Решение № 163 от 09.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20231001000032 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260605 от 29.09.2022г., постановено по т.д. № 2816/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI – 10 състав е уважен предявения от „ЛЕВ ИНС“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД, за заплащане на сумата 37 020, 00 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка "каско" по щета № 0023-1261-15-450186/1 за вредите настъпили при ПТП от 28.01.2015 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 139, 80 лв., представляващи разноски в производството пред СГС. Със същото решение е отхвърлен предявения от АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" срещу "ПСТ Холдинг" ЕАД обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за заплащане на сумата 33 160, 06 лв., обезщетение за имуществени вреди поради неизпълнение на задължения по договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-9/28.11.2014 г., за поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата/АМ Тракия от км 207+181 до км 359+475, включително пътни връзка с обща дължина 11,562 км. и е осъдена АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на "ПСТ Холдинг" ЕАД на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 500 лева – разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен и предявения от АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" срещу „Еко ресурс – Р“ ООД обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 702,00 лв. - обезщетение за имуществени вреди поради неизпълнение на договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-9/28.11.2014 г., за поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата/АМ Тракия от км 207+181 до км 359+475, включително пътни връзка с обща дължина 11,562 км. и е осъдена АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на „Еко ресурс – Р“ ООД на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 438 лева – разноски по делото.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника АПИ, чрез представителя му, в която излага множество доводи, че е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в частност при неизяснена фактическа обстановка, при неправилна оценка на събраните доказателства и при липса на мотиви. Сочи, че по делото не е доказано по безспорен начин размерът на претърпените имуществени вреди, както и че всички повреди по автомобила са резултат от процесното ПТП. Твърди, че протокола за ПТП от 23.06.2017 г. в частта, описваща механизма на ПТП, както и в частта, описваща щетите по МПС не отразяват непосредствено възприети факти от съставилия го.

Излага, че от събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначно заключение, че претърпените имуществени вреди по автомобила са в пряка причинно – следствена връзка единствено с процесното ПТП, реализирано на 28.01.2015г. от водача В.

С. при удар в животни появили се на пътя. Извода на съда, че не е налице случайно събитие е необоснован и неправилен. На следващо място излага, че по делото е безспорно доказана и отговорността на партньорите в обединение ДЗЗД „Магистрали 2014“. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като отхвърли предявения иск и присъди разноски за двете съдебни инстанции, а при условията на евентуалност да отмени решението по обратния иск и уважи същия

Въззиваемият – ищец ЗК„ЛЕВ ИНС“” АД, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Иска съда да отхвърли жалбата и присъди направените по делото разноски.

Въззваемият по обратния иск - „ПСТ ГРУП“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, касаеща обратния иск. Счита решението в тази му част за правилно и иска съда да го потвърди. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Въззваемият по обратния иск - „Еко Ресурс - Р“ ООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, касаеща обратния иск. Счита решението в тази му част за правилно и иска съда да го потвърди. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

По отношение на оплакванията, касаещи неправилни изводи на съда относно 2 наличието на отговорност на АПИ и неизпълнение на задълженията на последната по поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно движение на пътните превозни средства намира следното:

Съгласно чл. 3, ал. 7 и ал. 2 от Закона за пътищата - автомагистралите са републикански пътища, национални обекти - специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават точно определени в закона характеристики, една от които е наличието на предпазна ограда - чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за пътищата. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост - чл. 8, ал. 2 от ЗП, като се управляват от АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" - чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Управлението на пътищата, съгласно, ал. 2, т. 3 и т. 4 включва: „организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата“ и „организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя“, като в § 1, т.4 от ДР на ЗП е посочено, че „защитната ограда“ е „пътна принадлежност“ по смисъла на закона и е дадена легална дефиниция на „поддържане на пътищата“ (т. 14, § 1 от ДР на ЗП ) - „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата“.

Съгласно чл. 30 от ЗП дейностите по поддържането на републиканските пътища се осъществява от Агенцията чрез действията на нейните служители.

