Решение № 3363 от 26.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3363 гр. С., 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110129767 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Oбразувано е по искова молба на „П.К.“ ЕООД срещу „ЗАД „А.Б.““ АД.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил „Б.“, модел .. с ДКН: *******, рама ************, за който автомобил била сключена застраховка „Каско“ („Моята кола“ застрахователен пакет „Макс“) по полица № BG/01/122002040303, валидна за периода 18.07.2022 г. - 17.07.2023 г., като застрахователната премия била изплатена изцяло. Твърди, че на 15.02.2023 г. е настъпило застрахователно събитие, за което своевременно уведомил застрахователя - ответник и била образувана щета № 0306/23/727/500273. Посочва, че автомобилът бил паркиран на открития паркинг на магазин „К.“ на ул. „Т.К.“, като при връщането на паркинга водачът установил, че колата била ударена и имала щети по предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен калник, задна броня, лайсни на врати - предна и задна десни и вежда на панел десен от друг автомобил. След установяване на щетите уведомил застрахователя незабавно, като бил направен оглед на автомобила. Посочва, че 23.02.2023 г. му било връчено писмо с изх. № 2-101-4101-1554/23.02.2023 г., в което се съдържал отказ на „ЗАД „А.Б.““ АД да му изплати застрахователно обезщетение, тъй като естеството на увреждането не кореспондирало с декларираното събитие. Твърди, че при извършен оглед в оторизиран сервиз на „Б.“ - „Д.К.“ ЕАД, настъпилите щети по автомобила били описани и оценени на сумата от 7677,79 лв. с ДДС. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7677 лв., дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек автомобил „Б.“, модел .. с ДКН: *******, рама ************, вследствие настъпило застрахователно събитие на 15.02.2023 г., представляващо покрит застрахователен риск, което обезщетение е 1 дължимо по силата на сключен с ответника договор за застраховка „Каско“ по полица № BG/01/122002040303, ведно със законната лихва от 01.06.2023 г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че щетите не отговарят на механизма на увреждане, деклариран от застрахования и не може да се приеме, че същите са причинени при статично положение на автомобила.

Посочва, че върху боята на автомобила имало отлагане от мазилка, което предполага съприкосновение при движение на МПС-то в статичен обект с грапава повърхност, като несъответствието между вида на вредите и механизма е предпоставка за отказ за заплащане на обезщетение. Счита, че процесното събитие не представлява покрит застрахователен риск. В условията на евентуалност твърди, че разходите за отстраняване на щетите са на пониска стойност. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ.

По предявения иск с правно основание чл. 405 КЗ в тежест на ищеца е да докаже: сключването на договор за имуществено застраховане с ответника, настъпването в срока на действие на договора на застрахователно събитие, което е покрит риск по него; настъпилите във връзка с процесното застрахователно събитие вреди и техния размер.

В тежест на ответника е да установи възраженията си.

С доклада по делото е отделено за безспорно обстоятелството, че към датата на настъпването на застрахователното събитие – 15.02.2023 г. между страните е имало валидно сключена комбинирана застраховка „Моята кола“ - Застрахователен пакет „Макс“ за процесното МПС - лек автомобил „Б.“, модел .. с ДКН: *******, рама ************, с включено допълнително застрахователно покритие „Каско“, с период на действие от 00.00 часа на 18.07.2022 г. до 24.00 часа на 17.07.2023 г. Във връзка със сключения застрахователен договор по делото е представена застрахователна полица № BG/01/122002040303, от която е видно, че автомобилът е застрахован с комбинирана застраховка „Моята кола“ – Застрахователен пакет „Макс“, по който не се спори, че е заплатена застрахователната премия.

С оглед на това съдът приема за доказано, че между страните е възникнало валидно правоотношение по сключен договор за имуществено застраховане към 15.02.2023 г.

Спорно между страните е дали в настоящия случай е налице застрахователно събитие, което е покрит застрахователен риск по застраховката.

Представени са Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, както и Общи условия, съдържащи се в Наръчник за ползите по застраховка „Моята кола“ на ответното дружество. Ответникът се е позовал на чл. 16.22 (чл.

2.2.1) от Общите условия, съгласно които клаузи застрахователят не заплаща застрахователно обезщетение при съществуващо явно несъответствие между вида и степента 2 на претендираните увреждания по пътното превозно средство и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щета.

По делото е приет списък на констатирани увреждания на МПС от извършен оглед от застрахователя на 16.02.2023 г., от който се установява, че увредените детайли са: броня, заден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, предна дясна лайсна, задна дясна лайсна и задна дясна вежда.

