Определение № 595 от 17.07.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. гр. Добрич, 17.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20233200500447 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл.419, ал.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 1341/27.03.2023г. от „Г. Б.“ ЕООД, „Преско – МП“ ЕООД, П. П. Г. и М. П. Е., чрез пълномощник адв. С. А. Н. – АК Варна срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 32/10.02.2023г., издадена по ч.гр.д. № 87/2023г. по описа на Районен съд гр.

Балчик в полза на „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС – ТМ“ АД.

В жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на разпореждането за незабавно изпълнение и искане за отмяната му.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частна жалба вх. № 1341/27.03.2023г. от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне.

Длъжниците са подали и частна жалба с вх. № 1343/27.03.2023г. срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Длъжниците са упражнили правото си на възражение и в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК е предявен иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение, за което е представено доказателство пред заповедния съд. Съгласно разрешението дадено в т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, администрирането и разглеждането на частната жалба срещу разноските в заповедта за изпълнение е обусловено от решението по установителния иск.

Въззивното производство по частна жалба с вх. № 1343/27.03.2023г. би било преждевременно образувано и следва да се прекрати, като тази част от преписката се върне на първоинстанционния съд за администриране след приключване на исковото производство и при спазване на задължителните указания по тълкуване на закона дадени в т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на 1

ВКС.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 419, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частна жалба с вх. № 1341/27.03.2023г. е подадена от процесуално легитимирани страни, чрез процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество при обсъждане изложените от страните становища.

Производството по ч.гр.д № 87/2023г. по описа на Районен съд гр. Балчик е образувано по заявление от „ФИНАНСОВА КЪЩА ЛОГОС – ТМ“ АД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК – Договор за заем от 18.11.2021г. с нотариална заверка на подписите на страните.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК, съдът извършва проверка дали документът по чл.417 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случай, че според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно вземане или от настъпване на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ. Дължимата от заповедния съд проверка по отношение на искането за постановяване на незабавно изпълнение обхваща единствено редовността на представения документ по чл.417 ГПК от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, по аргумент от чл.419, ал.3 ГПК.

Представеният от заявителя договор за заем е редовен от външна страна и може да послужи като основание за постановяване на незабавно изпълнение за удостоверени в него подлежащи на изпълнение вземания.

Неоснователно се явяват доводите в частната жалба, че се касае за договор с потребител по отношение на физическите лица солидарни длъжници и съдът дължи проверка дали вземанията се основават на неравноправна клауза в тях.

Заемател по процесния договор за заем е търговско дружество „Г. Б.“ ЕООД, като солидарни длъжници по договора са „Преско – МП“ ЕООД и физическите лица – управители на двете дружества П. П. Г. и М. П. Е..

Преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – 2 напр., § 1, т.20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит и др. Характеристиките за да бъде прието страна по договор с търговец е потребител най-общо се свеждат до това, че се касае винаги за физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес – в този смисъл Тълкувателно решение №3 от 23.0.2.2022г. по т.д. № 3/2019 на ОСГТК на ВКС.

В решение на СЕС по дело С-419/11 е прието, че разпоредбата на чл.15, параграф 1 от Регламент (EО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че физ.ическо лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като например управлението или мажоритарно участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба, когато поръчителства по запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит. В мотивите на решението е посочено, че предвидената засилена защита на потребителя като страна по договора е оправдана само по отношение на крайния потребител, който действа единствено с цел задоволяване на собствените си лични потребителски нужди и такава защита не е оправдана по отношение на договор, който има за цел професионална дейност. В този смисъл, не са потребители по смисъла на ЗЗП и не могат да се позовават на наличие на неравноправни клаузи не само търговските дружества, които са страни по процесния договор за заем, но и техните управители, освен ако не докажат, че при сключване на договора са действали за задоволяване на техни лични нужди. Проверка на изложение твърдения в частната жалба, че действителната страна заемополучател по процесния договор е физическото лице П. Г., а не представляваното от него дружество не може да бъде извършена в заповедното производство.

Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателите, че в представените от заявителя документи не е удостоверена изискуемостта на процесните вземания. Падежът на задължението за връщане главницата по договора е уговорен в чл.3, ал.1 от същия и допуснатата техническа грешка (пропуск да бъде изписана думата „сума“) не препятства установяването на действителната воля на страните – връщане на предоставена сума до 18.11.2022г. Изпълнението на задълженията на заемодателя по договора е удостоверено с изходящ от длъжника документ с нотариална заверка на подписа, като изложените от жалбоподателите съображения за тълкуване на датата на съставяне на този документи и различните уговорки по договора могат да бъдат проверени в исковото производство, но не могат да послужат като основание за отхвърляне на искането за допускане на незабавно изпълнение при извършената от заповедния съд формална проверка по чл.418 ГПК. Предвид характера на договора и страните по него не може да се приеме, че договорените клаузи за неустойка и възнаградителна лихва 3 противоречат на добрите нрави без да бъде дадена възможност на страните да изложат становища и ангажират доказателства, което не може да бъде извършено в заповедното производство и не е част от дължимата проверка по чл.418 ГПК.

В заключение, приложеният към заявлението документ по чл.417, т.3 ГПК е редовен от външна страна, удостоверява подлежащи на изпълнение вземания, поради което разпореждането, с което е постановено незабавно изпълнение се явява правилно и законосъобразно.

Обжалваното разпореждане не страда от посочените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.02.2023г., обективирано в Заповед № 32/10.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 87/2023г. по описа на Районен съд гр. Балчик, с което е допуснато незабавно изпълнение на същата заповед за изпълнение.

ПРЕКРАТЯВА настоящото въззивно производство, в частта, образувана по чл.413 ал.1 ГПК по частна жалба с вх. № 1343/27.03.2023г., насочена само срещу определени разноски в издадената Заповед № 32/10.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 87/2023 год., по описа на Районен съд гр. Балчик, като ВРЪЩА ОБРАТНО на първоинстанционния съд тази част от жалбата за администриране след приключване на исковото производство по оспорената заповед(по указанията дадени с т.12 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4