Решение № 1409 от 05.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1409 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000501215 по описа за 2023 година

С решение № 1 от 03.01.2023 г., поправено с решение № 349 от 06.06.2023г. и двете постановени по гр. д. № 575 по опис на Окръжен съд София, Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на А. В. И. с ЕГН **********, сумата от 15 500 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди причинени като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, на основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 26.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

86 от ЗЗД и е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 66500 лв., ведно с претенцията на законна лихва от датата на предявяване на иска - 26.06.2020 г, до окончателното изплащане на задължението и претенцията за мораторно обезщетение върху присъдената сума за периода от 09.02.2018г. до 25.06.2020г.

Със същото решение е присъдено обезщетение за нанесени имуществени вреди от същото деяние в размер на 8121.67 лева и е отхвърлена претенцията 1 за разликата над тази сума до претендираните 8514 лева.

Във въззивното производство се поддържат две въззивни жалба, първата от ответника - Прокуратурата на Р България, която е обжалвала решението в осъдителната част и втората от ищеца А. В. И., който е обжалвал решението в отхвърлителната част - за неимуществени вреди до 40 000 лева, а за имуществени до пълния размер на предявения иск. Двете страни обосновават оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в съответните обжалвани части и ги поддържат в проведеното открито съдебно заседание.

Процесуалният представител на ищеца претендира и„ за присъждане на допълнително обезщетение за имуществени вреди до размер от 40 000 лева и на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗА. За разликата над 40 000 до претендираните 66 500 решенията постановени от първата инстанция са влезли в законна сила /т.е. за разликата над 40 000 до претендираните 66 500 лева по претенцията за обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът в съответствие с правомощията на въззивната инстанция, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, приема че обжалваното решение е валидно и допустимо, а относно неговата правилност и обоснованост, съобрази следното:

Предявен е осъдителен иск за сумата от 75014 лева, от които 66 500 лева са претендирани като обезщетение за нанесени неимуществени вреди, а 8514 лева са претендирани като имуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от на противоправно деяние с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Претендирана е и законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 15.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението и мораторна лихва в размер на законната, дължима за периода от 09.02.2018 г. до 25.06.2020 г.

В исковата молба ищецът А. В. И. излага, че на 10.02.2018 г. е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление, което не е извършил и във връзка с това обвинение е предаден на съд, а съдът го е оправдал с присъда, влязла в законна сила на 10.06.2020 г.

Ответната страна оспорва исковете по размер. Счита, че разследването е продължило в разумен срок от две години и четири месеца.

Страните, не спорят пред въззивния съд по фактите изложени в исковата молба, които се установяват от представените писмени доказателства, които се съдържат в НОХД 347/2018 г. по опис на Окръжен съд – София, ВНДОХ № 788/2019 г. по опис на САС, НД № 65 по опис на ВКС, ВНДОХ № 2

474/2020 г. по опис на САС и НД 39/2021 г. по опис на ВКС.

Не е спорно, че в периода на съдебното производство е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е продължила за период от 03.10.2019 г. до 10.06.2020 г.

Спорно пред въззивния съд е дали първата инстанция правилно е преценила вредите, които са нанесени в следствие на незаконното обвинение, проведеното по него разследване и поддържане на обвинението, до влизане в сила на оправдателната присъда. Спорно е също, дали вредите са оценени обосновано спрямо събраните по делото доказателства.

Видно от решението, което се обжалва в него е извършен подробен анализ на съдебна практика, която няма задължителен характер и не освобождава съда от задължението да изложи фактите, които приема за установени и възоснова на тях да определи справедливо обезщетение.

Вредите, които всеки субект на незаконно обвинение понася са индивидуални с оглед неговата личност, социален статус, образование, професия, семейна среда, личен морал, задължения към непълнолетни и възходящи и т.н. Унифицирането на определени обезщетителни размери само по критерия – правна квалификация на незаконното обвинение, не може да обоснове справедлив размер на претендираното обезщетение и е в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Затова е необходимо въззиния съд като инстанция по същество да изложи самостоятелни мотиви относно оценката на събраните по делото доказателства свързани с размера на присъденото обезщетение и да обоснове справедлив размер.

От събраните в исковото производство доказателства се установява, че ищецът не е осъждан преди да бъде привлечен към наказателна отговорност по обвинението, за което е признат за виновен – справка за съдимост от 12.02.2018 г. приложена в досъдебното производство. Прокуратурата е поискала от съда да наложи марка за неотклонение „задържане под стража“, но съдът е оставил без уважение това искане /протокол от 13.02.2018 г. по ЧНД № 74/2018 г. по опис на СОС/. Наложил е марка за неотклонение „домашен арест“. Същата е обжалвана, но потвърдена от САС по ВЧНД № 232/2018 г. В хода на досъдебното производство с постановление от 26.02.2018 г. на Прокуратурата на Р България – Окръжна прокуратура София е наложена забрана за напускане на пределите на Р България по чл. 68, ал.1 от НПК. С протоколно определение от 01.10.2019 г. на САС по ВНОХ дело № 3

