Решение № 303 от 09.11.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. ********, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20233130100728 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

З. С. Р., действаща със съгласието на сестра си К. С. Р., дадено по реда на чл. 137 от СК, предявява срещу С. К. Р. иск за осъждане на ответника да заплати на детето издръжка в размер на 350.00 лева месечно за периода от датата на настаняване на детето в семейството на К. Р. - 19.12.2022 г. до 04.07.2023 г. – датата предхождаща датата на подаване на исковата молба, както и издръжка в размер на 350.00 лева месечно за периода от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2023 г. до навършване на пълнолетие на детето, с падеж 5-о число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й плащане.

В исковата молба се посочва, че ответникът под никаква форма – финансово или в натура, лично или чрез другиго, не дава издръжка на детето си З. Р.. Посочва се, че детето е в 8 клас в СУ „*********“-гр. ********, във възраст, в която се развива интензивно, което обуславя извършване на значителни разходи, свързани с храна, дрехи, учебни пособия, както и за задоволяване на други образователни потребности. Заявява се, че в момента, майката на детето, макар и в чужбина, осигурява всеки месец на детето си издръжка в размер на 180.00 лева. Посочва се, че ответникът е трайно незаинтересован от отглеждането и възпитанието на дъщеря си, като настаняването й в друго семейство по реда на ЗЗДт, не освобождава бащата от задължението му за издръжка. По същество се моли за уважаване на предявения осъдителен иск.

Ответникът, в дадения от съда едномесечен срок не депозира писмен отговор.

1

В о.с.з. процесуалният представител на детето поддържа предявения иск за издръжка. Моли за уважаването му. Процесуалният представител на ответника заявява, че неговият доверител може да заплаща издръжка в размер на 220.00 лева на месец. ДСП-******** изпраща представител, който поддържа депозирания социален доклад.

Фактически констатации на съда:

Основният спорен по делото въпрос е относно размера на дължимата от бащата издръжка в полза на детето З. С. Р.. Съдът следва да прецени редица юридически факти, свързани пряко или косвено с ответника и семейството, в което е настанено детето – семейната история, жилищно битови и други материални условия на живот, материално състояние на родителя и лицата, полагащи, заместваща грижа – К. Р. и св. Н.И., в чието семейство е настанено детето.

Тъй като предмет на процеса са различни по вид юридически факти, настоящият съдебен състав ще направи опит за тяхната систематизация по групи и извършване на съответен анализ.

Фамилна история на семейството:

Видно от представеното удостоверение за раждане детето З. С. Р. се ражда на 02.02.2018 г., като негови родители са З.Д. Р. и ответника С. К. Р., които към момента на раждането му са в граждански брак. Впоследствие бракът между родителите се прекратява с развод по силата на решение от 06.11.2023 г. по гр.д. № 24/2013 г. на ПРС.

Спрямо З. Р. се извършва акт на домашно насилие от ответника на 10.09.2022 г., поради което в полза на З. се издава заповед за защита по реда на ЗЗДН и отделно от това се настанява в семейството на сестра му К. С. Р. и съжителстващия с нея – св. Н.И. за срок до навършване на пълнолетие (Решение № 284/23.11.2022 г. по гр.д. № 957/2022 г. на ПРС и Решение № 305/19.12.2022 г. по гр.д. № 1161/2022 г. на ПРС).

В момента З. Р. е редовен ученик в 9-и клас през учебната 2023/2024 г. в СУ „*********“, гр. ********, което се установява от разпита на св. И..

Материално положение и възможности на родителя С. К. Р.:

По делото се установява от приетите писмени документи, издадени от работодателя на ответника, както и от извършената от съда служебно справка в масивите на НАП и от изготвения социален доклад, че ответникът полага труд на територията на страната като шофьор на камион, с нетен (чист) трудов доход за 2023 г. около 800.00 лева месечно.

За 2021 и 2022 г. ответникът не подава декларация по чл.61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък, нито получава парично обезщетение за безработица от ДОО и пенсия. За същите години ответникът получава парични обезщетения за временна неработоспособност в размер на 259.12 лева.

Ответникът не се грижи за друго малолетно или непълнолетно дете.

Няма данни да заплаща месечен наем, както и да страда от хронични заболявания, обуславящи постоянни ежемесечни разходи за лекарства. Не се 2 представят доказателства от ответника в тази насока.

Материално положение и възможности на семейството на К. Р. и Н.И., при които е настанено детето:

От доклада, изготвен от социалните служби, се установява, че К. Р. работи като системен оператор и получава месечно трудово възнаграждение в размер на около 1200.00 лева, а св. И. полага труд в „**********, като шлосер, с месечно възнаграждение около 2100.00 лева. Отделно ДСП******** изплаща месечна издръжка в полза на детето чрез неговата сестра в размер на 50.00 лева.

Материални нужни на детето:

З. е в тийнейджърска възраст, в 9-и клас. Посещава уроци по математика и английски език, по около осем часа месечно за всеки предмет (общо 16 часа на месец), за които неговата сестра и съжителя – св. И. й заплащат по 20.00 лева на час, или общо по 320.00 лева месечно. Съдът установява този факт от гласните доказателства, събрани от разпита на св. И..

