Решение № 145 от 18.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Велико Търново , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000117 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

С Решение № 260001/ 01.02.2021 г., постановено по т.д. № 108/ 2019 г. по описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от ищцата ИВ. СМ. К., ЕГН **********, от гр. Габрово, срещу ответника „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище в гр. София, иск за заплащане на неимуществени вреди вследствие смъртта на внучка й И. В.

К., настъпила на 09.04.2017 г. в резултат на ПТП, в размер на 60 000 лева, като неоснователен и недоказан; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати на ответника сумата 3 110 лева разноски по делото, като решението е било постановено при участието на трето лице – помагач на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ - гр. София.

Недоволна от постановеното Решение, ищцата ИВ. СМ. К., ЕГН **********, от гр. Габрово, чрез пълномощника адвокат Л.Г. от АК – гр.

1

Перник, е подала въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навежда се довод за нарушение на материалния закон. твърди се, че необоснован се явява извода на съда относно липсата на близка връзка между ищцата и пострадалата при ПТП нейна внучка. Излагат се съображения в подкрепа на доводите, като се цитира съдебна практика.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да постанови друго, с което да уважи иска. Претендира се адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни са подадени отговори.

В отговора си ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез пълномощника си адвокат Р.Н. от АК – гр. Габрово, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, излагайки доводи в тази насока. Иска от въззивния съд да постанови Решение, с което да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното с нея Решение. претендират се разноски по делото.

В отговора си третото лице – помагач на ответника АПИ – гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Людмила Чакърова – Т., е изразило становище за неоснователност на въззивната жалба, а в условията на евентуалност – за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като са изложени съображения в подкрепа на доводите. Иска от въззивния съд да потвърди обжалваното Решение. претендират се разноски по делото.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Габровския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 4256/ 11.11.2019 г., от ищцата ИВ. СМ. К., ЕГН **********, от гр. Габрово, чрез пълномощника адвокат Л.Г. от АК – гр. Перник, срещу ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище в гр. София, с правно основание – 2 чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и с цена – 60 000 лева. В исковата молба се твърди, че на 06.12.2014 г. внучката на ищцата – И. В. К. пострадала тежко при ПТП, пътувайки на задната седалка на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег. № ТХ 45****, по вина на водача Д. П. С., който управлявал автомобила с несъобразена скорост при мократа настилка на пътя. Вследствие на ПТП пострадалата изпаднала от задната врата на автомобила и си ударила главата в мантинелата, при което получила тежка съчетана черепно-мозъчна травма, съдържаща подробно описани в исковата молба травматични увреждания. Протичането й е било съпътствано от тежки усложнения – гноен менингит; перитонит; инфекция на вентрико – перитоналния шънт; множествена бактериална инвазия. В резултат на всички травматични увреждания и настъпилите усложнения, пострадалата починала на 09.04.2017 г. в болницата в гр. Габрово. Срещу водача на лекия автомобил е боло образувано досъдебно производство, което впоследствие е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК – по искане на пострадалата. В исковата молба се твърди, че между бабата и внучката е съществувала изключително силна духовна и емоционална връзка. Ищцата е помагала при отглеждането и възпитаването на своята внучка. След навършване на пълнолетие пострадалата е следвала в гр. Варна дентална медицина и продължила да подържа връзка с баба си, с която споделяла ежедневно успехите и проблемите си. След смъртта на внучката, в живота на ищцата настъпила трайна негативна промяна. Ищцата тежко преживяла мъчителното състояние на пострадалата внучка, особено когато била преместена от болницата в гр.

Варна в болницата в гр. Габрово. Претърпените болки и страдания представляват неимуществени вреди, които ищцата определя в размер на 60 000 лева, която сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.04.2017 г. – датата на смъртта до окончателното й изплащане, ищцата претендира от ответника.

Пред Габровския Окръжен съд е било образувано т.д. № 108/ 2019 г. по описа на съда. С Определение в з.з. от 28.01.2020 г. съдът е допуснал, по искане на ответника, привличането на трето лице, което да му помага по делото – АПИ – гр. София.

В о.с.з. на 16.06.2020 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат Г. е заявил, че подържа исковата молба.

3

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и основателността на иска, навеждайки и възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – адвокат Н. от АК – гр. Габрово е поискал от съда да отхвърли иска, като в представените писмени бележки и изложил доводи за неговата неоснователност.