Следователно, както е посочено и в решение № 122 от 16.11.2017 г. по гр. д. № 5185/2016 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, агенцията отговаря за вредите, произтичащи от действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на работата, независимо дали е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредата (цитираната по-горе т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).

В конкретния случай, по делото e безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала Тракия, км 213-214 (няколко километра преди разклона за гр.

Стара Загора на магистралата Бургас - София), т.е участък от републиканската пътна мрежа.

Служители на Агенцията са били длъжни да осъществяват дейността по поддържането на процесния участък, като недопуснат описаната ситуация, довела до нахлуване на диви прасета на пътното платно, което е предназначено за движение само на МПС и то с високи скорости.

Отговорността на АПИ в конкретния случай се свързва с общото законово задължение на ответника АПИ по чл.30 вр. чл.19 от ЗП да поддържа пътищата, вкл. като ги защитава от нахлуване на диви животни, тъй като по делото не се доказа, че в конкретния участък на автомагистралата поставената предпазна мрежа е с нарушена цялост, но наличието на диви прасета на пътното платно, означава, че не е изпълнено посоченото общо законово задължение. В компетентността на ответника, чрез съответните служители е да определи по какъв начин следва да бъде осъществена защитата на пътното платно на магистралата от навлизането на диви животни, така че да се обезпечи безопасното движение с висока скорост.

По отношение на оплакванията, касаещи неправилни изводи на съда относно доказателствената сила на представения по делото Протокол за ПТП № 1514094 от 28.01.2015г., предвид, че последния не отразява непосредствено възприети факти от съставилия го, следва да се отбележи, че представеният по делото Протокол за ПТП № 1514094 от 28.01.2015г. е съставен от длъжностното лице Х. Н. Х. - мл. автоконтрольор ПП в ОД на МВР - гр. Стара Загора, който видно от отбелязването върху същия е посетил процесното ПТП 28.01.2015 г. и е отразил в същия констатираните обстоятелства, включително и относно механизма на ПТП-то, посочвайки в същия, че около 21:25 часа по автомагистрала Тракия км. 213 настъпило ПТП, при което В. С. С., като водач на лек автомобил марка АУДИ модел А8, с рег. № ******** се е ударил в излезли на пътя три диви прасета. Описани са вредите по лекия автомобил. Протоколът за ПТП е съставен в 23,40 часа, при посещение на място.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, 3 мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. Следователно, обективираните в процесния протокол за ПТП обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото същият не е оспорен по надлежния ред. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивни съдилища практика формирана по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК ; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК.

В конкретния случай, протоколът за ПТП № 1512094 е съставен при спазване на изискванията на Наредба № I-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2017 г.) – чл. 4 - протокол за ПТП с материални щети. Съставен е от длъжностно лице – автоконтрольор при РДВР Стара Загора и отразява констатациите от длъжностното лице за ситуацията на пътя, разположение на автомобила в момента на извършения оглед, състоянието на пътната мрежа, видимите щети по автомобила, които са направени при посещение на място.

Ето защо настоящият състав на съда приема, че по делото е безспорно установен механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие, а именно удар на автомобил АУДИ модел А8, с рег. № ******** управляван от В. С. С. в животни /три броя диви прасета/, които пресичат пътното платно в посока от север на юг (от ляво на дясно, спрямо ориентацията на превозното средство) при движение по Автомагистрала „Тракия“ с посока от гр. Бургас към гр. София и в района на км. 213, което обстоятелство, съгласно кредитираното от съда заключение на вещото лице по изслушаната САвТЕ, описаните в Протокола за ПТП щети по автомобила, са в причинно-следствената връзка с настъпилия вредоносен резултат, като средната пазарна цена за възстановяването им към датата на процесното ПТП възлиза на 37 506,49 лв. От представеното платежно нареждане от 08.04.2015г. се установява, че ищецът е заплатил на застрахования за репарирането на вредите от процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 37 000,00 лв. по договора за имуществено застраховане „Каско”, обективиран в представената по делото застрахователна полица № 93001510001913 от 07.01.2015 г. Тъй като обхватът на суброгационното право е ограничен от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, съответно е до размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования, то претенцията е основателна и доказана за пълния предявен размер от 37 000,00 лв.