Решение № 19035 от 12.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11614/2026
- Вид
- Решение № 19035
- Подписан
- 12.10.2026
- Състав
- ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7, параграф 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 19035 гр. София, 12.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110111614 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЮАБ С.ком, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в Република Л. против „ГП А“ ЕООД, ЕИК 205050977, с която е предявен е установителен иск с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 250,00 евро главница, представляваща обезщетение за закъснял полет * * * * от Международно летище Н до Международно летище П, пристигащ по разписание на 26.02.2025 г., 21:35 ч. по договор за въздушен превоз, сключен между А.О., роден на 09.09.1991 г., и ГП А“ ЕООД, ведно със законната лихва за период от 23.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 178/2026г. по описа на РС-Смолян.
Изтъква, че авиокомпанията е потвърдила резервацията на пътника, но процесният полет бил изпълнен със закъснение повече от три часа, изчислено 1 спрямо часа на пристигане по разписание. Заявява, че съгласно Решение на СЕС по съединени дела С-402/07 и С-432/07 пътниците на закъснели полети се приравняват на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение. Твърди, че дължимото обезщетение е нормативно определено в Регламента и се изчислява въз основа на разстоянието между двете летища, като в случая разстоянието между началната и крайната точка на полета е до 1500 км, което попада в хипотезата на чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Сочи, че с договор за цесия от дата 07.04.2025 г. лицето А.О. прехвърля на ищеца по делото вземането си срещу авиокомпанията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва иска като основателен Не спори, че е сключил договор за превоз, по който полетът е закъснял.
Поддържа, че са настъпили обстоятелства, които изключват отговорността му и бил в обективна невъзможност за изпълнение на договора - реакционно закъснение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
За да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение повече от три часа, а ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди часа на излитане. Следва да установи че ответникът е въздушен превозвач от общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че заминава от летище в държава- член, респективно пътува до държава-член, чл. 3 от Регламент 261/2004.
Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз.
Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета - 400 евро при полет с разстояние над 1500 км, какъвто е настоящият случай.
Не се спори между страните и съдът е обявил за безспорно, че вземането, предмет на искова молба произтича от договор за въздушен превоз за полет **** от Международно летище Н до Международно летище П, пристигащ по разписание на 26.02.2025 г., сключен между ответника и А.О., роден на 09.09.1991 г., по който паричното вземане е прехвърлено с договор за цесия на кредитора, за което длъжникът е уведомен. Безспорно е между страните, че полет * * * * от Международно летище Н до Международно летище П, е отменен, като разстоянието на полета определено по реда на чл. 7, пар. 4 от Регламента е до 1500 км.
2
Спорният въпрос се свежда до наличието на извънредни обстоятелства, освобождаващи ответника от задължението за обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004. Ответникът поддържа, че забавянето се дължи на "реакционно закъснение" – закъснение в предвидения да изпълни процесен полет самолет.
В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин наличието на извънредни обстоятелства, които да изключват неговата отговорност в качеството му на превозвач. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз (напр. Решение по дело C-74/19, както и дела WallentinHermann, Pešková и Peška), грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да се освободи от задължението, предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия. Авиокомпанията е длъжна да предприеме всички разумни мерки за избягване на закъснението, включително търсене на други полети, оперирани от същия или друг превозвач. По делото ответникът не е ангажирал доказателства, удостоверяващи подобни действия, нито е доказал, че с цената на всички налични ресурси не е могъл да избегне закъснението.
На следващо място, закъснението на предходен полет (реакционно закъснение) представлява типичен вътрешен организационен проблем на превозвача, присъщ на нормалното упражняване на дейността му. Подобно събитие не може да се квалифицира само по себе си като "извънредно обстоятелство", освен ако не се докаже, че първоначалното закъснение се дължи на фактори извън ефективния контрол на авиокомпанията, каквито доказателства липсват.
С оглед на изложеното, съдът приема, че възражението на ответника за наличие на правоизключващо обстоятелство е неоснователно. Доколкото разстоянието на полета е до 1500 км, дължимото обезщетение е в размер на 250 евро, поради което предявената претенция следва да се уважи в пълния й размер.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът в общ размер на 217,56 евро за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство (от които 205 евро адвокатско възнаграждение и 12,56 евро държавна такса), както и 215,86 евро за заповедното производство (от които 205 евро адвокатско възнаграждение и 10,86 евро държавна такса).
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЮАБ С.ком (UAB 3
Skycop.com), с ЕИК 304423851, със седалище и адрес: Л.Р., гр. В, ул. „Д.Г.“ № **, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., че „ГП А“ ЕООД, с ЕИК 205050977, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, Летище София, БЛ. *, ЕТ. *, дължи на ЮАБ С.ком сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № **** по направление Н - П, пристигащ по разписание на 26.02.2025 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 178/2026 г. по описа на Районен съд Смолян, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 23.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ГП А“ ЕООД, с ЕИК 205050977, ДА ЗАПЛАТИ на ЮАБ С.ком (UAB Skycop.com), с ЕИК 304423851, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 217,56 евро - разноски в исковото производство пред СРС, както и сумата от 215,86 евро - разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4