Решение № 3818 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3818 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110209232 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава III, Раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № СОА26-РД11-435 от 29.04.2026г., издадено от Заместник кмет на Столична община /СО/, Направление „Транспорт и градска мобилност“, на основание чл.189, ал.12, вр. чл.178е, вр. чл.15, ал.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Л. Д. К. е наложена „глоба” в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал наказания Л. К., който подава жалба, в която твърди, че Наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му нарушение и допълва, че отговорността по ЗАНН е лична. Посочва, че НП е издадено срещу К. в качеството му на собственик на моторното превозно средство /МПС/ с рег. № ,,***'', но на датата и часа на твърдяното нарушение жалбоподателят отрича да е управлявал, ползвал и паркирал автомобила на процесното място. К. допълва, че живее и работи в гр. Пазарджик и че автомобилът е бил ползван от сина му, който е студент и ползва общежитие на територията на Студентски град. Преди съставянето на Акта К. твърди, че е подал възражения в срок, с които изрично е уведомил наказващия орган кой е действителният нарушител. Въпреки това била ангажирана отговорността на Л. Д. К.. В жалбата се обяснява, че АУАН и НП са съставени без да е установен действителният водач на МПС. К. допълва, че презумпцията, че собственикът на МПС-то е извършителят отпада, когато 1 фишът е оспорен. Като е издадено Наказателно постановление директно срещу жалбоподателя, без да е установена по безспорен начин неговата виновност, се приема, че наказващият орган е нарушил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.6 от ЗАНН. На следващо място в жалбата се посочва, че нарушението не е установено по безспорен начин, тъй като не е доказано паркирането да е в забранена зона. Иска се СРС да отмени процесното Наказателно постановление като незаконосъобразно и да присъди в полза на жалбоподателя направените от него разноски по делото.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят се явява лично в съдебното заседание на 16.09.2026г. и заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС жалбоподателят К. пледира за отмяна на обжалваното НП поради неговата незаконосъобразност. Заявява, че в НП липсва точно място на извършване на нарушението, тъй като било записано „неправилно в градина“, но не било ясно коя е тази градина, от къде административно-наказващият орган черпи информация, че става въпрос за територия, която представлява „градина“ по смисъла на ЗУТ. Критикува се административно-наказващия орган, че не е ангажирал доказателства в тази насока. На второ място жалбоподателят посочва, че той като собственик на автомобила не е нарушителят, тъй като живее и работи в гр. Пазарджик. К. обяснява, че синът му е студент в гр. София и заради студентския празник бащата позволил на сина си да ползва въпросния автомобила. Жалбоподателят изтъква, че изрично е указал на административно-наказващия орган, че не той е нарушителят и дори посочил имената на дееца, но никой не му обърнал внимание и му съставили процесното Наказателно постановление. Пред СРС жалбоподателят претендира и разноски в размер на заплатеното от него дизелово гориво за пътуването му от гр. Пазарджик до гр. София, във връзка с което К. представя пред съда фискален бон от бензиностанция „ШЕЛ“ и допълва, че е пътувал с лек автомобил „,,***''“, дизелов автомобил, с разход 5 на 100 и ориентировъчно разстоянието от гр. Пазарджик до центъра на гр. София е 110 км.

Въззиваемата страна Заместник кмет на Столична община, Направление „Транспорт и градска мобилност“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Т., която в съдебно заседание на 16.09.2026г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк. Т. пледира за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Лек автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'' е собственост на жалбоподателя Л. Д. К., който живее и работи в гр. Пазарджик. Понякога Л. К. предоставял за ползване собствения си лек автомобил на своя син – В. Л. К., който като студент бил настанен да живее за времето от 01.09.2025г. до 31.08.2026г. (считано от 15.09.2025г.) в гр. София, ,,***''.

На 08.12.2025г. В. Л. К. отишъл със свои колеги – състуденти в гр. Банско, като ползвал автомобила на баща си. Когато се върнали в гр. София /на 10.12.2025г./ В. Л. К. продължил да ползва МПС-то с рег. № ,,***''.

2

На неустановен с точност момент в периода след 10.12.2025г. до 15:25 часа на 11.12.2025г. В. Л. К. паркирал лек автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'' до блока, в който живее – на място, което било видимо кално и където имало и други паркирани автомобили. В. К. решил, че няма проблем да паркира МПС-то там, тъй като нямало табела, която да показва, че е забранено паркирането, нито имало табела, че мястото е зелена площ, а освен това мястото, от което може да се мине, за да се паркира, нямало бордюр, което за студента означавало, че от там минават колите.

На 11.12.2025г. в 15:25 часа свидетелят С. Е. К. /работещ като инспектор към „Център за градска мобилност“ ЕАД - София/ установил, че в гр. София, ж.к. „Студентски град“ до ,,***'' има неправилно паркирано превозно средство „в градина“, а именно лек автомобил „,,***''” с рег. № ,,***''. Автомобилът бил заснет и за констатираното нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП св. К. съставил Глоба с фиш Серия СО № 9672531 от 11.12.2025г., с който на Л.

Д. К. била наложена „глоба“ в размер на 100 лв. (51,13 евро) на основание чл.186, вр. чл.178е от ЗДвП. Документът бил оставен на стъклото на автомобила под чистачката. Щом В. К. видял оставения т. нар. „неприсъствен фиш“, го взел и информирал за това баща си.

На 12.12.2025г. Л. Д. К. подал възражение срещу Глоба с фиш Серия СО № 9672531 от 11.12.2025г. Поради това св. С. К. /в присъствието на Н. Г. и Б. З. като свидетели при съставянето на Акта/ съставил срещу Л. Д. К. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 003085 от 12.01.2026г. за това, че на 11.12.2025г. в 15:25 часа Л.

