Решение № 14105 от 18.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14105 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. П. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110141597 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на И. Б. П. срещу Д. М. М. и З. Г.

К. – М.а.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ ателие за бръснаро-фризьорски услуги с площ от 21,45кв.м., нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, находящ се в /населено място/, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Посочва, че по силата на нот. акт от 30.11.1956г. баща му – Б. С. П. закупил право на собственост върху 1/3 идеална част от празно урегулирано място /понастоящем УПИ/ с площ от 866 кв. м., за което имало неуредени сметки по регулация за 14 кв. м., с уреждането на които мястото станало 880 кв. м., находящо се в землището на Дървеница, местността „Герено“, съставляващо парцел № XIV от кв. 14 по плана на гр. София. Имотът бил придобит в съсобственост между купувачите Г. Ш., Б. П., Д. П. и М. П., като с нот. акт за поправка на горния нот. акт от 1958г. било уточнено, че квотите са 1/3 ид. ч. за Г. Ш., 1/3 ид. ч. за Б. П. и общо 1/3 ид. ч. за Д. П. и М. П.. Към датата на сделката Б. П. имал сключен граждански брак от 1946г. с майката на ищеца В.ка П., починала през 2004г. С нот. акт № 17, том 8 от 1958г. купувачите придобили и 14 кв. м. по регулация от имота. По силата на промени в регулационния план от 1969г. от горепосочения парцел № XIV от кв. 14 били образувани парцел № XIII-13 и парцел № XIV-13, върху които съсобствениците построили две масивни жилищни сгради – близнаци. С договор за доброволна делба от 15.07.1970г. съсобствениците прекратили съсобствеността върху парцелите и построените върху тях сгради, като в дял на наследодателя на ищеца Б. П. била поставена западната част от къщата – близнак с адрес: /населено място/. Посочва, че между държавата и съсобствениците на поземления имот са извършвани сделки по замяна, което довело до възникване на съсобственост върху поземления имот с идентификатор № ****, върху който се намира процесното ателие, между Столична община с квота 7,02% и Б. П. с квота 92,98%.

Ищецът поддържа, че първоначално е изградена тухлена барака от наследодателя 1 му Б. П. през 1957г. с негови труд и средства, като изграждането било извършено със съгласието на останалите носители на право на собственост върху идеални части от поземления имот. Впоследствие в полза на Б. П. била издадена нотариално заверена декларация с изразено съгласие от И. П. и И. К. за доизграждане и оформяне на съществуващата до този момент тухлена барака във фризьорски салон с площ от около 20 кв. м., като на 28.06.1993г. било издадено разрешение за строеж № 107/28.06.1993г.

Посочва, че от изграждането на бараката през 1957г. до оформянето й като ателие през 1993г. и от 1993г. до 2016г. постройката е била във владение на Б. П.. Ищецът твърди, че процесното ателие е било придобито в собственост от Б. П. и съпругата му В.ка П. по силата на приращение за 1/3 идеална част, съответстваща на правото им на собственост в поземления имот, а за останалите 2/3 идеални части било дадено съгласие от останалите съсобственици за изграждането му. Евентуално счита, че правото на собственост върху 2/3 е придобито по силата на упражнявано давностно владение от Б. П. в периода 1957г.-2016г. Ищецът пък придобил собствеността в резултат на наследствено правоприемство.

Ищецът посочва, че към момента ответниците са установили фактическа власт и ползват ателието, което обуславя интересът му от водене на иск за собственост. Също така счита, че е лишен от възможността да ползва имота си, поради което същите му дължат обезщетение от по 250лв. месечно за периода 01.08.2017г.-01.08.2022г.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик на гореописаното ателие за бръснаро-фризьорски услуги и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху него, както и да бъдат осъдени да му заплатят обезщетение в размер на 15 000лв. за ползването без основание за периода 01.08.2017г.-01.08.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорват исковете. Посочват, че искът е насочен не към ателието, а към гараж № 4, чиито собственици са те. Твърдят, че през 2013г. са станали собственици на ап. № 1 с идентификатор ***.1.1, изграден в триетажната кооперация с адрес: гр. София, /населено място/, заедно с избено помещение и 33% идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху държавна земя в поземления имот с идентификатор *** с обща площ от 267 кв. м. Посочват, че в поземления имот освен триетажната жилищна сграда с идентификатор ***.1, са изградени още: 1/ сграда № 2 с идентификатор ***.2 с площ от 25 кв. м., представляваща постройка на допълващо застрояване – офис; 2/ сграда № 3 с идентификатор ***.3 с площ от 41 кв. м. с три самостоятелни обекта с функционално предназначение – хангар, депо, гараж;

3/ сграда с идентификатор ***.4 с площ от 38 кв. м. с предназначение – хангар, депо, гараж, построена без строителна документация, с издадено удостоверение за търпимост № 306/02.11.2016г., собственост на ответниците; и 4/ сграда с идентификатор № ***.5 с площ от 15 кв. м. с предназначение постройка на допълващо застрояване – закрит вход. Поддържат, че към 1978г. в парцел № 277 е съществувала само триетажната жилищна сграда, а гаражите били заснети и отбелязани през 1984г.

