Решение № 863 от 10.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.А в присъствието на прокурора А. К. Т. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606286 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 13.05.2025г., СРС 100-ен състав е постановил по НОХД № 6363/ 2024г. Присъда, с която е признал подс.Т. Н. Т. за невиновен за това, че на 09.12.23г. в гр.София, на ул.********, без надлежно разрешително /изискващо се съгласно чл.73 ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73 ал.1 вр. чл.30 ЗКНВП/, държал високо рискови наркотични вещества - лизергид и коноп, включени в Приложение № 1 към чл.3 ал.2 ЗКНВП, а именно обект № 1 - LSD (лизергид), на стойност 25лв., обект № 2 - коноп с нето тегло 0,78 гр. на стойност 15,60лв., обект № 3 - коноп с нето тегло 1,14 гр. на стойност 22,80лв. и обект № 4 коноп с нето тегло 2,41гр. на стойност 48,20лв., на обща стойност за всички обекти 111,60лв., поради което и на осн. чл.304 НПК го е оправдал по вмененото му престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК.

С горната Присъда и на осн. чл.190 ал.1 НПК съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Против присъдата е подаден въззивен протест от СРП с отправено искане за отмяна на същата и постановяване на нова такава, по силата на която подсъдимият да бъде признат за виновен в осъществяване на вменената му с ОА престъпна деятелност.Отправено е и алтернативно искане за отмяна на присъдата, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и връщане на делото на първостепенния съд.В депозирания протест е 1 наведен довод за неправилност на присъдата, като в същия и в подаденото в срока по чл.320 ал.4 НПК Допълнение към протестта се изтъкват конкретни аргументи за твърдяната неправилност и необоснованост на постановената присъда, в частност излага се аргумент за липса на отразен в мотивите към присъдата доказателствен анализ, като се твърди, че приобщените доказателствени източници са убедителни по съдържание и подкрепят обвинителната теза.В иницииращия въззивното производство документ се релевират и съображения, доразвити в Допълнението към същия, за допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, обуславящи връщане на делото на основния съд и касаещи изложени противоречиви мотиви към присъдата и наличие на предубеденост на решаващия съдебен състав.

Депозираният въззивен протест е процесуално допустим – подаден е в срока по чл.319 ал.1 НПК; спазени са изискванията на процесуалния закон както за неговата форма и съдържание, така и за движението му съгл. чл.321 НПК; а атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В процесния иницииращ въззивното производство документ не се излагат искания за събиране на нови доказателства, като и самият въззивен съд след извършена служебна проверка не намери за нужно да събира допълнителни доказателства.

В хода на съдебните прения участващият по делото прокурор е изключително лаконичен и препраща към доводите, отразени във въззивния протест на СРП и допълнението към него.

В с.з. пред настоящата инстанция адв.С., защитник на подс. Т., излага съображения за допуснати на ДП неотстраними процесуални нарушения, опорочаващи събраните доказателства, в частност акцентира на начина на приобщаване на инкриминираните наркотични вещества.По мнение на защитата, горното нарушение обосновава направения от първостепенния съд извод за невиновност на подсъдимото лице, поради което отправя искане за потвърждаване на постановената присъда.

Подсъдимият Т.Т. в предоставеното му право на лична защита и последна дума поддържа становището на своя защитник и отправя искане за потвърждаване на присъдата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.1 вр. чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3 НПК, поради което същата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на СРС.

Действително в случая спорът между процесните страни е фокусиран върху фактите и правната им оценка, но въззивният съд следва да извърши цялостна служебна проверка и да разгледа всички въпроси, отнесени до правилността на постановения съдебен акт.Преценката за легитимност на 2 проведеното първоинстанционно съдебно производство предхожда тази по същество на процесния спор.В тази вр. и по мнение на настоящия съдебен състав на първо място следва да се извърши служебна проверка за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като решаването на този въпрос предопределя както насоката и обхвата на въззивната проверка, така и подлежащите на упражняване въззивни правомощия.

Въззивната инстанция намира, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се проведено и приключило първоинстанционно производство в нарушение на императивните процесуални правила.В тази вр. е нужно да се изложат следните обстоятелства в хронологичен аспект:

В СРС е внесен ОА против подс.Т. с вменено му престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК, като обвинителният диспозитив носи описание на съставомерните елементи, идентичен с този по проверяваната присъда.Тук обаче прави впечатление уточнението на вида на наркотично вещество (в случая LSD - лизергид и 3 отделни обекта коноп), като за първото инкриминирано вещество е вписана само и единствено неговата левова равностойност, без да се сочи количество и процентно съдържание на самото активно наркотично вещество, а за второто по вид наркотично вещество се сочи количество и левова равностойност, но отново не е изрично отразено процентно съдържание на активното наркотично вещество в тези обекти.Този пропуск в ОА е коментиран още при проведеното разпоредително с.з. – съответно защитата отправя възражение в тази насока, а СРС го отхвърля с довод за липса на компетентност за даване на указания на държавното обвинение за начина на формулиране на самото обвинение.Изложеният в тази вр. аргумент на основния съд по същество и в принципен план е правилен, доколкото съдът, като арбитър в определен съдебен спор, не разполага с подобно правомощие, а и съгл. чл.46 ал.1 НПК именно прокурорът е органът, който повдига обвинение и респ. формулира същото.Горният довод обаче е неправилен по конкретното дело, тъй като не носи отговор на изложеното защитно възражение – защитата не оспорва правомощията на прокурора, а релевира аргумент за липса на пълно описание в заключителната част на ОА на процесното престъпление и този довод е напълно съотносим, а и с оглед самото му съдържание, се оценява и за основателен такъв. Реквизитите на обвинителния титул са визирани в чл.246 ал.2 и ал.3 НПК и по силата на тази законова норма е нужно в ОА да се посочи престъплението, предмет на повдигнатото обвинение.Да, действително законодателят ползва само и единствено понятието „престъпление“, но последното следва да се разбира като съвкупност от конкретни обективни и субективни елементи.В този контекст следва да се подчертае, че материалната норма на чл.354а ал.1 НК включва за предмет на престъплението наркотични вещества, без да определя изрично техния вид, количество и процентно съдържание на активния наркотичен компонент.Въпреки това в ОА и в контекста на конкретната установена в хода на ДП престъпна деятелност следва изрично да се конкретизират инкриминираните наркотични вещества, чиято индивидуализация включва параметрите вид, количество, тегло и процентно 3 съдържание на активното наркотично вещество. В тази вр. и за по-голяма яснота съдът прави паралел с престъплението кражба, в рамките на което е нужно изрично и подробно да се посочат отнетите движими вещи с описание на индивидуализиращите им признаци (а не само вписване на теста на материалната норма, квалифицираща предмета на престъплението като „движими вещи“).В контекста на горното и в допълнение съдът отбелязва, че дефинитивна характеристика на всяко едно престъпление съгл. чл.9 ал.1 НК е неговата обществена опасност.Последната, съобразно процесното престъпление по чл.354а ал.1 НК, обхваща именно горните параметри на съответните наркотични вещества - количество и процентно съдържание на активното наркотично вещество, а не само техния вид.Доколкото в случая в ОА липсва пълно описание на предмета на престъплението, то в същия се наблюдават процесуални нарушения и то от категорията на съществените такива и поради това, СРС е следвало да упражни правомощията си по чл.248 ал.5 т.1 НПК и да прекрати съдебното производство.Изискването за пълно описание на инкриминираните наркотични вещества е императивно, тъй като по този начин с ОА се очертава и предмета на доказване.

На следващо място и по мнение на въззивния съд, в мотивите към проверяваната присъда са отразени определени противоречиви мотиви.

Основният довод на СРС за постановяване на оправдателна присъда се изразява в това, че логически е прекъсната веригата от доказателства и не позволява да се формира несъмнен извод за това, че именно предадените на 09.12.23г. от подс.Т. на полицейските служители К. и Т. 1 бр. пластмасова кутия и 1 бр. полиетиленово пликче са тези вещи, които впоследствие са били предадени в сградата на 04 РУ СДВР на св.Н.А. – технически помощник, който ги е опаковал и запечатал. Въпреки този правен довод обаче, в самите мотиви е приет за доказан фактът на извършено от подсъдимия предаване на вещите на горните двама свидетели и то още на инкриминираното място, като в последствие именно тези вещи са опаковани от св.Н.А..Т.е. от една страна е приет за доказан факт, а от друга страна се сочи, че логически е прекъсната веригата от доказателства, игнорирайки този факт – тези два извода са несъвместими, тъй като в хипотезата на приет за доказан факт, то е проследима динамиката в извършените ПСД, като в случая дори е без значение обстоятелството на доброволно предаване на вещите от дееца и то на инкриминираното място, а едва в последствие тези вещи се предават на съответния специалист-технически помощник за опаковане. Мотивите към присъдата следва да се ползват с единство и обвързаност, като фактическата обстановка следва напълно да съответства на формираните правни изводи, обосновани от изложения доказателствен анализ. В случая именно това единство е нарушено.Въззивният съд, без да навлиза в подробности относно правилността на изложената от основния съд теза за прекъсване на веригата от доказателства, която теза е развита в мотивите към присъдата в частта им на правните съждения, отбелязва, че тези правни доводи противоречат на приетите за доказани факти.В същото време и в допълнение на горепосочения правен аргумент, СРС се позовава и на изискването за стриктно спазване на предвидените в НПК способи за събиране на доказателства, тъй като същите 4 представляват „своеобразна гаранция срещу произвол от страна на полицейските служители, извод за какъвто в конкретния случай не може да се игнорира, предвид обстоятелството, че техническият помощник е запечатал приобщените по делото вещества в сградата на 04 РУ СДВР“. В тази им част мотивите на първостепенния съд съдържат определена хипотеза (за евентуален полицейски произвол), като това предположение е недопустимо, респ. недопустимо е постановяване на присъда, базирана на предположения (независимо дали същата е осъдителна или оправдателна такава).При наличие на подобни съмнения относно фактите, то съдът е следвало да събере допълнителни доказателства, а не да даде ход на съдебните прения (този пропуск в мотивите би могъл да бъде отстранен от въззивната инстанция, но е излишно, поради констатираните по-горе съществени процесуални нарушения в ОА).Нещо повече - в случая дори СРС не е проявил нужната активност в процеса на събиране на доказателства, обективирана чрез допускане на допълнителни доказателства или чрез по-обширен и по-детайлизиран разпит на свидетелите, респ. налице е нарушение на основния принцип по чл.13 НПК.