Решение № 109 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова в присъствието на прокурора Е. Цв. Г. като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Наказателно дело за възобновяване № 20251000601391 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Постъпило е искане от адв. Д. З. от АК Бургас, защитник на осъдения Д.

В. Н. за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 1783/2025 г. по описа на СГС и за отмяна на постановеното по него решение № 621/23.09.2025 г., с което е потвърдена присъда № 755/27.12.2024 г. по н.о.х.д. № 14286/2024 г. по описа на СРС, и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. В условията на алтернативност се прави искане за оправдаване на осъдения в рамките на установените по влязлото в сила решение на СГС фактически положения.

С решение № 621/23.09.2025 г. е потвърдена присъда № 755/27.12.2024 г. по описа на СРС, с която Д. Н. е признат за виновен в извършване на 27.10.2023 г. в гр. София на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца при първоначален общ режим и глоба в размер на 1000 лева; наложено му е наказание по чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца; приведено е в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК 1 отложеното наказание по н.о.х.д. № 11268/2021 г. по описа на СРС в размер на шест месеца лишаване от свобода и е определен общ режим на изтърпяването му; приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор или с мярка за неотклонение по двете производства; на основание чл. 343б, ал. 5 от НК Н. е осъден да заплати равностойността на моторното превозно средство – сумата от 2800 лева; осъден е да заплати разноските по делото. Решението на СГС не подлежи на касационен контрол.

В искането се твърди, че решението на СГС е постановено, без въззивният съд да е съобразил и отстранил допуснатите в хода на първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения.

За такива се сочат неяснотата на приспаднатия период и на основанието, на което първоинстанционният съд е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор или с мярка за неотклонение по двете производства, и допуснато нарушение с възлагането на разноските от съдебната фаза на процеса по сметка на ВСС, вместо на съответния съд.

Излагат се съображения за нарушение на материалния и процесуалния закон, както следва: липса в диспозитива на присъдата на посочен срок за изготвяне на мотивите; противоречие между обявения в съдебното заседание диспозитив на присъдата и диспозитива на приложената по делото присъда; недопустимо извършено от съда допълнение към диспозитива на обвинителния акт със стойността на управляваното от осъдения МПС, поради което присъдата е постановена от незаконен състав. Претендира се фактическа липса на мотиви на въззивния съдебен акт, в който е извършен преразказ на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и са възприети направените от първия съд правни изводи, но няма отговор на оплакванията на защитата и изложените във въззивната жалба доводи.

Претендира се и нарушение на изискването на чл. 360ж от ЗСВ и правилата на чл. 33, ал. 7и чл. 34 от НПК – липса на съответствие между текста на хартиен и електронен носител на въззивното решение, поради разминаване на датата на изготвяне на съдебното решение /18.06.2025 г./ с датата на подписване с КЕП от членовете на съдебния състав /23.09.2025 г./.

По същество, твърдят се допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на наказателното дело и връщането му за ново разглеждане от друг състав на СГС. В условията на алтернативност се иска съдът да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и да оправдае подсъдимия.

В хода на съдебното заседание пред САС защитникът на осъденото лице – адв. З., поддържа искането за възобновяване на наказателното производство и твърди, че наказателното производство и пред двете съдебни инстанции е проведено в нарушение на процесуалните правила. Излага твърдение, че е 2 недопустимо извършеното от първоинстанционния съд изготвяне на протоколи от предходни съдебни заседания след постановяване на присъдата, както и че направените от защитника възражения срещу първоинстанционната присъда не са получили отговор от въззивния съд, поради което въззивното решение страда от липса на мотиви.

Прокурорът от САП оспорва направеното искане за възобновяване на наказателното производство, като неоснователно.

Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на страните и извърши преценка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

С присъда № 755/27.12.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 14286/2024 г. описа на СРС подсъдимият Д. В. Н. е признат за виновен в извършване на 27.10.2023 г. в гр. София на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца при първоначален общ режим и глоба в размер на 1000 лева; наложено му е наказание по чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца; приведено е в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК отложеното наказание по н.о.х.д. № 11268/2021 г. по описа на СРС в размер на шест месеца лишаване от свобода и е определен общ режим на изтърпяването му; приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор или с мярка за неотклонение по двете производства; на основание чл. 343б, ал. 5 от НК Н. е осъден да заплати равностойността на моторното превозно средство – сумата от 2800 лева; осъден е да заплати разноските по делото.

