Решение № 422 от 25.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Борис Д. Илиев

Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Н. Григорова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20248002102003 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационното обжалване е допуснато, с определение № 1146 от 10.03.2026г., по подадената касационна жалба от Д. П. А., чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 1177 от 10.11.2023г. по в.гр.д. № 1192/2022г. на Окръжен съд Бургас, с което частично е отменено решение № 978 от 9.04.2020г. по гр.д.№ 7480/2018г. на Районен съд Бургас в частта, с която е присъдено обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за сумата над 3 040.77лв. до присъдените 26 542.50лв. и в частта за определените разноски и такси и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Д. П. А. иск за осъждане на „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация да му заплати посочената сума над 3 040.77лв. до 26 542.50лв., ведно със законната лихва, която сума представлява обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като е потвърдено решението в частта за присъждане на сумата от 3 040.77лв. и са присъдени разноски.

Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв.до 40 000лв. Решението е постановено при участието на ЗАД“Булстрад Виена Иншуранс груп“ [населено място], П. В. В., Р. М. М., С. Р. Г. и Я. М. Д. в качеството им на трети лица помагачи на ответната страна „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация.

1

Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: 1. Дали при присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, следва да се приспада полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по обществено осигуряване, съгласно чл.200, ал.3, по който е констатирано противоречие с приетото в постановеното ТР № 1 от 5.03.2026г. по т.д.№ 1/2023г.на ОСГК на ВКС? 2. Относно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на злополука, по които е възможно да е налице противоречие с постановките, развити в ППВС № 4/1968г. и решения по гр.д.№ 4949/2024г.на ІV г.о., гр.д.№ 1686/2024г.на ІІІ г.о.

В съдебно заседание страните не се явят лично.

Постъпило е писмено становище от ответника „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация, [населено място], представлявано от ликвидатора В. за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че ищецът е поискал обезщетение само за периода 4.02.2017г.18.10.2018г. Счита, че след като Д. А. се е върнал на работа през м.03.2018г., където е изпълнявал трудовите си функции без помощни средства, че е невъзможно да е в тежко състояние и да е инвалидизиран. Оспорва размера на направените разходи за медикаменти, консумативи и изследвания, претендирани като имуществени вреди. Счита, че липсва причинна връзка между тях и претърпяната злополука, както и че не е доказано нито необходимостта и целесъобразността на претендираните разходи, нито същите да са направени от А..

Постъпило е подробно писмено становище от третите лица помагачи С. Р. Г. и Я. М. Д., чрез процесуалния им представител адвокат И., което също е за неоснователност на подадената касационна жалба. Считат, че при определяне на размера на обезщетението следва да се отчете поведението на ищеца, който е действал при груба небрежност със степен на съпричинавяне на вредоносния резултат над 50 %. Обосноват тезата си с обстоятелството, че пострадалият съзнателно е нарушил задължителния маршрут на движение в цеха, установен със знаци и табели, което е и причината за настъпване на увреждането. Намират за съществени и следните обстоятелства: Мястото, на което се е случила злополуката не е в обсега на мястото, където е следвало да се извършва ремонта, а на отстояние от 20м. А. е бил ръководител на ремонта и именно той е носил отговорност - не само за собственото си здраве, но и на другите работници – поради което е следвало да съобразява установените правила за безопасност на труда. Вместо това – при влизане в помещението на инсталацията, в събота, след обяд, не е уведомил старшия оператор, с което е нарушил изискванията.

Освен това, той е този който е подписал наряда за деня, като по този начин е удостоверил, че изискванията за безопасност на труда са спазени. Считат за недоказана претенцията за имуществени вреди. Твърдят, че протоколът на НОИ за резултатите от разследването на трудовата злополука с № 5103-02-05 от 7.03.2017г., който е основа за признаването на злополуката за трудова, съдържа обстоятелства, които са неверни и които те са оспорили – Д. и Г. не са свидетели на злополуката, никой от тях не е допуснал нарушение при използване на работното оборудване /подобна отговорност не им е търсена/, а още по-малко са допринесли по някакъв начин за настъпване на злополуката.

Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и 2 доказателствата по делото, по въпросите, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното :

С ТР № 1 от 5.03.2026г. по т.д.№ 1/2023г. /във връзка с което производството беше спряно/, ОСГК на ВКС прие, че „когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване, съгласно чл.200, ал.3 КТ“.

Приспадането на вече заплатено обезщетение от претенцията може да бъде извършено, само ако се отнася до едни и същи вреди. Плащанията на обезщетенията и паричните помощи по социалното осигуряване при трудова злополука и професионално заболяване се припокриват с част от имуществените вреди, за които работодателят дължи обезщетение при трудова злополука или професионално заболяване, а именно за пропуснатите ползи (нереализирано трудово възнаграждение) и за претърпени вреди (за належащ медицински преглед, за изследване и/или лечение, за санаторно курортно лечение, а също така и за парични помощи за помощно технически средства, свързани с увреждането). С оглед начина на определянето им, плащанията по социалното осигуряване не покриват пълния размер на тези вреди, поради което и работникът или служителят имат право да търсят обезщетение за разликата между пълния размер на вредите и заплатената по реда на социалното осигуряване част по установения от закона ред, който към настоящия момент е този по чл.200 – чл.202 КТ. Тази отговорност на работодателя е предвидена като допълнителен способ, наред със социалното осигуряване, чрез който работникът или служителят могат да получат пълно обезщетение за претърпените от тях вреди.