788/2019г. предвид редовното призоваване на подсъдимия – призовка връчена лично на 02.08.2019 г., но неявяването му в съдебно заседание на 01.10.2023г., марката за неотклонение е изменена в най-тежка - "задържане под стража" и е изпълнена без оказана съпротива. Подсъдимият е намерен на адреса, на която живее. Приведен е в затвора в гр. София. в деня следващ задържането му – 03.10.2019 г. Видно от трудов договор № 1161 от 29.08.2019 г. той е назначен на длъжността „работник – товаро-разтоварна дейност, сортировач“ с месечно възнаграждение в размер на 562 лева, но считано от задържането му под стража от 03.10.2019 г. е бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по този договор. Изменението на марката за неотклонение е инициирано по протест на Прокуратурата срещу оправдателна присъда постановена от първата инстанция. От това следва, че първопричината за наложените ограничителни мерки е инициираното от ответника производство, което обосновава и отговорността му за вредите понесени от ищеца. Процесуалното бездействие на обвиняемия/подсъдим е само повод да бъде изменена марката му да неотклонение в най-тежка – задържане под стража.

Ищецът е с чисто съдебно минало и към настоящия момент. Израствал е в семена среда, която му е дала добро възпитание. След обвинението, а и предвид престоя в затвора в гр. София, характерът му се е променил, бил уплашен, самотен, засрамен пред близките си, пред приятелите си и пред целия град. Прекъснал работа поради невъзможността да изпълнява задълженията си, предвид наложената му мярка за неотклонението „домашен арест“ , а в последствие и задържане под стража. Имал приятелка, с която се разделили, като според свидетелските показания на неговия баща, причината за раздялата е отражението на обвинението в психиката на ищеца, съответно несигурността за неговото бъдеще.

Съдът кредитира показанията на свидетелите И. – баща на ищеца и Р. – близък приятел от детска възраст, които са непротиворечиви помежду си и от тях се установява, че след като прекъснал работа поради невъзможността обективно да изпълнява задълженията си, станал резервиран към всички, плах и притеснителен.

Видно от съдържанието на протокол от съдебно заседание, проведено на 29.10.2019 г. по ВНОХД № 788/2019 г. , подсъдимият И. е дал разяснение за причината, поради която не могъл да се яви в съдебното заседание насрочено за 01.10.2019 г. и е уверил съда, че не е имал намерение за се укрива, защото е бил адреса и не го е напускал, сключил е трудов договор и го е представил.

4

Въпреки, че осъдителната присъда постановена в това производство е била отложена с изпитателен срок, прокуратурата не е поискала изменение на марката за неотклонение от задържане под стража в по-лека.

Ищецът е останал в ареста и съм момента на касационното производство и е призован от Затвора – гр. София за заседанието проведено на 21.02.2020 г.

В това производство е поддържана тезата, която е излагана от подсъдимия И. в течение на цялото наказателно производство, че не е знаел за съдържанието на автомобила, в който е бил само пътник; не е провеждал разговор с митническия служител; не е признавал вина, а напротив още в началото е заявил „не знам за никаква марихуана и не ме интересува“.

С решение № 32 от 14.05.2020 г. поставено по наказателно дело № 65/2020 г. е отменена осъдителната присада на въззивния съд поради допуснати процесуални нарушения свързани с оценката на доказателствата и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. При новото разглеждане на делото, Прокуратурата е поддържала обвинението.

След отмяната на осъдителната присъда на САС, защитата на подсъдимия е поискала изменение на марката за неотклонение в по-лека. Прокуратурата е дала отрицателно становище относно основателността на това искане, което не е обосновано с липсата на осъдителна присъда. С протоколно определение от съдебно заседание по ВНДОХ № 474/2020 г. по опис на САС, проведено на 10.06.2020 г., съдът е отменил марката за неотклонение и е оставил подсъдимия без мярка за неотклонение. На същата дата е потвърдил оправдателната присъда на първата инстанция по отношение на ищеца в настоящото производство.

Въпреки оправдателната присъда Прокуратурата не е снела ограничителната марка за не напускане пределите на страна, което е станало повод, ищецът сам да инициира искане пред касационния съд, който с определение от 11.02.2021 г. му е разрешил да напуска пределите на страна за период от 01.02.2021 г. до 01.08.2021 г.

С решение № 54 от 30.03.2021г. по КНДОХ № 39/2021 г. е оставена в сила въззивната присада № 9 от 10.06.2020 г. постановена по ВНОХД №474/2020 г. на Софийски апелативен съд.

При тази фактическа установеност е без значение по чия инициатива е взета мярката за неотклонение „задържане под стража“, след като това е станало във въззивно производство образувано по протест на Прокуратурата, 5 която поддържа обвинението, а то от своя страна, предполага ограничителните мерки, който винаги са свързани с висящността на обвинението. Не е от значение и процесуалната пасивност на ищеца да представи доказателства за обективна невъзможност да се яви на деня, определен за провеждане на открито съдебно заседание, след като той не е предприемал действие да се укрие и е съществувала обективна пречка да не се яви в заседанието. Не следва да се отчита като съпричиняване не упражняването на процесуални права – искане за изменение на марка за неотклонение, не внасяне на размера на парична гаранция и т.н. Същността на марката за неотклонение „задържане под стража“ е да гарантира изпълнението на евентуалната осъдителна присъда и да възпрепятства подсъдимия да се укрие или да извърши действия, с които може да повлияе на разследването. Не са били налице нито една от причините за тази марка, макар и да е правилно наложена от съда поради неявяване на подсъдимия.