С решение № 621/23.09.2025 г. по в.н.о.х.д. № 1783/2025 г. по описа на СГС, в сила от същата дата присъдата на районния съд е потвърдена, като решението не подлежи на касационен контрол.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като осъденият Д. Н. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е извършил дължимата проверка по чл. 372, ал. 4 от НПК и като е констатирал, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на осъдения Д. Н., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Преценката на първоинстанционния съд да разгледа производството по делото по посочената диференцирана процедура по Глава 27 от НПК е била правилна, тъй като събраните доказателства и доказателствени средства установяват по несъмнен начин, че осъденият Д. Н. на 27.10.2023 г. около 05:30 часа в гр. София, ж.к. Младост 4, по ул. „Филип Аврамов“ с посока на движение от ул. „Свето Преображение“ към ул. „Ал. Паскалев“ и срещу бл.

3

401 управлявал МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „318ИС“ с рег. № ******** след употреба на високорисково наркотично вещество кокаин и неговите метаболити, включено в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, като употребата е установена по надлежния ред – чрез съдебни токсикохимични експертизи на проби кръв и урина с рег. № И-5304/31.05.2024 г. на ВМА и с рег. № И – 7856/2024 г. на ВМА, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г. – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Съобразно направеното от осъдения Д. Н. признание на фактите, съдилищата са установили следната фактическа обстановка:

На посочената дата свидетелите В. и Е. – служители в 07 РУ СДВР изпълнявали задълженията си в гр. София като АП 156, със служебен автомобил.

Около 05:30 часа осъденият Д. Н. управлявал из гр. София лек автомобил марка „БМВ“, модел „318ИС“ с рег. № ********, собственост на братовчед му – свидетеля А. Г., който му го бил предоставил за ползване.

Преди да се качи в автомобила, осъденият Н. бил употребил алкохол и наркотично вещество кокаин. Осъденият се движел в ж.к. Младост 4, по ул.

„Филип Аврамов“ с посока на движение от ул. „Свето Преображение“ към ул.

„Ал. Паскалев“ и срещу бл. 401. По същото време свидетелите В. и Е. извършвали обход в района и решили да спрат за проверка управлявания от Н. лек автомобил, при което подали светлинен и звуков сигнал и осъденият спрял автомобила. При проверката на полицейските служители им направило впечатление, че осъденият лъха на алкохол и се държи неадекватно /бил превъзбуден/, при което било поискано съдействие от служители на ОПП СДВР и на място пристигнали свидетелите М. С. и А. Д. – служители на Пътна полиция. Последните тествали Н. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARNA-0136 и проба № 01158, чийто индикатор отчел 0.79 на хиляда концентрация на алкохол в издишвания от осъдения въздух. Била извършена и проверка с техническо средство „Drug Test 5000“, който отчел положителен резултат за употреба на кокаин. На Н. бил съставен АУАН № 1131204 и бил издаден и връчен талон за изследване № 0174281. Н. бил придружен от В. и Е. до ВМА, където дал за изследване проби от кръв и урина. СУМПС на осъдения било временно отнето със Заповед за ПАМ.

Заключенията на съдебни токсикохимични експертизи с рег. № И5304/31.05.2024 г. на ВМА и с рег. № И – 7856/2024 г. на ВМА установяват в кръвта на Н. присъствие на наркотично вещество кокаин и негови метаболити, 4 както и наличие на алкохол /етанол/ в концентрация 0.58 g/L в кръвта и 1.1 g/L в урината.

Пред първата съдебна инстанция е бил проведен разпит на вещите лица по изготвената в хода на производството по искане на защитника адв. З. комплексна съдебно-психиатрична експертиза. Според заключението, осъденият Д. Н. не боледува от психично заболяване в тесния смисъл на понятието и не се води на отчет в психиатрично заведение. При него са налице психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества /кокаин/, синдром на зависимост. Според заключението, осъденият не е страдал и не страда от психично заболяване, което да води до невъзможност да разбира действието и постъпките си и да ги ръководи.

Пред първоинстанционния съд е бил проведен разпит на вещото лице по СОЕ, като според заключението пазарната стойност на управлявания от осъдения лек автомобил марка „БМВ“, модел „318ИС“ с рег. № ******** е 2800.00 лева.

Първият съд е описал подробно въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е установил фактическата обстановка, кои от тях е кредитирал и защо. Даден е бил аргументиран отговор на направените от защитника възражения относно невключването на стойността на лекия автомобил в диспозитива на обвинението /квалифицирано от защитника като изменение на обвинението/ и защо не следва да бъде оставено извън обхвата на съдебния акт искането на прокурора за присъждане равностойността на автомобила, както и по какви причини не споделя становището за извършване на деянието в състояние, граничещо с краткосрочно разстройство на съзнанието. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че от обективна и субективна страна осъденият Н. е осъществил състава на престъпление по чл.