Д. К. паркирал собствения си лек автомобил „,,***''” с рег. № ,,***'' в ж.к. „Студентски град“ до ,,***'', като паркирането било „неправилно в градина“. В Акта е посочено, че Л. Д. К. е нарушил чл.15, ал.7, вр. чл.178е от ЗДвП.

Актът бил връчен на Л. Д. К. срещу подпис на дата 05.03.2026г.

Въз основа на този АУАН срещу Л. Д. К. е издадено обжалваното Наказателно постановление № СОА26-РД11-435 от 29.04.2026г., с което Заместник кметът на Столична община, Направление „Транспорт и градска мобилност“, на основание чл.189, ал.12, вр. чл.178е, вр. чл.15, ал.7 от ЗДвП е наложил на Л. Д. К. административно наказание „глоба” в размер на 51,13 евро /100 лева/ за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП.

Наказателното постановление е било получено от Л. Д. К. на 27.05.2026г., след което е обжалвано от него с жалба, подадена чрез системата за сигурно електронно връчване на 10.06.2026г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите С. К. и В. К.; възражение от 12.12.2025г. срещу Глоба с фиш Серия СО № 9672531 от 11.12.2025г.; Глоба с фиш Серия СО № 9672531 от 11.12.2025г.; 3 бр. снимки от 11.12.2025г.; Заповед на Кмета на Столична община № СОА22-РД95-506 от 12.09.2022г. и списък на запознати със Заповедта лица; Заповед на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД № РД-0967 от 06.07.2023г. и списък на запознати със Заповедта лица; Трудов договор № РД-12-1П-07 от 19.04.2022г.; длъжностна характеристика на С. К.; Заповед на Кмета на Столична община 3

№ СОА25-РД09-4211 от 28.10.2025г.; извлечение от системата за сигурно електронно връчване от 10.06.2026г.; Заповед от 21.07.2025г. за настаняване в студентско общежитие и АУАН с бл. № 003085 от 12.01.2026г.

Приложените по делото Глоба с фиш Серия СО № 9672531 от 11.12.2025г., 3 бр. снимки от 11.12.2025г. и АУАН с бл. № 003085 от 12.01.2026г. са обективни, взаимно допълващи се и освен това намират опора в показанията на свидетелите С. К. и В. К..

Поради това СРС ги кредитира. Редно е да се посочи, че съдът дава вяра на снимките, приложени на лист 8-10 от делото, тъй като те съпровождат Глобата с фиш, а освен това от показанията на св. К. се установява, че по време на констатиране на нарушението е бил изготвен снимков материал. Освен това тези изображения се явяват относими към предмета на доказване по делото, доколкото на тях е видно разположението на автомобила върху мястото, където е бил паркиран.

Възражението срещу Глоба с фиш Серия СО № 9672531 от 11.12.2025г. съдържа становище на жалбоподателя по съществото на спора. Като такова то не следва да се анализира по съдържание, но доколкото този документ е обективно съществуващ и има достоверна дата на подаване, съдът се доверява на него и приема, че на 12.12.2025г. е било подадено възражението срещу Глобата с фиш Серия СО № 9672531 от 11.12.2025г.

Заповедта от 21.07.2025г. за настаняване в студентско общежитие е обективно и непредубедено писмено доказателство, което има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Поради това съдът го кредитира и приема, че В. Л. К. е бил настанен да живее (вкл. и към процесната дата – 11.12.2025г.) в ж.к. „Студентски град“, ,,***'', т.е. в непосредствена близост до мястото на извършване на процесното нарушение.

Показанията на свидетеля В. К. се характеризират като информативни, относими, житейски логични и достоверни. Те намират опора в Заповедта от 21.07.2025г. за настаняване в студентско общежитие, Глобата с фиш Серия СО № 9672531 от 11.12.2025г., снимките от 11.12.2025г. и косвено във възражението от 12.12.2025г. срещу Глоба с фиш Серия СО № 9672531 от 11.12.2025г. Поради това съдът кредитира показанията на В. К..

Въпреки, че той е син на жалбоподателя и сочи себе си за отговорен за процесното паркиране, доколкото разказът му звучи логично, последователно и достоверно, съдът приема показанията на този свидетел за непредубедени и ги кредитира.

Показанията на свидетеля С. К. също звучат достоверно и намират опора в Глобата с фиш Серия СО № 9672531 от 11.12.2025г., снимките от 11.12.2025г. и АУАН с бл. № 003085 от 12.01.2026г. От думите на св. К. се установява, че на процесното място той е видял автомобила паркиран, съставил е т. нар. „неприсъствен фиш“ и го оставил на чистачката на стъклото на превозното средство. Тези обстоятелства /сами по себе си/ са обективни и доказани с цитираните по-горе писмени доказателства, които подкрепят коментираните тук показания. Поради това СРС дава вяра и на казаното от св. К..

Редно е да се посочи, че показанията на св. К. не се опровергават от показанията на св. К., тъй като последният твърди, че не е проверявал в конкретния ден кой е паркирал 4 автомобила, а само е констатирал вече паркираното МПС в ж.к. „Студентски град“ до ,,***''.

Приложените по делото Заповед на Кмета на Столична община № СОА22-РД95-506 от 12.09.2022г. и списък на запознати със Заповедта лица, Заповед на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД № РД-09-67 от 06.07.2023г. и списък на запознати със Заповедта лица, Заповед на Кмета на Столична община № СОА25-РД09-4211 от 28.10.2025г., Трудов договор № РД-12-1П-07/19.04.2022г. и длъжностна характеристика на С. К. са обективни, достоверни и необорени от другите доказателства, приложени по делото.