Решение № 150 от 30.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Пловдив, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Христо Ив. Крачолов

Иван Хр. Ранчев при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600106 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

С присъда № 25 от 06.06.2025 година ОС-Стара Загора е признал подс. И. В. С., със снета самоличност, за виновна в това, че през периода 08.03.2018 г. – 11.03.2018 г., в град С. З., като частно практикуващ лекар и работеща по трудов договор в УМБАЛ „***“ АД – С. З., АГ клиника, с призната специалност по акушерство и гинекология, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – лекарска дейност, не хоспитализирала своевременно за активно наблюдение В. И. И. (майка на детето И.И. Д. И.), с което нарушила: чл.81, ал.1 от Закона за здравето, съгласно който всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване; -чл.81, ал.2 от Закона за здравето, съгласно който правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципи, които са нарушени – за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност при оказване на 1 медицинска помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година.; за зачитане правата на пациента; -чл.86, ал.1, т.3 от Закона за здравето, регламентиращ, че като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ; -глава XVI „Диагноза и проследяване на бременността“ от Наредба № 12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицинския стандарт по „Акушерство и гинекология“ в частта й, съгласно която бременни с реализиран риск (патологична бременност) се хоспитализират в структури на лечебни заведения от второ и трето ниво на компетентност, оказващо родилна помощ при следните случаи: т.4.1.2. Наличие на маточни контракции; т.4.1.3 При поява на непосредствена заплаха за живота на бременната или плода хоспитализацията е спешна; т.4.2. В лечебното заведение се провеждат необходимите изследвания и консултации с други специалисти за изясняване състоянието на бременната/плода и т.5. В случай че срокът на бременността е 20 или повече гестационни седмици, лечението се провежда в лечебни заведения, оказващи родилна помощ, в резултат на което причинила смъртта на И.И. Д. И., настъпила на 13.03.2018 г. В АГ клиника на УМБАЛ „***“ АД С. З., поради което и на основание чл. 123, ал.1, във вр. чл.54, ал.1 във вр. чл.36, ал.1 от НК я е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, чието изпълнение е отложил за срок от 3 (три) години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. В тежест на подсъдимата съдът е възложил и направените по ДП разноски, които да се заплатят по сметка на ОД на МВР-Стара Загора, както и тези направени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд- по сметка на ОС-Стара Загора, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подс. С. – адв. Ч., който във въззивната жалба е навел доводи за нарушения на материалния закон, поради недоказаност подзащитната му да е нарушила посочените в присъдата нормативни и подзаконови нормативни актове, както и липса на причинна връзка между конкретните нарушения, в случай че се приеме, че същите са извършени, и настъпилата смърт на И.И. Д. И.. Иска от въззиния съд да бъде отменена постановената от ОС-Стара Загора присъда, като се постанови нова, с която подс. И. С. бъде призната за невинна и оправдана. Алтернативно се иска деянието, извършено от доверителката му, да се преквалифицира от такова по чл. 123, ал. 1 от НК в престъпление по чл.

123, ал. 2 от НК и се намали размерът на наложеното наказание или делото да 2 бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Депозиран е и въззивен протест против присъдата от ОП-Стара Загора, който касае присъдата единствено в частта за разноските, направени на фазата на ДП, като се иска същите да бъдат присъдени по сметка на ОПСтара Загора, доколкото разследването е извършено от ОСлО към ОП.

С решение № 157 от 03.11.2025 година АС-Пловдив е изменил постановената присъда, като е признал подс. И. С. за невинна и я оправдал на осн. чл. 304 от НПК по обвинението за нарушения по чл. 81, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за здравето, и по точка 4.2 и точка 5 от Глава 16-та на Медицински стандарт по акушерство и гинекология, приет с Наредба № 12/21.07.2014г. на министъра на здравеопазването, както и по обвинението за извършване на престъплението в периода от 08.03.2018 г. до 01.00-01.30 ч. на 11.03.2018 г., като е уважен и въззивният протест в частта на направените разноски на ДП, които са присъдени по сметка на ОП-Стара Загора. Присъдата в останалата й част е потвърдена от въззивния съд.

Срещу постановеното от АС-Пловдив решение е постъпила касационна жалба от адв. Ч. – защитник на подс. С., с която заявява доводи за незаконосъобразност, неправилност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, които са развити подробно в същата. Иска се от касационната инстанция, при установено допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, да се отмени постановения въззивен акт и делото да се върне за ново разглеждане от съответния стадий, алтернативно – подзащитната му да бъде призната за невинна и оправдана в извършване на деянието, за което е призната за виновна, или да бъде преквалифицирано деянието от чл. 123, ал. 1 от НК в такова по чл. 123, ал. 4 НК, като не се налага наказание на подс. С., и наказателното производство да бъде прекратено поради изтекла давност.

С решение № 111 от 25.02.2026 година ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като е приел, че делото не е изяснено от фактическа страна поради неотстранени противоречия в експертизите на вещите лица, касаещи съществени факти от предмета на доказване. Дадени са задължителни указания за назначаване на разширена повторна и допълнителна експертиза (в състав извън назначените 3 на досъдебната и съдебна фаза от производството).

В хода на въззивните прения пред настоящата инстанция прокурорът от АП-Пловдив поддържа протеста. Счита жалбата за неоснователна, а постановената първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразна. Противопоставя се на искането за преквалификация на деянието по чл. 123, ал. 4 от НК, защото оказаната от подсъдимата помощ на пострадалата е едва след приема й в болничното отделение и при проведеното родоразрешение, което обаче не представлява „своевременна“ такава.

