Решение № 580 от 03.12.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Ямбол, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И. при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело № 20242330103890 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от ЗП Д. И. Б. против ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД – гр. София , с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 17 433 лв., представляваща – разликата между дължимо и заплатено застрахователно обезщетение по покрит застрахователен иск по договор за застраховка „Селскостопански култури“ от 19.04.2024 год. , сумата от 520 лв. – лихва за забава за периода 25.09.2024 – 12.12.2024 год., както и законната лихва върху сумата от датата на исковата молба 16.12.2024 год. до окончателното изплащане.

В исковата молба се сочи, че на 19.04.2024 год. е бил сключен договор за застраховка „Селскостопански култури“ , с предмет на застраховане – реколта от ябълкови овощни дръвчета, намиращи се в землището на с. Т., разположени на 117 дка.

Била договорена застрахователна сума – 93 600 лв., както и покрит риск „буря“.

Застрахователната премия била заплатена и договорът влязъл в сила на 20.04.2024 год.

На 23.04.2024 год. представител на застрахователя извършил оглед, за което бил съставен КП. На 26.08.2024 год. настъпило застрахователното събитие буря, което нанесло щети на застрахованата реколта , като на 29.08.2024 год. в изпълнение на задълженията си ищцата уведомила застрахователя, като представила и съответното удостоверение от НИМХ. На 09.09.2024 год. във връзка с образуваната преписка по щета бил извършен оглед и окончателна оценка на нанесените щети в размер на 40 % , за което бил изготвен КП от същата дата. На 07.11.2024 год. по банковата сметка на ищцата постъпила сумата от 20 0007, 20 лв. При направено запитване от страна на същата била уведомена с писмо от 12.11.2024 год. за метода на изчисляване на обезщетението. Ищцата твърди, че въпреки определената крайна оценка от 40 % нанесена щета застрахователят приложил този процент върху 89 дка площ, а не върху цялата застрахована от 117 дка.Според застрахователя чл. 58 от ОУ го освобождавал да заплати 5 % от дължимото обезщетение, както и следвало да бъде намалено 1 допълнително с 6, 9 % поради причина „недеклариране в срок на настъпила щета в следствие на късна слана“.

Ищцата счита, че дължимата сума възлиза на 37 440 лв. , представляваща 40 % нанесени щети върху застрахователната сума от 93 600 лв., поради което и незаплатената част била имено в размер на исковата сума. Претендира и заплащане на лихва за забава , т.к. обезщетението следвало да бъде заплатено на 24.09.2024 год., както и законна лихва от датата на исковата молба и разноски в производството.

В депозирания отговор ответникът оспорва исковете, както по основание, така и по размер.Оспорва изцяло изложените в ИМ факти и обстоятелства. Посочва, че в процесния случай при извършен оглед било установено, че не всички овощни дръвчета са засегнати от събитието на 26.08.2024 год. , като излага посоченото в изготвения КП, а именно – част от дръвчетата са били изсъхнали преди събитието, а друга част не са имали продукция, поради предходно събитие- късна слана. Ищцата не е имала възражения относно констатациите в протокола, вкл. не се е възползвала от правото си по чл. 48,т.2 от ОУ да писка повторен оглед. Освен това ОУ към договора предвиждали същата да се сключва при 5 % самоучастие, поради което и изчисленото обезщетение било намалено. Било установено и предходно недекларирано събитие – късна слана, като за същото застрахователят удържал 6, 9 % от определеното обезщетение.Възразява се и по отношение на аксесорния иск за лихва, както и за началния момент на дължимостта й, която евентуално била дължима от 08.11.2024 год.

Претендира се за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски в производството.

В с.з. исковата молба се поддържа от ищцата и процесуалния й представител.

Ответникът се представлява от упълномощен представител, който оспорва претенциите.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените и приети писмени доказателства на 19.04.2024 год. между ищцата и ответното дружество е бил сключен договор за застраховане на земеделски култури , находящи се в с. Т., зем. парцел № *******, ябълки- 117 дка, със застрахователна сума 93 600 дка, покрити рискове – градушка, буря, проливен дъжд, осланяване – късно пролетно и ранно есенно. Застрахователната полица е валидна за периода 20.04.2024 – 30.11.2024 год.

На 23.04.2024 год. нарочна комисия е извършила оглед и съставила КП за извършен оглед при сключване на застраховка „земеделски култури“ по отношение на застрахованата култура – ябълки, в който е вписано, че същите са на фаза на развитие – млад завръз, с гъстота на посева – 100 бр. на дка, изпълнени са всички агротехнически мероприятия, няма наличие на незастрахователни събития.

Според писмо изх. № ***/27.08.2024 год. на НИМХ, на 26.08.2024 год. в района на с. Б., обл. Я.. Най- близката до с. Т. валежомерна станция е регистрирала силен вятър по скалата на Бофорт , около 14-17 м/сек.

С ИМ ищцата е представила КП по процесната застрахователна полица, по щета № **********, съставен на 09.09.2024 год. от комисия в състав З. Т., Д. Б. и Е.

М.. Според вписаното в същия е извършен оглед и окончателна оценка на застраховани земеделски култури , увредени от силен вятър по скалата на Бофорт със скорост 17 м./сек.. Констатирано е, че всички плодове са окапали на земята. Посочено 2 е увреденото имущество – ябълки, увредена площ 89 дка, като в графата окончателна оценка % щета на декар е посочено – 35,5 % от неоткрити причини , 40 % от застрахователно събитие и 0 % обрана продукция. По – надолу е конкретизирано – 35, 5 % вследствие на изсъхнали и липсващи дървета.

