Решение № 14533 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14533 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110141052 по описа за 2025 година

Образувано е по предявен от „****************** ЕАД против „********* ЕАД иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения по чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката за които по ч.гр.д.№ 18256/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София, УЛ.****, тролейбусно депо Искър, аб.№ 3748, за които по ч.гр.д. № 10620/2025 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 1 887,96 лева – главница, претендирана като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. , ведно със законна лихва за период от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 4 200,81 лева - мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 19.02.2025 г.

От страна на ответника исковете се оспорват с възражение за погасяване по давност. С допълнение към отговора се твърди плащане на задълженията през 2023 г.

По повод дадената му възможност за становище, от страна на ищеца се твърди, че извършените от ответника плащания не са били в пълен размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Претендираната от ищеца сума в размер на 1 887,96 лева се твърди като неплатена главница за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.

1

От изброените в подаденото Заявление по чл. 410 ГПК фактури следва, че по същество ищецът твърди, че посочената сума 1 887,96 лева представлява неплатен остатък от задължения по издаваните за периода 31.05.2022 г.-30.04.2023 г. ежемесечни фактури – само с тази бележка, че ищецът не включва, съответно не твърди да има неплатено задължение по междинна за периода фактура № 1101266812/31.12.2022 г., тъй като тази фактура не е сред изброените в Заявлението по чл. 410 ГПК, главницата по които да формира сумата 1 887,96 лева.

На стр. 3 от Заявлението по чл. 410 ГПК като основание на задължението за главница в размер на 1 887,96 лева. са изброени фактури за всички месеци, включени в процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., като не е посочена фактура за м.12.2022 г.

Същевременно, според представената с исковата молба т.нар. Справка от информационния масив за неплатени фактури се установява, че към 17.02.2025 г. (което е непосредствено преди датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК) стойностите за неплатена главница на всички издадени за процесния период фактури са нулеви, като само по междинната за периода фактура № 1101266812/31.12.2022 г. (която фактура обаче не е сроде процесните) има неплатен остатък в размер на 1 887,96 лева.

В частта относно посочените нулеви стойности на фактури, документът на т.нар. Справка от информационния масив за неплатени фактури се ползва с обвързваща доказателствена сила против ищеца за обстоятелството, че към дата 17.02.2025 г. (което е непосредствено преди датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК) ответникът няма неплатени главни задължения, освен неплатен остатък по фактура № 1101266812/31.12.2022 г.

Като се има предвид обаче, че процесните задължения не се твърди да включват фактура № 1101266812/31.12.2022 г. (според Заявлението по чл. 410 ГПК), а без нея – задълженията на ответника за главница са нулеви, то само на това основание искът за неплатени задължения за главница в размер на 1 887,96 лева се явява неоснователен.

С оглед неоснователността на иска за главно задължение в размер на 1 887,96 лева, пряко следва извод за неоснователност и на иска за лихви за посочения период на забава до датата на подаване на исковата молба.

Макар че задължението по фактура № 1101266812/31.12.2022 г. не е сред процесните сега задължения, само за пълнота следва да се отбележи, че положително се установява извършено от ответника погасяване на пълния размер на главното задължение по тази фактура, а именно – в размер на 2

43 098,19 лева, след плащане на два пъти – на 27.03.2023 г. и на 02.08.2023 г., като във всяко от двете платежни нареждания е посочено основание за плащане : фактура № 1101266812/31.12.2022 г. Сборувани, плащанията в размер на 16040,60 лева и 27 057,59 лева формират пълната стойност на фактурата - 43 098,19 лева

Ищецът не оспорва това плащане по фактура № 1101266812/31.12.2022 г., а твърди, че не е в пълен размер, без да излага съображения.

По изложените съображения – признание на ищеца, че са платени главниците на всички фактури, включени в процесния период 31.05.2022 г.30.04.2023 г., в това число и получено плащане по фактура № 1101266812/31.12.2022 г. (която не е сред процесните фактури), за които се претендира неплатена главница, съдът намира, че не се установява неплатено задължение за главница за никой от месеците, включени в процесния период.

Както се посочи по-горе, с оглед неоснователността на иска за главно задължение в размер на 1 887,96 лева, пряко следва извод за неоснователност и на иска за лихви за посочения период на забава до датата на подаване на исковата молба.

Може да се допусне, че ищецът има предвид извършени от ответника плащания преди датата 17.02.2025 г. (към която дата е съставена т.нар.

Справка от информационния масив за неплатени фактури), които според ищеца плащания не са били в пълен размер, но противоречи на формалната логика как и защо междинна за периода фактура за м. 12.2022 г. е била счетена според същата Справка за неплатена в пълен размер, при положение че фактурите както за предходния, така и за последващия период - съответно преди и след м.12.2022 г. са приети от ищеца за напълно платени.

По изложените съображения съдът намира, че не се установяват процесните задължения и предявените искове са неоснователни.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените съдебни разноски в пълен размер – а именно сумата 51.13 евро юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „****************** ЕАД против „********* ЕАД искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения по чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката а именно: във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София, УЛ.****, тролейбусно депо Искър, аб.№ 3748, а именно: 1 887,96 лева – главница, 3 претендирана като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 4 200,81 лева мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 19.02.2025 г. - за които задължения по ч.гр.д.№ 18256/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА „****************** ЕАД с ЕИК 8****** да заплати на „********* ЕАД с ЕИК 121683785 сумата 51.13 евро – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4