Прокурорът навежда доводи и за съпричиняване от страна на пострадалата, защото, въпреки полученото от В. И. вагинално кървене в 23,30 ч. на 10.03.2018 г., същата не е предприела действия за прием в болнично заведение. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът на подс. С., адв. Ч., поддържа тезата, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на доверителката му и настъпилата смърт на новородената И.И., а последната се дължи на фактори, които са извън дължимото поведение на подсъдимата. Обръща специално внимание на факта, че отлепването на плацентата, довело до асфикция на плода, е настъпило в 23,30 ч. на 10.03.2018 г., а според вещите лица в период от 2 часа е следвало да бъдат предприети действия за спешно родоразрешение, което не било сторено. Тези заключения навеждали на извод, че смъртта е била неизбежна. Иска се от въззивната инстанция да отмени постановената от първоинстаницонния съд осъдителна присъда и да признае подс. И. С. за невинна по повдигнатото й обвинение. По отношение на преквалификацията на деянието, което е заявено във въззивната жалба, оспорва аргумента на прокурора, като навежда твърдения за своевременност на оказаната помощ на пострадалата, тъй като същата следвало да се преценява към момента на постъпване на В. И. в болничното заведение.

Подсъдимата заявява, че иска от съда да отсъди справедливо, а в последната си дума изказва чувство за вина за случилото се, както и че е направила всичко, зависещо от нея.

Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда, прие за установено следното:

4

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по общия ред.

Подсъдимата И. В. С. е родена на *** в град Я.. Завършила е Висшия медицински институт в град С. З. и има призната специалност „Акушерство и гинекология“ (дипломата й от 23.11.1992 г. е приложена на л.

13, том 2 ДП, а свидетелството за специалност с № 003205/01.06.1997 г. – на л.

19 от том 1 ДП). Считано от 15.07.1997г. и понастоящем подсъдимата работи в УМБАЛ „***“ АД със седалище в гр. С. З., Клиника по Акушерство и гинекология (трудовият й договор от 25.07.1997 г. и допълнителното споразумение № 942/31.10.2018 г. към този договор са приложени на л. 29 и л.

30 от том 2 ДП). Извън основното си трудово правоотношение, подсъдимата работи и като частно практикуващ лекар с регистрирана Индивидуална практика за извънболнична медицинска помощ с предмет на дейност „акушерство и гинекология“, вписана в Регистъра на лечебните заведения на РЗИ - Стара Загора под № 37, партида 1, том II, с регистрационен номер 2431121032 и обявен адрес в град Стара Загора, считано от 01.04.2015 г., ул.“***“ № **, ет. *, каб. № * (вж. Удостоверение № 71/07.02.2000 г. на Министерство на здравеопазването, РЗИ- гр. Стара Загора на л. 18 от том 1 ДП и справка от РЗИ на л. 155 от първоинстанционното дело).

Подсъдимата е с чисто съдебно минало (неосъждана). В документите по ДП същата е с различни фамилни имена, но няма съмнение, че е налице идентичност на лицето. От приложената по НОХ дело № 433 по описа за 2023 година на ОС-Стара Загора справка от НДБ „Население“ (л. 6465) се установява, че подсъдимата И. В. С. няколко пъти е променяла фамилното си име от С.-Ц. на С. (от 10.05.1997 г.), след което отново на С.-Ц.

(на 19.03.2001 г.), а считано от 25.09.2004 г. отново на С., поради което същата е с различни фамилни имена в различните документи, приети като писмени доказателства по делото. Независимо от различните фамилни имена, подсъдимата била известна сред колеги и пациенти като д-р И. Ц..

Свидетелите В. И. И., род. *** г., и Д. И. И., род. *** г., живеели в град К. заедно с родителите на последния – свидетелите К. А. И. и И. Г. И..

Същите сключили граждански брак на 17.09.2017 г., когато св. И. вече била бременна с първото им дете.

Свидетелката д-р В. В. А. е акушер-гинеколог с регистрирана 5 индивидуална практика за медицинска помощ. През 2017 г. извършвала прегледи в Медицински център - гр. К., като имала сключен договор с Националната здравноосигурителна каса. Същевременно д-р А. работела по специалността си и в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД- гр. С. З., в същата клиника, в която работела и подсъдимата – по Акушерство и гинекология.

На 21.08.2017 г., когато св. И. била в 13-та гестационна седмица, за първи път отишла на преглед при св. д-р А.. Резултатите от прегледа били отразени в Амбулаторен лист № 001607/21.08.2017 г. (вж. л. 48, том 1 ДП), според който е предприето „наблюдение върху протичането на нормална първа бременност“ с вероятен термин за раждане (ВТР) на 28.02.2018 г. Всеки месец св. И. посещавала кабинета на д-р А., където била провеждана женската консултация за проследяване на бременността. Датите на конкретните прегледи се установяват от приложените и приети като писмени доказателства: Амбулаторен лист № 001674/28.08.2017 г., Амбулаторен лист № 001892/28.09.2017 г., Амбулаторен лист № 001956/03.10.2017 г., Амбулаторен лист № 002232/ 02.11.2017 г., Амбулаторен лист № 002374/16.11.2017 г., Амбулаторен лист № 002543/04.12.2017 г., Амбулаторен лист № 00009/04.01.2018 г., Амбулаторен лист № 000064/08.01.2018 г., Амбулаторен лист № 000135/15.01.2018 г., Амбулаторен лист № 000279/29.01.2018 г. и Амбулаторен лист № 000476/20.02.2018 г. (вж. л.75, 77, 121, 123-131 от първоинстанционното производство). При всеки от проведените прегледи св. А. констатирала, че бременността протича нормално, като резултатите от назначаваните от нея изследвания и от ултразвуковото проследяване на плода не показвали отклонение от нормата.

Разпечатката съдържа 32 от 156 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a3997e5-b87e-4de6-aa62-be429653a36f