издаването на заповедта за изпълнение, както и че липсват представени Общи условия на банката за предоставяне на платежни услуги на физически лица, поради което с Разпореждане рег.

№1452/10.06.2026г. е оставил заявлението без движение, с дадени указания към заявителя в тридневен срок да изложи обстоятелствата и да представи Общите условия на банката за предоставяне на платежни услуги на физически лица.

С молба-уточнение заявителят е изложил обстоятелствата, пораждащи вземанията му, като не е представил Общите условия, а е изразил становище, че съгласно посоченото в раздел III от Допълнителното споразумение, допълнителното споразумение, заедно с рамковия договор за предоставяне на платежни услуги има характер на самостоятелен договор за кредитен лимит по кредитна карта, като кредитът е револвиращ, при погасяването му погасената част може да бъде усвоена отново, а кредитният лимит се използва чрез платежен инструмент - картата.

Заповедният съд е постановил обжалваното Разпореждане от 21.06.2026г., с което е отхвърлил заявлението като нередовно. В мотивите съдът е изтъкнал, че заявителят е изпълнил само указанията относно излагане на обстоятелствата, от които произтичат вземанията, но не е представил Общите условия на „Банка ДСК“АД за предоставяне на платежни услуги на физически лица. Твърденията на заявителя, че допълнителното споразумение, заедно с рамковия договор за предоставяне на платежни услуги има характер на самостоятелен договор за кредитен лимит по кредитна карта, съдът е приел като изявление, че към договора няма други приложения, включително и Общи условия, но е извършил анализ на представения договор, при който е заключил, че Общите условия на 2 банката са неразделна част от договора, тъй като в Рамковия договор за предоставяне на платежни услуги от 09.06.2022г. е включена изрична клауза за приложимост на Общите условия и в чл.7 от Допълнителното споразумение също е посочено, че издаването и обслужването на кредитната карта се уреждат от Общите условия към Рамковия договор.

Разпореждането на ЕРС е правилно, а частната жалба - неоснователна.

Заповедното производството по ГПК се характеризира на първо място с формалния си характер. Същото е заложено в закона като процедура, посредством която кредиторът да се сдобие с изпълнителен титул, в случаите, когато спрямо него е налице изпълняемо задължение. Установяването на последното е поставено в зависимост от подадените пред съда документи, включващи задължително Заявление за издаване на заповед за изпълнение, съответно по чл. 410 или 417 ГПК, както и определените в закона приложения към заявлението. Съгласно чл.410, ал.3 ГПК (ред. ДВ, бр. 100/2019г.), когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и договорът, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изискването на чл.410, ал.3 ГПК е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка по чл.411, ал.2, т.3 ГПК дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това, т. е. проверка за неравноправност по чл.143-чл.148 ЗЗП. Същото изискване е установено и в разпоредбата на чл.417, ал.1, т.2 ГПК (ред. ДВ бр.100/2019г.) – когато заявителят иска издаване на заповед за изпълнение, основаваща се на документ или извлечение от счетоводните книги на банка, се представя документа, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Изменението на закона позволява на съда непосредствен поглед върху договора и приложените към него книжа, с оглед преценката за наличие на противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, наличие на неравноправни клаузи в договора с потребител. Ето защо, след изменението на чл. 410, ал.3 и чл. 417,т.2 ГПК, физическото представяне на посочените в разпоредбата документи, вкл. общи условия към сключен договор с потребител, се превърна в задължителен реквизит на заявлението.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за потребителски кредит, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 от ЗПК. При това положение, заповедният съд е бил длъжен служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора. За извършването на тази проверка, както се посочи, процесуалният закон - чл.410, ал.3 и чл.417, ал.1, т.2 ГПК задължава заявителят да представи договорът с всички негови приложения и изменения и общите условия, ако има такива. В случая в чл.7 от Допълнителното споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 23.01.2025г. е установено, че кредитния лимит се използва чрез платежен инструмент- картата, а правата и задълженията на страните във връзка с издаването, обслужването и използването на картата като платежен инструмент са уредени в Общите услови на банката, като същевременно, в р.III от Допълнителното споразумение е посочено, че същото, заедно с Рамковия договор има характер на самостоятелен договор за кредитен лимит по кредитна карта. Самият Рамков договор от 09.06.2022г. установява, че Общите условия на банката са неразделна част от договора. Следователно, след като е установено от приложените към заявлението писмени доказателства, че договорът за кредит, ведно с рамковия договор, имат характер на самостоятелен договор, но самият рамков договор е бил сключен при Общи условия, заявителят е бил длъжен да представи Общите условия в съда. Без представянето на Общите условия, формалната процедура по чл.410, вр. с чл.417, ал.1, т.2 от ГПК не е била спазена, поради което правилно първостепенният съд е приел, че е налице нередовност на заявлението и правилно поради неизправяне на заявлението в дадения на заявителя срок го е отхвърлил на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК.

С депозираната молба от 12.06.2022г. заявителят не е изправил нередовността на заявлението по чл.414, ал.1,т.2 ГПК и неправилно същият е поддържал в молбата и в частната жалба, че общите условия не са относими и съдът не е следвало да дава указания за представянето им, тъй като това негово становище сочи на неразбиране на императивните разпоредби на закона (чл.410, ал.3 ГПК, вр. с чл.417,ал.1,т.2 и чл.411, ал.1, т.1 ГПК). След 3 като самият заявител е основал вземането си на договор при общи условия, негово е задължението за представяне на общите условия. Само при изпълнение на това задължение, съдът може да извърши служебната проверка по чл.411, ал.2, т.3 ГПК и да прецени относими и приложими ли са общите условия към потребителския договор, тъй като след въвеждането на разпоредбите на чл.410, ал.3 и чл.417, ал.1, т.2 ГПК представянето на посочените в разпоредбите документи е задължително процесуално изискване.