Определение № 265 от 12.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. Варна, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно наказателно дело № 20263100200724 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК .

Образувано е по жалба от Б. Я-А срещу постановление на Окръжна прокуратура Варна от 12.03.2026 по пр.пр.№1255/26г по описа на ВОП, потвърдено с постановление 08.04.2026г на прокурор от Апелативна прокуратура Варна по пр.пр.366/26г по описа на АП, с което е бил постановен отказ да се образува наказателно производство.

Преписката се отнася до деяния квалифицирани от жалбоподателя по чл.282 и/или чл.219 НК, тоест за престъпление от общ характер , първото от което е сред престъпленията, по които съдът извършва проверка на постановленията по реда на чл. 213 от НПК .

Съдът намира, че жалбата срещу прокурорското постановление е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице и в срока посочен в закона, поради което е процесуално допустима.

С жалбата се твърди „материална незаконносъобразност“, „необоснованост“ и липса на мотиви на атакувания акт – постановлението от 08.04.2026г на прокурор от Апелативна прокуратура Варна по пр.пр.366/26г по описа на АП Варна, което според подателят представлява нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл.107 НПК, изразяващи се конкретно в „проява на пълна процесуална пасивност“ и „действия като адвокат на лицето Бл.К.“ /кмет на Община – Варна/, „легитимирайки тежки престъпления срещу държавното управление и финансовата дисциплина“ В жалбата се приема безспорна за страните фактическа обстановка, която е обобщена в следното:

Б. Я-А подала сигнал съдържащ конкретни факти за системни нарушения на Кмета на община Варна – Бл.К., а именно: ползване на 97 дни отпуск през 2024 и 2025г, които не му се полагат; ползване на 8 дни неплатен отпуск ,съвпадащи по време с неговото задържане под стража, които също не му се полагат и ползване на 37 дни прехвърлен отпуск без законово основание.

Въз основа на горното се оспорват правните изводи на прокуратурата и тълкуването на чл.38, ал.7 от ЗМСМА, твърди се „престъпно заобикаляне на чл.42, ал.1, т.10 от ЗМСМА, което е и легитимация на престъплението по чл.282 от НК“. В заключение се прави искане съдът да отмени атакуваното постановление.

Съдът, като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по прокурорската преписка и след като провери изцяло правилността на прокурорския акт на прокурора от Окръжна прокуратура, потвърден с постановление на прокурор от Апелативна прокуратура Варна, намира подадената жалба за неоснователна, макар и по съображения, които са различни от тези изложени както в жалбата, така и в атакуваният акт, а именно:

На 13.11.2025г. в Софийска градска прокуратура е бил заведен сигнал с вх.№ 24169 от Б. ЯА по посочена от нея прокурорска преписка № 22243/2024г по описа на СГП, която изрично се е легитимирала и като свидетел и пострадало лице по д.п. №220/2024г по описа на Комисията за 1 противодействие на корупция /КПК, към настоящия момент закрита/. Идентично копие на сигнала е заведен и в КПК с вх.№ С-890 от 14.11.2025г. И ако по прокурорската преписка № 24169 /2025г, няма данни какви действия са извършени до м. февруари 2026г, то в преписката на КПК се вижда, че с постановление от 27.11.2025г. А. Рачева – прокурор при СГП е възложила на КПК да извърши проверка по реда на чл.145 и сл. ЗСВ по получения сигнал, като са дадени конкретни указания, какви данни по смисъла на чл.207 НПК следва да се съберат с цел решаването на въпроса следва ли да се образува наказателно производство по изнесените обстоятелства в сигнала. В посоченото постановление прокурор А. Рачева изрично е посочила ,че резултата от проверката е следвало да се докладва на наблюдаващия прокурор. Междувременно КПК изпратили свое решение, заведения сигнал по пр. С-890 / 2025г да бъде присъединен като идентичен към прокурорската преписка № 24169 /2025г на СГП. В изпълнение на дадените указания , в хода на проверката по прокурорската преписка, различни служители на КПК са „изискали данни от компетентните органи“ , като единствено материализирано на хартия и приложено към материалите на преписката е - писмо до Централната избирателна комисия. В отговор на посоченото писмо от 19.12.2025г Председателят ЦИК, е посочил, че „комисията, респективно ОбИК, нямат правомощия да извършват проверки и/или да дават указания относно законосъобразното използване на отпуск от действащите кметове на общини/ райони/ кметства“ В заключение е отбелязано, че въпросите на КПК се препратени на ОбИК Варна, съобразно „тяхната компетентност, и с оглед становището на ЦИК изразено по горе“ В преписките няма отговор от ОбИК Варна, като същите не съдържат и данни от източници /освен посоченото писмо на ЦИК/ различни от КПК.