На 12.11.2024 год. ответникът застраховател е изпратил до ищцата уведомление, в което по повод постъпилата щета и изплатено обезщетение посочва, че застрахователната сума на дка площ е в размер на 800 лв., увредената площ 89 дка, а окончателната оценка по щета 40 %; застрахователна сума 71 200 лв. по 35 % = 24 920 лв. Съгласно приложилите ОУ , т. 58 щети до 5 % от застрахователната сума не се обезщетяват . Освен посоченото поради недеклариране в срок на настъпила щета вследствие на късна слана,която обяснява липсата на паднали плодове около част от овошките са удържани 6, 9 % от стойността на обезщетение, или сума в размер на 4912, 80 лв. Окончателното обезщетение възлиза на 20 007, 20 лв.

Към ОИМ са приложени ОУ по застраховка „Земеделски култури“, уреждащ детайлно правата и задълженията на страните по посочения вид договори. Съгласно чл. 58 от същите – щети до 5 % от застрахователната сума не се обезщетяват. Според чл. 49 застрахователят е длъжен да извърши оглед и оценка на пострадалите култури в присъствието на застрахования или негов представител, а според т.2 е длъжен да извърши втори оглед и оценка в рамките на 3 дни от датата на постъпване на писмено искане от застрахованото лице.В чл. 70 е определено, че застрахователното обезщетение се изчислява по видове култури, блокове и площи ,а чл. 71 определя, че застрахователното обезщетение на декар е равно на договорената застрахователна сума , умножена по процента на вредата.

Представена е и пълната преписка по щета образувана при застрахователя.В преписката се съдържа копие от КП от 09.09.2024 год., описан по-готе, в който са добавени следните дописвания – 5%; 89 дка по 800 лв. =30 800 лв./дка; 71 200 по 35 % = 24920 лв./приспаднати са 5 %; на съвет 31.10 – 20 000 лв. да плати.

По искане на ищцата ответникът е задължен да представи оригинала на оспорения документ, в резултат на което са представени въпреки многократно предоставената възможност два броя копи , отново с различно съдържание от представения от ищцата КП, вкл. различаващи се едно от друго. С определение от 18.06.2025 година посочените копия, на осн. чл. 183,ал.1,изр. 2 , находящи се на лист 135 и 136 от делото са изключени от доказателствения материал по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ, вр. чл. 394 КЗ и чл.

86,ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл.405,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108,ал.1 – 3 или 5. Съгласно разпоредбата на чл.386,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Според чл.386,ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по 3 договорена застрахователна стойност.

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки: настъпване в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, представляващо покрит от застрахователя риск; причинени щети на застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия и уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок, размера на претенцията си, вкл. изпадане на ответника в забава от твърдяната дата – 25.09.2024 год. Съответно в тежест на ответника е да установи плащане, респ. възраженията релевирани в отговора на исковата молба за недължимост на сумата.

В настоящия процес страните не спорят, относно наличието помежду им на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица „Земеделски култури“ , не спорят че ищцата е заплатила дължимата се застрахователна премия, вкл. безспорно е и се установява от доказателствения материал, че в срока на действие на застрахователната полица е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен иск – буря, че ищцата в изпълнение на задълженията си по договора своевременно е уведомила застрахователя, вкл. че последния в изпълнение на задълженията си е сформирал комисия и извършил необходимия оглед на увреденото имущество. Не е спорно още, че при извършване на огледа на 09.09.2024 год. е присъствала ищцата , вкл. , че същата е подписала представения с исковата молба КП.

Не се спори и относно това, че в следствие на застрахователното събитие са били увредени 89 дка от процесната ябълкова градина, цялата в размер на 117 дка. Спорните между страните моменти са – начина на определяне на обезщетението, намира ли приложени разпоредбата на т. 58 от ОУ в случая, вкл. било ли е увредено застрахованото имущество и каква част от него от недекларирано застрахователно събитие – ранна слана.

На първо място и с оглед съставения от нарочна комисия сформирана от застрахователя КП от 09.09.2024 год. съдът намира, че не се установи да е имало увреждане на част от увредените 89 дка ябълкови дръвчета от недекларирано събитие – ранна слана. Подобно вписване към момента на съставяне на протокола от вещото лице представител на застрахователя - няма, вкл. и до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция за съда остава неясно как застрахователя е изчислил , че следва да удържи именно 6, 9 % от обезщетението , или сума в размер на 4 912 , 80 лв. /според уведомление от 12.11.2024 год./ Съдът намира и, че в случая не следва да намери приложение т. 58 от ОУ , според която – щети до 5 % от застрахователната сума не се възстановяват. В процесния случай самият застраховател е определил размера на щетите на 40 %, а не до 5 %.Същевременно в окончателната оценка процента щета на декар е – 35, 5 % от непокрити причини и 40 % от застрахователни събития, с което съдът приема, че ищцата се е съгласила подписвайки първообраза на КП /на л. 10 от делото/, още повече същата не се е възползвала от правото си по ОУ в случай на несъгласие с констатациите на комисията да подаде заявление до застрахователя за назначаване и извършване на повторен оглед.