Твърдят, че съгласно разрешение за преустройство № 107/1993г., гаражът в ситуационната схема от разрешителното бил с вход откъм юг – /населено място/“, а административният адрес на обекта за преустройство бил /населено място/“ № 2А, с оглед на което считат, че е извършено преустройство на обект, който не отговаря на обекта в разрешителното по местоположение и подход. Твърдят, че се касае за два различни обекта, като гараж № 4 бил построен без разрешение за строеж и други 2 строителни книжа някъде през 1984г. Посочват, че гараж № 4 е тяхна собственост, същият е деклариран от тях от 2016г. и се плаща данък сгради за него, като го владеят от м. септември 2014г. Оспорват и иска за обезщетение.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 108 ЗС:

Нормата на чл. 108 ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2А от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитИ. на съдебното решение.

Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за наследници изх. № РСТ21-УГ01-4229/09.06.2021г. се установява, че ищецът е син и единствен наследник на Б. С. П., починал 29.01.2018г. Не се спори, че последният е закупил заедно с други лица парцел № XIV от кв. 14 в гр. София, като е придобил 1/3 ид. ч. от него въз основа на покупко-продажбата. От събраните по делото доказателства, и в частност писмо от гл. арх. на район „Студентски“-СО до З. Г. К. /л. 104 от делото/ , както и приетото по делото заключение по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че в парцела е построена къща-близнак от съсобствениците на парцела, за което е бил издаден позволителен билет. Не се спори, че съсобствеността върху парцела е прекратена, както и че югозападната половина от къщата-близнак, находяща се на /населено място/“ 1, се намира в ПИ с идентификатор ***, който съгласно заключението по СТЕ, представлява бивш имот с пл. номер 277, включен в обхвата на УПИ № VIII-277 и 278, кв. 6, с вход откъм ул. /населено място/ Видно от нот. акт № 193, том II, дело № 338 от 2013г., ответниците Д. М. М. и З.

Г. К. са придобили по силата на покупко-продажба собствеността върху самостоятелен обект от западната част на къщата-близнак, а именно ап. № 1 с идентификатор ***.1.1, находящ се в гр. ., /населено място/, в триетажна сграда с идентификатор ***.1, вх. 1, етаж 1, със застроена площ 79,20 кв.м., заедно с избено помещение с площ 14.40 кв.м. и 33.33% ид.ч. от общите части на сградата и ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя.

Освен югозападната част от триетажната къща близнак или имот с идентификатор ***.1, съгласно СТЕ в ПИ с идентификатор *** са построени още четири сгради, а именно:

- едноетажна масивна сграда със стопански характер, с идентификатор ***.2, находящ се на ъгъла между улиците „/населено място/“ (от югозапад) и /населено място/“ (от югоизток);

- едноетажна масивна сграда със стопански характер-масивни гаражи, с идентификатор ***.3, разположена с югозападно лице към /населено място/“ и за нея 3 са налични строителни книжа за два гаража и складово помещение на Б. С. П., отразени в КК като обекти с идентификатори ***.3.1, ***.3.2 и ***.3.3;

- едноетажна масивна сграда със стопански характер-масивен гараж, с идентификатор ***.4, разположена с югозападно лице към ул. „/населено място/“.

- едноетажна масивна сграда, със стопански характер-масивен гараж, с идентификатор ***.5, разположена с югозападно лице към ул. „/населено място/“ и съдържа един надземен етаж, като представлява входно преддверие пред външната врата на жилищната сграда.

Настоящото производство касае собствеността върху ателие за бръснарофризьорски услуги.

На първо място, съдът намира за необходимо да обсъди обособеността и идентичността на имота, доколкото според ищеца ателието представлява имот с идентификатор *** и е изградено чрез дострояването на тухлена барака, построена първоначално от Б. С. П. през 1957г., като окончателно е завършено като ателие за бръснарска дейност през 1993г. Според ответниците пък, ателието не е изградено в имот с идентификатор ***.4, тъй като последният представлява гараж /сграда № 4/ тяхна собственост, а ателието е резултат от преустройство на обект с вход откъм /населено място/“.

Както бе посочено, съгласно СТЕ, обект с идентификатор ***.4 представлява съобразно записите в кадастралните карта и регистри едноетажна масивна сграда със стопански характер - масивен гараж, разположен с югозападно лице към ул. „/населено място/“. Процесното ателие за бръснаро-фризьорски услуги представлява помещение, част от сграда с идентификатор ***.4, като е очертано с розов контур по точки А-В-ЕЗ-А на изготвената от вещото лице схема /л. 249 – гръб/. Самото ателие се състои от пристроена през 1993г. по-нова част към ул. „/населено място/“, очертана по точки АБ-Ж-З-А, и по-стара задна част по точки Б-В-Е-Ж-Б. Последната представлява предна част на по-стара постройка, цялата очертана със зелен контур по точки Б-Г-Д-Ж-Б.

Задната част на тази по-стара постройка или пространството по точки В-Г-Д-Е-В понастоящем се ползва като склад. Отбелязано е, че ателието е правилно отразено като самостоятелен обект с идентификатор ***, изобразено в схема № 15563907/10.11.2016г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-гр.

София. Съгласно последната, помещението е с площ 21,45 кв. м. и е с предназначение „за обслужваща дейност за битови услуги“ /л. 12 от делото/.