Съгласно ППВС № 4/1968г. и всички решения, възприемащи основните му постановки /напр.решения по гр.д.№ 4949/2024г.на ІV г.о., гр.д.№ 1686/2024г.на ІІІ г.о./- при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът дължи преценката на всички конкретно установени по делото обективно съществуващи обстоятелства. При причинени телесни увреждания от значение са - характерът на увреждането, начинът на извършването му, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, наличието на осакатяване, загрозяване, включително - дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и проведено лечение. При определяне размера на обезщетението се вземат предвид и всички други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, степента негативно отражение на увреждането върху психичното здраве на пострадалия, възрастта на увредения, отражението на травмата върху контактите и социалния му живот, икономическото положение в страната, съдебната практика в подобни случаи и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Принципът на справедливост включва в найпълна степен обезщетяване на вредите на пострадалото лице от вредоносното действие, съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.

В случая конкретните факти по делото са следните:

Ищецът е заемал длъжността „организатор производство“в ответното дружество, съгласно която е следвало да ръководи, организира, контролира и изпълнява дейности в цех РАПК и 3

СМ. Основните му задължения, съгласно длъжностната характеристика/вж.стр.197/ са били: да отговаря за изпълнение на поставените задачи в срок и качество,отговаря за ефективното използване, правилна експлоатация и стопанисване на машините и съоръженията, като съдейства за своевременно отстраняване на възникнали неизправности, да отговаря за спазването на вътрешния трудов ред, методите на работа и организация на производството на труда, спазване на вътрешния трудов ред, методите на работа и организацията на производството на труда, спазване изискванията по трудова безопасност и противопожарна охрана. По длъжностна характеристика – външните му функционални взаимоотношения са : с представители и специалисти на организации, които са възложители по договори с „ГСИ – Балкани“ ЕООД Сервизно обслужване.

В изпълнение на тези задължения, на 4.07.2017г., той и групата, която е ръководил и за която е отговарял, са изпълнявали възложена от работодателя дейност по ремонт на греблови транспортьор „реклеймър“, на територията на инсталация „Газова сяра-4“, на площадка „Лукойл Нефтохим Бургас“, като е следвало да извършат подмяна на паднали втулки и набиване на щифтове. Реклеймърът е служел за транспортиране на сяра. Ремонтът е започнал в 9.00часа, като А. се е подписал, че работното място и оборудването са подготвени. Той е попълнил коректно всички документи, необходими за извършване на ремонтната дейност – журнал на ГСИ Балкани“ЕООД, наряд № 65 от 4.02.2017г.на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, книги за инструктаж. По същото време – операторите на смяна от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД /третите лица помагачи Г. и Д./ са почиствали натрупаната сяра в технологичен канал /с размери около метър на метър/, поради което е имало отворена метална решетка над канала, който се намира под транспортната лента ВС-803. През този технологичен отвор е влизал маркуч /с 4-5 кв.м.площ/, който е засмуквал падналата сяра от канала. В помещението, където е извършвана ремонтната дейност е имало указателни табелки за безопасен маршрут. След връщане от обедна почивка, около 13ч., А. и бригадата са минали напряко, а не по указания с поставени табелки на вратите на входовете безопасен маршрут. /На пода означени пътеки не е имало/. Не са изчакали представител на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, който да ги придружи при влизането на територията на работещата инсталация, за да бъде предвижена веригата на реклеймъра за работа по ремонта в работната зона. Гледайки нагоре към гребловия транспортьор, А. пада в технологичния отвор от височина от около 2.5м. и се удря в бетонния под. Според заключението на приетата пред първата инстанция експертиза - при спазване на правилния маршрут, дейностите на оперативният персонал и на ремонтната група нямат допирни точки, защото би следвало да се извършват на разстояние от 20м.

Злополуката е приета за трудова с разпореждане № 5104-02-44 от 20.04.2017г.на ТП на НОИ Бургас.

Със заключение на съдебно-медицинската експертиза е установено, че пострадалият е получил „счупване на ляв голям пищял в проксималната област /на колянната става/, вътреставно и счупване на десния голям пищял в дисталната област /на глезената става/, вътреставно. Проведено е оперативно лечение с метална остиосинтеза. В хода на лечението е получил мекотъканна некроза в проксималната част от лявата подбедрица, която е 4 премахната. Лечението е продължило в Клиника по изгаряния и пластична хирургия „Пирогов“ [населено място], където е проведена трансплантация върху мекотъканния дефект. Вещото лице, изготвило експертизата посочва, че А. е с остатъчно затруднение на движението, което се осъществява с помощно средство – канадка. Налична е атрофия на мускулатурата на ляв крак, оток на лявото коляно с непълна екстензия, болезнена в крайния етап. Оток на лявото коляно с деформация на меките тъкани на и под коляното. Болезнена флексия в глезена на десен крак. Уврежданията са били свързани с болки, страдание и затруднение на движенията на двата долни крайника, като в периода на възстановяване се е нуждаел от чужда помощ. Пълното възстановяване е много бавен процес и е със скептична прогноза. Към дата на изготвяне на заключението – функцията на долните крайници е била възстановена „в основни линии“. Съгласно показанията на свидетелката П. /сестра на пострадалия/ - в началото болките са били много силни. Налагало се е брат й непрекъснато да приема обезболяващи. Съществувала е опасност от загуба на единия крак. Лечението на некрозата е било бавно – наложил се е престой в София от месец и половина. Пострадалият е отказвал да се храни и е отслабнал от 90кг. на 50кг. Според показанията й болките му продължават и понастоящем основно при продължително стоене на крака.