Решение № 15069 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15069 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110151600 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.342 ТЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Йеттел България“ ЕАД срещу И. С. А. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 883/2025 г. по описа на РС – К..

В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 377900/18.11.2025 г. ищецът твърди, че на 24.06.2023г. между него и ответника е сключен договор за услуга Yettel TV с № *** ***за срок от 24 месеца с абонаментен план „Yettel TV Favorite“ с промоционален месечен абонамент за първите 6 месеца в размер на 1,00 лв., месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 20,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 26,99 лв. Твърди, че ответницата не изпълнила задълженията си по договора в общ размер 1,00 лв., представляващи неплатена абонаментна такса за отчетен период 15.08.2023г. - 14.09.2023г., поради което мобилният оператор начислява неустойка в размер на 129,97 лв., обективирана във фактура № *** ***/15.11.2023г. Ищецът поддържа още, че на същата дата 24.06.2023г. и по повод горепосочения договор за услуга номер *** ***, мобилният оператор предоставил на ответника и устройство марка *** ***, като вследствие 1 неизпълнение на договора и поради невръщане на устройството, ответницата дължи и сума в размер на 139,00 лв., начислена във фактура №*** ***/15.11.2023г. Ищецът твърди, че на 24.06.2023г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** ***за срок от 24 месеца с абонаментен план „Total Unlimited“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 29,99 лв., а след изтичане на първоначалния срок в размер на 49,99 лв. Тъй като ответницата не изпълнила задълженията си по договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 173,08 лв., обективирана във фактура № *** ***/15.11.2023г. На същата дата 24.06.2023г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +*** ***, мобилният оператор предоставил на ответника устройство марка *** *** на преференциална цена, посочена в т.5 от договора. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги, ищецът твърди, че ответницата дължи сума в размер на 250,85 лв., начислена във фактура № *** ***/15.11.2023. представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Отново на 24.06.2023г. и по повод горепосочения договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** ***, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с ответника - лизингополучател, договор за лизинг, по силата на който предоставил за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари за обща лизингова цена, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,80 лв. По договора за лизинг ответницата дължи заплащане на сума в общ размер на 121,54 лв., формирана от лизинговите вноски за период от 15.08.2023г. до края на срока на договора 24.05.2025г. На 24.06.2023г. между страните бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** ***за срок от 24 месеца с абонаментен план „Mobile Internet“с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 13,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 19,99 лв. Тъй като ответницата не изпълнила задълженията си по договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 64,40 лв., обективирана във фактура № *** ***/15.11.2023г.

Ищецът сочи, че горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури: 1. фактура № *** ***/15.09.2023г. за отчетен период 15.08.2023г. – 14.09.2023 г., издадена за сумата от 59,77 лв„ представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, от която се претендира сума в размер на 6,54 лв. поради приспадане на частично плащане; 2.фактура № *** ***/15.11.2023г. за отчетен период 15.10.2023г. - 14.11.2023г., издадена за сумата от 873,30 лв., представляваща неплатени лизингови вноски, неустойки и суми за мобилни устройства. Поддържа се още, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било образувано ч.гр.д. № 883/2025 г. по описа на Районен съд – К., по което издадената заповед била връчена на длъжника съгласно разпоредбата на чл.