Съдът преценява възможната заинтересованост на свидетеля и ценени показанията му наред с останалия доказателствен материал, приема, че показанията му отговарят на истината. Свидетелят е нормално да е запознат с конкретните нужди и разходи, свързани със З., предвид факта, че тя е настанена за отглеждане в неговото семейство. Необходимостта от посещаване на частни уроци е обусловена от факта, че върху З. не е упражняван контрол от ответника, докато е живяла при него и тя е изостанала с учебния материал, в т.ч. и за предходни учебни години, като към момента дефицитите в знанията й не са преодолени в изцяло.

З. има характерните за едно младо момиче потребности от дрехи, обувки, както и за учебни пособия, които се осигуряват от сестра й К. Р. и св.

И., видно от представените счетоводни документи. Няма данни З. да страда от остри или хронични заболявания.

Правни изводи на съда:

Съгласно декларативната норма на чл. 143 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази връзка, родителите дължат издръжка на своите деца до навършване на пълнолетие независимо от това дали децата им са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – арг. от чл. 143 от СК и т. 2 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС. Тази особеност на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за общественополезна дейност, независимо от това, че след навършване на 16-годишна възраст поначало те могат да работят. Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на детето и възможностите на лицето, което я дължи, като императивният минимум в закона е издръжката да е равна на поне ¼ от размера на минималната работна заплата – чл. 142 от СК. В т. 2 и т. 4 от Постановление № 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на 3 живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая, а по отношение на възможностите на лицето, което дължи издръжка – от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Същевременно, не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи детето към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката. С т. 2 от Постановление № 5/31.11.1981 г. от ППВС се приема, че месечните добавки следва да се прибавят към дохода на родителя, при когото са децата и да се има предвид при определяне възможностите му да осигурява издръжката. След определяне на общата сума за издръжка на детето или за всяко от децата, тя се разпределя между родителите съобразно възможностите им.

В настоящия случай, от приетите от съда фактически констатации, свързани с начина на живот на З., съдът счита, че тя има стандартните за един тийнейджър нужди, свързани с облекло, обувки, дневни пари, учебни пособия, развлечение и прочие. Допълнителни разходи, свързани с лечение на хронични болести, не се установяват да са необходими. При определяне на общите разходи за детето, следва да се включват и разходи за частни уроци.

Предвид горните обстоятелства и наличната социално-икономическа обстановка в страната, растящите в страната цени на електроенергията, природния газ, горивата, а оттам и на продуктите от първа необходимост, и доходите, с които ответникът разполага, съдът приема, че издръжката следва да се определи в такъв размер, че да задоволява предимно основните потребности на детето.

При определяне на основните разходи за задоволяване потребностите на З., съдът взема предвид, данните публикувани на сайта на НСИ относно средните годишни разходи за лице от едно домакинство за 2022 г. по следните показатели – храна и безалкохолни напитки; облекло и обувки; здравеопазване; свободно време, културен отдих и образование.

Предвид обстоятелството, че в случая се определя издръжка на непълнолетно лице, съдът не включва разходи, свързани с алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилища, вода, електроенергия и горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома.

Видно от публикуваните от института статистически данни средният разход за 2022 г. за едно лице от домакинство е следният: храна и безалкохолни напитки – 2479.00 лева; облекло и обувки – 281.00 лева; здравеопазване – 546.00 лева; свободно време, културен отдих и образование380.00 лева.

З. е в тийнейджърска възраст, поради което съдът счита, че за осигуряване на подходящи дрехи за всеки един от 4-те сезона, минималните разходи за сезон, възлизат на поне 100.00 лева, или общо по 400.00 лева годишно. З. има нужда и от поне 5.00 лева дневни пари, за да може да покрива основните си потребности през деня, което се равнява на 150.00 лева месечно, респективно 1800.00 лева на година.

Така съдът определя следните разходи на годишна основа: храна и 4 безалкохолни напитки – по 2479.00 лева; облекло и обувки – 400.00 лева; здравеопазване –546.00 лева; свободно време, културен отдих и образование380.00 лева; по 1800.00 лева – дневни пари. Базовият общ годишен разход за З. възлиза на 5605.00 лева, което е средно по 467.09 лева месечно.

Участието на ответника и семейството на К. Р. и Н.И. в дължимата издръжка следва да е в съотношение 2/3 за ответника – 311.38, която за улеснение на плащането съдът закръгля на 310.00 лева и 1/3 за семейството на К., равняваща се на 155.70 лева за семейството на К. и Н.. Основният мотив за определяне завишен дял на бащата в дължимата издръжка е фактът, че основната финансова тежест е върху К. Р. и Н.И., при които е настанена за отглеждане З.. Семейството, както се установи заплащат средно около 300.00 лева месечно само за частни уроци. Същевременно, съдът взема предвид фактът, че бащата получава заплата в нисък нетен размер – около 800.00 лева, но пък няма ежемесечни разходи, свързани с наем или лечение на остри или хронични заболявания, нито за полагане на грижи за непълнолетен член на семейството му. Съдът взема предвид и предстоящото повишаването на минималната работна заплата от 01.2024 г. на 933.00 лева.

Предвид гореизложеното, ответникът следва да се осъди да заплати издръжка за периода от 19.12.2022 г. до 04.07.2023 г., в общ размер на 2025.33 лева (за 6 пълни месеца по 310.00 лева – 1860.00 лева и за 16 дни – 165.33 лева). За разликата до пълния размер на претенцията в общ размер на 2450.00 лева (по 350.00 лева за 7 месеца, съгласно уточнителна молба – л. 76) искът следва да се отхвърли.