Определение № 627 от 05.10.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 627 гр. Кюстендил, 04.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500414 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6458/11.07.2023 г., подадена от „ Туртранс България“ ЕООД, ЕИК: *****, със седилище и адрес на управление: *****, срещу определение № 656/04.07.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 394/2023 г., по описа на РС– Дупница, с което заповедният съд е обезсилил заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 230/09.03.2023 г., издадена по посоченото частно гражданско дело и е прекратил производството по същото.

Жалбоподателят излага аргументи за неправилност на атакуваното определение, поради противоречие с материалния закон. Твърди, че неправилно заповедният съд е приел, че заявителят (настоящ жалбоподател) не е представил доказателства за предявен иск относно вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Излага аргументи, че със съобщение, получено на 12.05.2023 г. по електронна поща, съдът му е указал, че в едномесечен срок от получаване на същото може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението. Сочи, че едновременно с изпращането на потвърждение относно получаването на съобщението, е изпратил искова молба, ведно с приложенията. Пояснява, че е изпратил исковата молба на електронния адрес на заповедно деловодство, който е посочен на интернет страницата на РС-Дупница и от който е изпратено съобщението с указанията на съда. Допълва, че в исковата молба се съдържало изрично искане за присъединяване на заповедното дело към новообразуваното. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата ЕТ „*****“ е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт. Излага аргументи, че в случая иск за съществуване на вземането е предявен, но по заповедното дело не са били представени доказателства за предявяването, въпреки че заявителят изрично е бил уведомен, както че трябва да представи такива, така и за последиците от непредставянето. Моли съда да потвърди обжалваното определение. Предендира разноски.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „Туртранс България“ ЕООД, срещу длъжника ЕТ „*****“ е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 230/09.03.2023 г., по образуваното ч. гр. д. № 394/2023 г. по описа на РС– Дупница. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срока и по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, възражение от ЕТ „*****“, че не дължи претендираните парични суми. След депозиране на писменото възражение от длъжника, заповедният съд, като е приел същото за редовно и депозирано в законовия срок, със съобщение получено на 12.05.2023 г. е указал на заявителя, че доколкото срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило редовно възражение от длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК, то в едномесечен срок от получаването на съобщението, следва да предяви пред гражданския съд иск за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, след довнасяне на дължимата държавна такса.

В съобщението изрично е посочено, че при непредставяне на доказателства за предявен в срок иск, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. На 04.07.2023 г. РСДупница е постановил обжалваното определение, с което е обезсилил издадената заповед за изпълнение № 230/09.03.2023 г., и е прекратил производството по ч. гр. д. № 394/2023 г. С частната жалба пред въззивната инстанция са представени електранно писмо изпратено на 12.05.2023 г. от подател [email protected], адресирано до [email protected], в което е посочено че към същото са приложени искова молба и приложения, както и искова молба, адресирана до РС - Дупница (без входящ номер), ведно с приложенията към нея.

При депозирано от длъжника възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, съдът следва да укаже на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от съобщението на съда, като му укаже и задължението да представи доказателства за това, тъй като в противен случай заповедта се обезсилва служебно.

Предмет на преценка на въззивната инстанция по настоящото дело е дали заявителят надлежно е представил пред РС-Дупница в едномесечния срок доказателства за предявения установителен иск пред компетентния за нейното разглеждане съд, с оглед на преценката за правилност и обоснованост на постановеното определение, с което заповедта за изпълнение е обезсилена.

По въпроса за приложението на чл. 415, ал. 5 ГПК има формирана практика на ВКС, според която, за да предотврати обезсилването на заповедта за изпълнение, заявителят следва в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК да представи пред заповедния съд писмени доказателства за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. В съдебната практика е постигнато съгласие и за това с какви доказателства следва да бъде доказано своевременното предявяване на иска, като ВКС в определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д.

№ 736/2009 г. на I ТО и определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на I ТО приема, че заявителят може да уведоми съда, пред който е протекло заповедното производство, че е предявил иск за съществуване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, както с изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с отбелязване за постъпването в регистратурата на съда на съответната дата, така и с удостоверение, издадено от съдебния състав, пред който е висящо исковото производство.

Утвърдената съдебна практика е потвърдена с ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където в т. 13 е посочено, че законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. С приетото в цитираното ТР се затвърждава възприетото от ВКС становище, че за да се избегне обезсилването на издадената заповед за изпълнение, следва в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, взискателят не само да предяви положителен установителен иск за оспорените вземания пред компетентния за неговото разглеждане съд, но и да представи писмени доказателства за това пред заповедния съд.

В кориците на ч. гр. д. № 394/2023 г. по описа на РС-Дупница, приложено в цялост към настоящото дело, доказателства за такова уведомяване не се съдържат. Обективно в частната жалба не се съдържат и твърдения за изрично уведомяване на заповедния съд за 2 предявяване на установителните искове. Жалбоподателят акцентира върху това, че е подал искова молба в срок, изпращайки я на електронния адрес на заповедно деловодство, но не твърди извършването на по-нататъшни действия в изпълнение на задължението му за представяне на доказателства за предявяване на иска. Действително към частната жалба е приложено електранно писмо изпратено на 12.05.2023 г., в което е посочено, че изхожда от законния представител на жалбоподателя и което е адресирано до електранния адрес на заповедно деловодство в РС-Дупница. В писмото е посочено, че към него като приложение се изпраща искова молба. Писмото обаче може да установи единствено факта, че искова молба е изпратена до РС-Дупница. То не представлява „постъпване“ и на молба, адресирана до заповедния съд, придружена с копие от исковата молба с отбелязване за постъпването в регистратурата на съда на съответната дата.

Посоченото от жалбоподателя искане за присъединяване на заповедното дело към новообразуваното исково такова обективно не е могло да бъде изпълнено, доколкото заповедта за изпълнение е издадена от състав разглеждащ дела от областта на наказателноправната материя (III състав, НО на РС-Дупница), а производството по предявените установителни искове следва да се развие пред състав разглеждащ дела от областта на гражданскоправната материя. В този смисъл не може да се приеме и че постъпването на исковата молба е станало служебно известно на заповедния съд, доколкото разглеждането на предявените искове не му е било възложено.

Доказването на факта на предявяване на иска по чл. 422 ГПК и спазването на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е в тежест на заявителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, той следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска, както и за датата на депозиране на исковата молба. Представянето на посочените доказателства предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Ако искът действително е предявен в срок, но не са представени доказателства за това пред съда издал заповедта за изпълнение, същата подлежи на обезсилване. Установено е от съдебната практика, че фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително при съвпадане на институцията (един и същ районен съд по заповедното и по исковото производство), не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията на чл. 415, ал. 5 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба с предмет съвпадащ с този на заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането . Съдът по заповедното производство би могъл да извърши справка единствено, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни, но не и при липса на такива. В този смисъл е и съдебната практика (определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на ВКС; определение № 53/25.01.2010 г. по ч. т. д. № 16/2010 г. на ВКС и др.) Служебната проверка на заповедния съд се изразява единствено до това дали заявителят е представил доказателства за предявяване на иска в срок.

Предвид изложеното, обжалваното определение, с което заповедният съд е обезсилил заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 230/09.03.2023 г., и е прекратил производството по ч. гр. д. № 394/2023 г., по описа на РС–Дупница, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на производството разноски се дължат на ответника, който обаче не е представил доказателства за реалното извършване на такива.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 656/04.07.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 394/2023 г., по описа на РС–Дупница, с което е била обезсилена заповед за изпълнение по 3 чл. 410 ГПК № 230/09.03.2023 г. и е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4