47, ал. 5 от ГПК. С оглед предходното ищецът обуславя правния си интерес от 2 предявените искове, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи суми в общ размер на 879,84 лв., представляващи неплатени: 1,00 лв. абонаментна такса по Договор за услуга Yettel TV с номер *** ***за отчетен период 15.08.2023г. – 14.09.2023г.; 129,97 лв. неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, дължима по Договор за услуга Yettel TV с номер *** ***; 139,00 лв. сума, представляваща цената на устройство *** ****** ****** ***with *** ***, дължима по Договор за услуга Yettel TV с номер *** ***; 173,08 лв. неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** ***; 250,85 лв. сума, представляваща съразмерна част от направената отстъпка в цената на устройство *** ***, дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** ***; 121,54 лв. лизингови вноски по Договор за лизинг за пакет базови аксесоари за период от 15.08.2023г. до края на срока на договора – 24.05.2025г.; 64,40 лв. неустойка, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси, дължима по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Изразява се становище, че клаузите и в четирите представени договора, касаещи неустойки при предсрочно прекратяване на договора от страна на потребителя, са нищожни поради противоречие с добрите нрави и чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Поддържа се, че предявените неустойки заобикалят императивните правни норми на ЗЗП и ЗЗД, като задължават ответника да заплати необосновано високи неустойки, обвързани с бъдещо несигурно събитие, каквото е изтичането да трите договора и трансформирането им в безсрочни.

В конкретния случай, прекратяването е станало в срока на договора и следва да се претендират по-ниските такси предоставени от оператора за срока на договора.

Излагат се и доводи, че така формулирани клаузите за неустойка, принуждават ответника да възстанови промоционални тарифи, под формата на неустойки, което е по същество е и неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП. На следващо място се оспорва валидността на договора за лизинг на мобилен апарат марка *** ***, с доводи, че договорът е нищожен и по него не се дължат лихви и неустойки т.к., няма погасителен план за дължимите месечни вноски, какъвто е представен за лизинга на базови аксесоари. Оспорвам се искането за дължима неустойка за това, че ответникът не е върнал полученото оборудване, тъй като е ноторно известно, че операторът не приема връщане преди прекратяване на договорите и плащане на неустойките. Сочи се още, че стойността на представените фактури не кореспондира с претендираните суми 3 в петитума на исковата молба. По изложените в отговора доводи и съображения се моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС:

Между страните не се спори и от приложените по делото Договор за услуга Yettel TV от 24.06.2023 г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** ***и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** ***, безспорно се установява, че са обвързани от договори за мобилни услуги с посоченото съдържание. Договорите са подписани от потребителя, като автентичността на документите не е оспорена, поради което следва да се приеме, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната услуги, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с нарочно съставена декларация – съгласие, удостоверяваща получаването на общите условия, която е с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

Съгласно чл.26 от представените по делото Общи условия, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. В договорите за мобилни услуги е уговорена дата за фактуриране на ежемесечните задължения, а именно – 20-то число на всеки месец. От представените по делото фактури се установява, че ищецът е престирал по договорите, а за ответника е възникнало задължението да заплати уговорената абонаментна такса. Следва да се посочи, че дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план. Обстоятелството дали тази услуга реално е била ползвана от ответника е ирелевантно за дължимостта и изискуемостта на 4 уговорените месечни такси /в този смисъл е решение № 1403/20.03.2023 г. по в.гр.д. № 2806/2022 г. на СГС/.

Доказателствата за плащане ответникът, който носи тежестта не е ангажирал, поради което, в приложение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.

С оглед предходното предявения установителен иск за сумата от 1,00 лв. абонаментна такса по Договор за услуга Yettel TV с номер *** *** за отчетен период 15.08.2023г. – 14.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 15.07.2025 г. до окончателното изплащане.

По иска с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.342 ТЗ:

По иска за заплащане на лизингови вноски в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице твърдения договор за лизинг на базови аксесоари, в изпълнение на който е предоставил същите на ответника срещу задължение на последния да заплаща договорените лизингови вноски.

Видно от приложения по делото договор за лизинг за базови аксесоари сключен между страните на 24.06.2023 г. е, че ищецът се е задължил да предостави за временно възмездно ползване на лизингополучателя – настоящ ответник пакет аксесоари, подробно описани в чл.1(1) от договора, срещу обща лизингова цена в размер на 139,13 лв., плащането на която е разсрочено, съгласно погасителен план, поместен в договора. В чл.4 от договора е налице изявление от страна на лизингополучателя, съгласно което същият е удостоверил получаването на аксесоарите, предмет на договора.