Не е спорно, че във връзка с процесното събитие от страна на застрахования е подадено уведомление за щети по МПС от 16.02.2023 г., в което е декларирано, че застрахователното събитие е настъпило на 15.02.2023 г. към 16.30 часа на паркинг на „К.“ на ул. „Т.К.“, при което са установени щети по МПС по предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен калник и задна броня, причинени от друг автомобил, във връзка с което при застрахователя е образувана преписка по щета № 0306/23/727/500273. След разглеждане на претенцията, застрахователят е отказал да извърши плащане на застрахователно обезщетение (с писма с изх. № 2-101-4101-1554/23.02.2023 г., изх. № 2-101-41011554#2/15.03.2023 г. и изх. № 2-101-4101-1554#4/22.03.2023 г.) с доводи, че уврежданията са настъпили в резултат на контакт на автомобила с обект с грапава повърхност (стена, колона) при движение на МПС, а ищецът е декларирал, че описаното събитие е настъпило на паркинг, в паркирано състояние на автомобила и при съприкосновение с друго МПС, т. е. налице е несъответствие между вида и степента на уврежданията на застрахованото МПС и декларираното събитие – основание за отказ за изплащане на обезщетение по т. 2.2.1 от общите условия на застрахователя.

За установяване механизма на настъпване на застрахователното събитие и щетите по автомобила като свидетели по делото са разпитани С.В. К. и К.И.Т..

Свидетелката К. споделя, че работи в Столична община, район „В.“ като архитект и познава управителя на ищеца във връзка със служебните й задължения за издаване на разрешителни за строеж и инвестиционни проекти. Предвид това, че част от служебните й задължения са свързани с ходене на огледи на завършени строежи и изготвяне на протоколи, се е случвало управителят на ищцовото дружество да я кара до тези обекти със своя автомобил - синьо „Б.“. Разказва, че през февруари 2023 г. във връзка с такъв оглед в ж. к.

„Д.“ отишли заедно на паркинг на „К.“, който бил пред общината на ул. „С.“ № 2, където била паркирана колата. При приближаването до паркинга К. установила, че автомобилът бил ударен на пасажерското място, най-голямата щета била на предната врата, а освен това имало щети и по задната врата, по калника и гумата. Добавя, че не е видяла какво се е случило, не е присъствала и при паркирането на колата, нямало коли от тази страна, от която била ударена колата, нямало преграда или стълб, в който да се блъсне.

Свидетелят Т. е извършил технически оглед на автомобила в ответното дружество.

Посочва, че констатираните щети по автомобила са били две врати, калник, броня десни, за което бил съставен списък на констатираните увреждания. Увредената част била голяма, като вратата била със замазана ламарина, която не подлежи на изправяне, а тъй като външните детайли били така направени, че да абсорбират удари, счита, че не е било 3 възможно ударът да е настъпил от външен детайл на друга кола. Добавя, че само констатира щетите, но не изследва от какво може да са причинени.

Съдът счита, че следва да кредитира свидетелските показания, с изключение на заявеното от свидетеля Т., че не е било възможно ударът да е настъпил от външен детайл на друга кола, доколкото свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото, а освен това показанията им относно механизма и настъпилите вреди по автомобила отразяват непосредствено възприетото от свидетелите, безпротиворечиви са, като се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства.

За изясняване на спора е приета и съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице посочва, че на 15.02.2023 г. в гр.

С. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Б.“, модел Х3 с рег. № *******, като според механизма на ПТП, посочен от ищеца, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в уведомлението за щети по МПС видими увреждания, се налага извод, че уврежданията по лек автомобил „Б.“, модел X3 с рег. № ******* могат да бъдат получени при така описаното събитие - в паркирано състояние на автомобила и при съприкосновение с твърд подвижен предмет. От техническа гледна точка и от представените по делото доказателства може да се направи извод, че уврежданията са получени при съприкосновение на детайлите с твърд предмет с височина от 0,39 м до 0,85 м. Тъй като уврежданията на лайсните в долната част на вратите (които са най-изпъкналият елемент на вратите) се изразяват единствено в нарушение на лаковото покритие, от една страна, и от друга страна по страничното дясно огледало няма увреждания, вещото е направило извод, че предметът, нанесъл уврежданията, се е намирал на височина над 0,39 м от повърхността на пътното покритие (в противен случай уврежданията по двете лайсни биха били съществени) и широчината на контактната повърхност е била не повече от 0,46 м. Разпитано в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че при огледа на автомобила са установени хоризонтални задирания, които са свързани с отлагания на PVC част върху самия детайл, характерна PVC материя, от която обикновено се изграждат броните на превозните средства.

С оглед мястото на уврежданията е невъзможно същите да са получени в резултат на удар с колче, стена или друг подобен предмет. Според вещото лице в случай, че ударът е бил от колче или стена прагът на автомобила е щял да бъде сгънат изцяло. Остатъчният прах също би могъл да е от друго превозно средство. В открито съдебно заседание вещото лице изрично пояснява, че този вид уврежданията могат да настъпят в паркирано състояние и по начина, описан в исковата молба, при удар с друг автомобил. Посочва, че няма как да се докаже дали автомобилът е бил в движение или в спряло състояние.

От съвкупната преценка на събраните доказателства съдът приема за доказано настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което застрахователят дължи обезщетение.

Застрахователния договор е договор, с който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение 4 или сума. С оглед целта на договора, от момента на влизането му в сила за застрахователя възниква задължение да носи риска от настъпване на предвидените застрахователни събития и при евентуалното им осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за претърпените вреди, определено по правилото на чл. 405 КЗ.