Проверката по пр.пр. № 24169 /2025г на СГП е финализирала с виждането изразено в постановление от прокурор А. Рачева при СГП от 26.02.2026г, че лицето „Бл.К. е бил избран за кмет на 05.11.2023г, встъпил в длъжност на 13.05.2023г и според автора на сигнала е подавал молби подаване на отпуск и с това е извършил престъпление по чл.282 НК и чл.219 от НК, но доколкото в правомощията на ЦИК няма такива, с които да дава указания или да извършва проверки относно законосъобразното ползване на отпуск на действащи кметове на общини, то в този смисъл не се установява на територията на гр. София да е извършено престъпление и ако такова е извършено това е станало на територията на гр. Варна“. По посочения начин е била ангажирана и местната подсъдност на ОП Варна, която е приела преписката съобразно правилата на чл.35, ал.2 НПК / макар и вписано като т.8, каквато в посочената алинея няма, за разлика от ал.3/ Без да ангажира различно становище, според разпоредбите на НПК, прокурор от ВОП е приел, че сигнала не съдържа данни за извършено престъпление, тъй като лицето Бл.К. като кмет на гр. Варна има всички права по трудово правоотношение, съгласно чл.19а и чл.38,ал.7 от ЗМСМА. Последното виждане се оспорва и с жалбата предмет на настоящото производство, като се цитира практика на ВАС по конкретно дела- а именно Решение № 11695 от 04.10.2017г по адм. дело № 6993 по описа на съда за 2017г.

При упражняването на съдебен контрол по чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК върху отказа да се образува наказателно производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора, когато то е потвърдено в резултат на инстанционна проверка. В конкретния случай, настоящия състав на съда счита, че решаващият извод на представителите на прокуратурата, за наличието на законови предпоставки за отказ да се образува досъдебно производство е правилен макар и да е обоснован на правни изводи относими само към материалното право, което обаче е допустимо при отсъствието на процесуални пречки за развитието на едно наказателно производство. А такива според този състав на съда са налице и те са следните:

Както бе посочено по горе сигналът ангажирал вниманието на прокурор Рачева от СГП е подаден от лице, което е свидетел и пострадал по конкретно досъдебно производство - №220/2024г по описа на Комисията за противодействие на корупция /пр.пр.22243/2024г/ Систематическото място на разпоредбата на чл.213 НПК е ситуирана от законодателят преди издаването на акта за образуване на наказателно производство от общ характер , при отчитането на спецификата на чл.

212 НПК. Указанията на прокурор, след образуването на едно наказателно производство подлежат на пряк или косвен съдебен контрол, само в случаите предвидени в закона и то при ясните граници поставени в Конституцията на Р. България, разтълкувани в ТР № 1 от 1999г. Настоящия случай обаче не е такъв и недвусмислено трябва да се посочи, че решението /диспозитива/ на цитираното 2 от жалбоподателката дело на ВАС има сила на пресъдено нещо за конкретното дело и страни. Не само посоченото от Б. Я-А, като фактология, че едното от деянията е извършено, по време когато Коцев е привлечен в качеството на обвиняем и търпи мярка за неотклонение по посоченото д.п. наблюдавано от СГП, но и искането да бъда „разширено“ обвинението по чл.282 от НК изключва действия по чл.145 ЗСВ. И това обстоятелство следва да бъде съобразявано както от наблюдаващия прокурор, който допуска се по това време е била прокурор А. Рачева при СГП, но и от прокурорите при ОП Варна , до колкото акта по чл.35,ал.2 НПК не дерогира другите правила на НПК /в частност когато прокуратурата в лицето на СГП, вероятно въз основа на йерархичен акт наблюдава едно наказателно производство в противоречие с правилата на чл.35,ал.2 НПК/ и най-вече тези посочени в чл. 24 НПК.

Ноторно е, че към настоящия момент в Окръжен съд Варна е налице висящо наказателно производство, по което лицето Бл.К. е подсъдим, по обвинителен акт изготвен от СГП Какъв е неговият обем от фактическа страна нито може, нито следва да бъде проверяван в производство по реда на чл.213 НПК. При действащата норма на чл.287 НПК, инициативата на лице, което е свидетел по делото, и се счита за „пострадало“, е налице хипотеза за участието в производството било, то като частен обвинител и/или граждански ищец с което се разширява възможността и за изменение на обвинението. Извън посочените аргументи, недопустимо е със средствата на НПК да се събират данни за процедура за прекратяване на правомощията на кмет по ЗМСМА.

По посочените причини сигнала на Б. Я-А нито е следвало да бъде предмет на проверка по ЗСВ, нито е тази проверка може да бъде способ за събиране на доказателства в хода на висящо наказателно производство, което прави жалбите за недопустими за развитие на производства по чл.213 НПК.

И от тази гледна точка отказа да се образува наказателно производство при висящо такова е правилно, с оглед опасността да се наруши правилото „ne bis idem“, поради което и атакуваното постановление следва да бъде потвърдено по съображенията изложени по горе.

Предвид горното и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Окръжна прокуратура Варна от 12.03.2026 по пр.пр.

№1255/26г по описа на ВОП, потвърдено с постановление 08.04.2026г на прокурор от Апелативна прокуратура Варна по пр.пр.366/26г по описа на АП, с което е бил постановен отказ да се образува наказателно производство.

Определението е окончателно.

Препис от съдебният акт да се изпрати на Б Я-А и Окръжна прокуратура Варна.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3