Решение № 3603 от 28.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3603 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. Е. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110169383 по описа за 2022 година

Предявен е от А. В. М. срещу „К.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 165,96 лева, представляваща недължимо платени суми по нищожен Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г.

/след допуснато изменение с протоколно определение от 05.02.2024г./ , ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-21.12.2022г., до окончателното изплащане на сумата.

Предявен е от А. В. М. срещу „А. Т.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 719,70 лева /след допуснато изменение с протоколно определение от 05.02.2024г./ , представляваща платено възнаграждение за поръчител по нищожен Договор за поръчителство от 15.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 21.12.2022г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът А. М. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г., сключен с „К.“ ЕАД, по силата на който е получила кредит в размер на 2050 лева при срок на кредита от 24 броя месечни вноски. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора е следвало да сключи договор за поръчителство с „А. Т.“ ЕООД с цел да бъде обезпечен договора й за кредит. На 15.04.2021г. била сключила договор за поръчителство с „А. Т.“ ЕООД, по който е следвало да заплати сума от 2824,56 лева, разпределена на 24 месечни погасителни вноски. Общата погасителна вноска по двата договора била в размер на 223,94 лева. Сочи, че на 28.05.2021г., на 28.06.2021г., на 27.07.2021г., на 27.08.2021г., на 30.09.2021г., била заплатила обща погасителна вноска на двете ответни страни в размер на 1 от по 223,94 лева всяка. На 11.10.2021г. била сключила Договор за кредит № 2454357 от 11.10.2021г. с „К.“ ЕАД, по който е следвало да получи сумата от 3169,02 лева. С посочената сума била погасила задълженията си по Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г., като от сумата от 3169,02 лева била удържана 2228,35 лева. Поддържа, че общата сума, която била изплатила по договора за потребителски кредит от 15.04.2021г. и по договора за поръчителство била 3348,05 лева, от която 2050 лева- главница, 200 левалихва и 1098,05 лева- възнаграждение за поръчител. Счита, че Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че договорът за поръчителство, сключен с „А. Т.“ ЕООД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.

Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишен лихвен процент. Липсвало посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив.

Не бил посочен какъв е общият размер на възнаградителна лихва за целия период на договора и какво е съотношението му с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсва методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на такса гарант. Сочи, че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по договора за поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ЕООД е „К.“ АД, като основна дейност на ответника е гаранционни сделки. Печалбата на „А. Т.“ ЕООД се разпределяла в полза на „К.“ АД.

Поради което със сключването на договора за поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на „К.“ АД.

Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Счита, че посочването в договора на размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Намира, че договорът за поръчителство от 15.04.2021г. също е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че е налице 2 липса на еквивалентност, тъй като сумата, която се претендира по договора за поръчителство е в размер на над 100 % от сумата на отпуснатия кредит от 2050 лева.

Отделно от това сумата за поръчител се заплащало без кредитополучателя да получава нищо насреща, напротив, бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. На следващо място, твърди, че договорът за поръчителство е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за поръчителство е недействителен и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Сочи, че договорът не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Искането към съда е да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „К.“ ЕАД, с който е посочено, че исковата молба е нередовна, доколкото молбата за освобождаване от такса е с невярно съдържание. Твърди, че ищцата не е материално затруднена да си заплати дължимата държавна такса и не може да се ползва от разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. Не оспорват сключването на Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г. за сумата от 2050 лева при ГЛП в размер на 19,65 % и ГПР в размер на 21,52 %. Не оспорват, че всички задължения по договора са изцяло погасени. Оспорват, че договорът за кредит нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК. Поддържат, че лихвеният процент е изрично уговорено фиксирано число- чл. 7 на Приложение № 1, както е че погасителният план има изискуемото се по ЗПК съдържание. Твърдят, че такса гаранция не се събира от дружеството и не се дължи на дружеството, за да бъде включвана в ГПР. Оспорват, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство е задължително условие за получаване на кредит, както и че дружеството не ограничава клиентите си да избират необезпечени кредити, като чл. 4, ал. 3 изрично регламентирал възможността за сключване на необезпечен кредит. Не било задължително за ищеца да избере сключването на договор с дружествотогарант, което било посочено и в Общите условия към договора за кредит и в самия договор за кредит. Оспорват, че вземанията на „А. Т.“ ЕООД следвало да се включат в ГПР съгласно чл. 19 ЗПК. Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, като „К.“ ЕАД не е страна по договора. Оспорват като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство. Твърдят, че ищецът е можел да се възползва от правото си по чл. 29 и сл. ЗПК и да се откаже от сключения договор за кредит, без да дължи обезщетение или неустойка или да сочи причина за отказа. Счита, че наличието на свързаност между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“. Не оспорват, че ищцата е направила плащания в периода от 28.05.2021г. до 30.09.2021г. Оспорват, че е погасила сума от 2228,35 лева с рефинансиращия кредит от 11.10.2022г., като твърдят, че погасяването било в размер от 1859,33 лева. Оспорват, че ищцата е материално затруднено лице. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

3

Претендират разноски.

Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от „А. Т.“ ЕООД, с който е посочено, че при случайна проверка в деловодството на СРС установили за заведеното дело, като препис от исковата молба не им бил връчен. Не оспорват, че на 15.04.2021г. бил сключен договор за поръчителство с А. М., както и че задълженията по него са изцяло погасени. Оспорват, че за предоставената услуга са получили 1098, 05 лева, като твърдят, че полученото възнаграждение било значително по-малко с оглед на това че договорът бил прекратен предсрочно. Оспорват договорът за кредит да нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, както и сключването на договор за предоставяне на поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита.

Оспорват, че вземанията на „А. Т.“ е следвало да се включат в ГЛП и ГПР съгласно чл. 19 ЗПК. Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, като вземанията за възнаграждение по договора възниквали в полза на А. Т., а не в полза на кредитодателя К., който не бил страна по договора за поръчителство. Оспорват като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство. Сочат, че наличието на свързаност между „К.“ и „А. Т.“ само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“. Оспорват, че ищцата е материално затруднено лице. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

С протоколно определение от 05.02.2024г. съдът е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по предявения осъдителен иск от А. В. М. срещу „К.“ ЕАД за разликата над 165,96 лева до пълния предявен размер от 200 лева и производствто по предявения от А. В. М. осъдителен иск срещу „А. Т.“ ЕООД за разликата над 719,70 лева до пълния предявен размер от 1098,05 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест н а ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: че е бил сключен Договор за кредит № 2376145 с „К.“ ЕАД, обезпечен с Договор за поръчителство, сключен с „А. Т.“ ЕООД, че е заплатил на ответниците посочените в договора суми за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчител.

В тежест на ответниците е да докажат: наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, както и договор за предоставяне на поръчителство, наличието на валидни клаузи за възнаградителна лихва и клауза за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните 4 обстоятелства: че на 15.04.2021г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № 2376145 между „К.“ ЕАД и А. В. М., обезпечен с Договор за поръчителство, сключен между „А. Т.“ ЕООД и А. В. М., както и че задълженията и по двата договора са изцяло погасени.