С отговора на исковата молба третото лице – помагач на ответника, е изразило становище за недопустимост и неоснователност на иска, като е възразило срещу привличането си в производството по делото. В представената писмена защита са изложени доводи за неоснователността на исковата претенция, а в условията на евентуалност – относно нейния размер.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба ищцата е представила писмени доказателства, които не са били оспорени от насрещните страни и са приети от съда.

Видно от приложените Протокол за оглед на местопроизшествие, скица и Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 14.10.2015 г. е, че срещу водача на лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с ДКН ТХ 45**** е било образувано досъдебно производство, с оглед неотложно следствено действие на полицейски орган – оглед на местопроизшествие, за това, че на 06.12.2014 г., на автомагистрала „Хемус“ /участък Варна-Шумен/, при управление на лек автомобил водачът Д. П. С., по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. В. К., като досъдебното производство е било прекратено, на основание чл. 343, ал. 2 от НК.

Видно от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки е, че пострадалата И. В. К. е внучка на ищцата ИВ. СМ. К..

За изясняване механизма на ПТП съдът е допуснал извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/ със задачи, поставени от ответника и третото лице – помагач на ответника. В о.с.з. на 16.06.2020 г. вещото лице инж. М. И. Х. е заявило, че подържа заключението си, като е отговорило на въпросите на процесуалните представители на страните по 4 делото. Заключението е било оспорено от пълномощниците на ищцата и третото лице – помагач на ответника, като съдът е възложил допълнително заключение на вещото лице инж. Б. М. И.. В о.с.з. на 15.01.2021 г. вещото лице е отговорило на въпросите на съда и на страните по делото, като заключението не е било оспорено и е прието от съда.

По искане на ищцата съдът е допуснал извършването на съдебномедицинска експертиза за изясняване на получените увреждания от И. В. К., проведеното лечение, настъпилите усложнения и причините за смъртта й, въз основа на представената по делото медицинска документация. В о.с.з. на 03.11.2020 г. вещото лице е заявило, че подържа изготвеното Заключение, като същото не е било оспорено от страните и е било прието от съда.

По делото са разпитани двама свидетели.

С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

За да се уважи прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя, следва да са налице предпоставките от сложния фактически състав на непозволеното увреждане; да е налице валидно застрахователно правоотношение, както и материално-правна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди.

По отношение на наличието на валидно застрахователно правоотношение липсва спор между страните с оглед направеното признание в тази насока от ответника в отговора на исковата молба, поради което въззивният съд приема наличието на тази предпоставка за уважаване на иска.

Спорно по делото е наличието на останалите предпоставки.

В показанията си пред съда деликвентът Д. П. С. твърди, че пътната настилка е била мокра, въпреки че в момента на ПТП не е валяло, както и че „… тогава на автомагистрала „Хемус“ имаше доста дупки. Целият пътен участък преди мястото на инцидента беше неравен, имаше и други дупки.“.

Въпреки тези обстоятелства, деликвентът е управлявал лекия автомобил със скорост около 117 км./час, съгласно заключението на вещото лице по 5 допуснатата допълнителна САТЕ, която не е била съобразена с пътната обстановка, независимо от обстоятелството, че се е движел по магистрала и е липсвал пътен знак за ограничаване на скоростта, в нарушение на разпоредбата на чл. 20 от ЗдвП. Налице е противоправност на деянието, което се намира в пряка причинна връзка с причинените телесни увреждания на подстрадалата, вследствие на които тя е починала, поради което въззивният съд приема, че е налице непозволено увреждане.

Съгласно т. 1 от ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В. Р.: Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

В мотивите на постановлението се посочва, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/ дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/ дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

Доказването на тези конкретни житейски обстоятелства е било осъществено с разпита на посоченият от ищцата свидетел В. Т.

Кабакчиев – неин син и баща на пострадалата И. В. К.. Той посочва, че отношенията между неговата майка и починалата му дъщеря били много близки. Живеели при родителите си в един апартамент, като след раждането на дъщеря му, ищцата напуснала работа, за да помага на съпругата му при отглеждането на детето, което било кръстено на бабата. След като се 6 пенсионирала, ищцата заживяла на село, занимавала се със земеделие, отглеждала животни и по този начин помагала на семейството на свидетеля.