Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 168 от 14.09.2026, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Административно наказателно дело 177/2026
Вид
Решение № 168
Подписан
14.09.2026
Състав
Ива Тодорова Гогова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Харманли, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20265630200177 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Г. Д. Г., ЕГН: ********** от гр.Гълъбово, кв. „с..., чрез пълномощника адв.Ж.К., против Наказателно постановление №25-0271-001226 от 20.01.2026 година на Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли.

Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на административно-процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Автомобилът бил 4х4 и нямало как да стане описаното превъртане на на задвижващите колела. В случая не била спазена разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН и не следвало да се прилага чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Размерът на наложеното наказание бил в противоречие с чл.175а ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Предвид изложеното моли за отмяна на обжалваното НП и за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява.

Представлява се и от пълномощника си адв.Ж.К., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя подробна писмена защита.

Административнонаказващият орган /АНО/ Началник Група ОДМВР – Хасково, РУ-Харманли, редовно призован, не изпраща представител. В придружителното писмо към административнонаказателната преписка моли в случай, че НП бъде отменено да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличие на адвокатски хонорар, като при възможност същият 1 да бъде определен в минимален размер.

Районна прокуратура Хасково, ТО – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 27.12.2025г., в 22:03 часа, в гр. Харманли на бул. „България“, до дюнери Венци, в посока ул. „Н.П“, жалбоподателят Г.Г. управлявал лек автомобил марка „Ауди А6“ с рег. № СТ ..РА, собственост на ДП, като използвал пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, а за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора, пътници и товари, а именно повишавайки оборотите на двигателя, задвижващите колела на автомобила превъртели, преднамерено извеждайки го по този начин извън контрол.

С оглед на така установеното е съставен АУАН серия GA № 4879107 от 27.12.2025г. от С. К. – мл.автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, като същият е отказал да го подпише и отказа му е удостоверен с подписа на един свидетел – Т.Т.. АУАН не е връчен на жалбоподателя.

Жалбоподателят е депозирал писмени възражения пред АНО, по които с писмо от 19.01.2026г. е бил уведомен от АНО, че възражението било неоснователно, тъй като в конкретния случай не бил спазен чл.43 ал.2 от ЗАНН, поради което чл.44 ал.1 от ЗАНН бил неприложим

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №25-0271-001226 от 20.01.2026 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана фактическата обстановка и самото извършено нарушение. С така извършеното АНО също е приел за нарушен чл. 104б т. 2 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: "Глоба" в размер на 3 000.01 лв./1533.88 евро и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН Серия GA № 4879107 от 27.12.2025г., както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя С. К., С. К., А. М. и Т.Т. – служители на РУ-Харманли, чиито показания съдът кредитира с доверие като логични, последователни и вътрешно убедителни, още повече че свидетелите са били очевидци по време на извършване на самото нарушение, непосредствено възприели осъществяването му. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени 2 доказателства, съдържащи се в приложената АНП. От същите се установи, че водачът на процесният автомобил демонстративно изфорсирал двигателя, задвижващите колела на автомобила „превъртели“ и автомобилът поднесъл, т.е. умишлено форсирал автомобила и контролируемо „дрифтирал“ с него, като тези действия повторил два пъти – веднъж след тръгване при зелена светлина на светофара и втори път при тръгване след пропускане на пешеходец на пешеходната пътека.

На страната на жалбоподателя като свидетели бяха разпитани А.Б и М.А., които отричат жалбоподателят да е „дрифтирал“ по това време и място, като св.А. заяви, че при тръгването на автомобила, жалбоподателят подал малко по-рязко газ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл. 189, ал.

1 и ал. 12 от ЗДвП, вр. чл. 37, ал. 1, б. "б" и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1, б. "а" от ЗАНН и предвид приложените Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №8121к-1097/31.03.2015г. на М-ра на вътрешните работи, Заповед №272з-3469/25.11.2021г. на ВПД Директор на ОДМВР-Хасково, акт за встъпване в длъжност от 21.12.2021г., което не се и оспорва по делото.

Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание по чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН. Не е налице нарушение на чл.43 ал.5 и чл.44 ал.1 от ЗАНН, тъй като по делото е установено, че жалбоподателят е отказал да подпише както АУАН, така и разписката за връчване на препис от същия, което е удостоверено с подписа на св.Т.Т. и потвърдено впоследствие и пред съда чрез показанията на свидетеля А. М.. Такива данни се съдържат и в наличните в АНП сведения на св.С.К. с рег.№271р-576 от 07.01.2026г., на св.К. с рег.№ 271р-573 от 07.01.2026г. и на св.М. с рег.№ 271р-575 от 07.01.2026г. Независимо че жалбоподателят не е получил препис от АУАН, следва да се отбележи, че въпреки това той надлежно е упражнил правото си на защита чрез подаване на писмено възражение пред АНО, което е било прието за неоснователно, т.е. не би могло да се приеме, че е било накърнено правото му на защита.

Според съда ясно и точно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. Описана е фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено същото, вкл. точния механизъм на извършване на твърдените преднамерени извеждания от контрол на автомобила от жалбоподателя чрез рязко подаване на газ именно с цел контролирано поднасяне на автомобила, което пък е от 3 значение за наличието на субективната страна на нарушението. Описанието на нарушението в АУАН и НП съответства на дадената правна квалификация на същото.

По същество жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 104б, т. 2 от ЗДвП "На водача на моторно превозно средство е забранено да: т. 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. " От своя страна разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП предвижда следното:

"Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя и е лишен от правото да управлява МПС е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. Извършеното несъмнено покрива признаците на това нарушение, т. е. правилна е правната квалификация на същото.

Имайки предвид така посочените разпоредби и установените по делото факти, съдът намира, че се доказа безспорно, че жалбоподателят на процесната дата и място е извършил, описаното в НП нарушение. Същият има качеството на "Водач" по смисъла на т.25, парг.6 от ДР на ЗДвП, съгласно която разпоредба водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, доколкото по делото е несъмнено установено, че именно той е управлявал процесното МПС, което не се и оспорва.

Мястото, на което е извършено нарушението – в гр. Харманли, на бул.

„България“, покрива легалната дефиниция за път, дадена в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, а именно "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.

В подкрепа на изводите на съда за доказаност на нарушението и неговото авторство са както приетите по делото писмени доказателства, така и свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – С. К., С. К., А.

М. – служители на РУ-Харманли, чиито показания съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични и вътрешно убедителни. От същите безспорно се доказа, че жалбоподателят е подал рязко газ, за да завърти задните гуми и автомобилът да поднесе, като дори е сторил това два пъти, при това при наличието на полицейски автомобил, движещ се след него. Именно тези му действия с автомобила представляват действия с висока обществена опасност и свидетелстват за нерегламентирано ползването от страна на жалбоподателя, като водач на моторно превозно средство, на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, различна от 4 целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за това. Извършването на горните действия е показателно, че жалбоподателят ползва пътя, отворен за обществено ползване за цел, различна от превоза на хора и товари, и съответно говори за умисъл в поведението на жалбоподателя при извършване на описаното в НП нарушение.

Събраните на страната на жалбоподателя гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.Б и М.А. не установяват противното, доколкото обстоятелството, че св.Б не е забелязала жалбоподателят да е използвал гореописаната техника на управление на мпс, не означава, че такова не е имало, както се потвърди и от показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели - полицейски служители, също присъствали непосредствено при извършване на нарушението. От друга страна самият св.А., макар да отрича извършеното от жалбоподателя нарушение, потвърждава, че последният при потеглянето на автомобила действително подал по рязко и повече газ, което очевидно е последвано от т.н. „дрифтиране“ на мпс-то.

Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл. 175а ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 3000.01 лв. / 1533.88 евро и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца. Тази санкционна норма предвижда конкретни по вид и размер наказания, каквито са и наложени на жалбоподателя.

Съдът не споделя възражението на проц.представител на жалбоподателя, че наложената санкция не е в законоустановения размер и не е законово определена.

Съгласно Закона за въвеждане на еврото след 01.01.2026 г. официалната валута в страната е евро, като след 01.02.2026 г. е допустимо само плащане в евро. С оглед предвидената в закона глоба в левове се дължи служебно и автоматично превалутиране (чл. 11 от Закона) при спазване на правилата за изчисляване по чл. 12, ал. 1 от Закона. При разделяне на 3000 лева на официалния курс 1, 95583 на еврото към лева (чл. 12,ал. 1 от Закона) се получава 1 533.875643588655 евро. При спазване на правилото за закръгляне до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая (чл. 13 от Закона) се получава именно сумата отразена в ЕФ 1533.88 евро.