Решение № 843 от 10.11.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 843 гр. Сливен, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20232230102383 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно кумулативно съединение искове, както следва:

- иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожен на Договор за потребителски кредит

737067/19.09.2022г., сключен между ищеца и ответното дружество и в условията на евентуалност иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.33 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП за обявяване нищожност на клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит 737067/19.09.2022г.;

- иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 848,61 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит 737067/19.09.2022г., сключен между ищеца и ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 13.06.2023г. до окончателното плащане и в условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 710,36 лв., недължимо платена неустойка по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 13.06.2023г. до окончателното плащане.

1

Ищецът твърди, че на 19.09.2022 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 737067, по силата на който усвоил главница в размер на 1900 лв., лихва 179,38 лв. и неустойка 854,62 лв. при срок на кредита 9 вноски. Твърди, че кредита бил предсрочно погасен, като ищцата заплатила сума в размер на 2 226 лв.

Ищецът твърди, че договорът бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката по чл.11 от Договор за потребителски кредит № 737067 от 19.09.2022г, е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП. В договора за кредит не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок на кредита, или е променлив. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на потребителя и основание за недействителност на договора. Договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В Договор за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Доколкото била предвидена дължимост на неустойка, не ставало ясно, дали същото било включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация, какво точно било включено в процента на ГПР, дали само лихвата, дали лихва и други разходи, които следвало да бъдат подробно описани. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно било включено в тях. Поради това, договорът за потребителски кредит бил нищожен поради неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Не било ясно как била изчислена годишната лихва в договора по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразявал 2 общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1. т.1 ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора, известно на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.

Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

Следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит № 737067 от 19.09.2022г. следвало да се прогласи за недействителен.

По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за

3 неустойка се твърди, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, неустойката по Договор за потребителски кредит № 737067 от 19.09.2022г. била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП. Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащане на неустойка, която била необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. С неустойката по процесния договор в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.

Тъй като договорът бил нищожен, кредитополучателя дължал само връщането на чистата сума по кредита, но не и заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита, поради което на основание чл.23 ЗПК, ответното дружество следвало да бъда осъдено да заплати на ищцата сумата от 848,61 лева.

В условията на евентуалност, ако съдът счете, че договора е действителен се иска осъждане на ответната страна да заплати на ищцата сума в размер на 710,36 лв., представляваща недължимо платена неустойка.

Иска се прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 737067 от 19.09.2022г. на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката по този договор е нищожна на основание чл.

26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 ЗЗП. Кумулативно се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 848,61 лв., платена без правно основание по договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на 4 исковата молба в съда 13.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 710,36 лв., платена без правно основание неустойка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 13.06.2023г. до окончателното изплащане.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който признава иска, като основателен. Претендира присъждане на деловодни разноски, тъй като смята, че с поведението си не е дал повод за водене на делото. В тази връзка твърди, че ищеца не е плащал сумата за неустойка по договора.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна с искане за редуцирането му.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приетия по делото договор за потребителски кредит № 737067/19.09.2022г., че от същата дата ищцата в качеството на кредитополучател и ответното дружество, като кредитодател са в облигационни отношения, по силата на които ищцата получила заемна сума в размер на 1 900 лв. със погасяване на 9 броя вноски с размер на погасителните вноски 2 х 29,59 лв. и 7 х 288,60 лв., включващи главница и лихва. В погасителния план са включени и вноски за неустойка2 х 296,41 лв. и 7 х 37,40 лв., фиксиран годишен лихвен процент по кредита 40,05%, ГПР 49,62% ; общ размер на всички плащания по договора за кредит в размер на 2 079,38 лв. без дължимата неустойка. В чл.5 от договора за кредит е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция в срок до 3 дни от сключване на договора или поръчителство от физическо лице, отговарящо на определени условия. Предвидено е в чл.11 от договора заплащане на неустойка от заемополучателя в случай на непредставяне на обезпечение в размер на 854,62 лв., разсрочена в погасителните вноски.

В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ищцата заплатила на ответното дружество суми в общ размер на 2 748,61 лв., от която 1900 лв. главница, 138,25 лв. договорна лихва и 710,36 лв. неустойка.

5

Вещото лице посочило, че ако в ГПР се включи и вземането, уговорено в договора за кредит, като неустойка, то ГПР по кредита, изчислен по формулата в Приложение № 1 ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания ще се увеличи до 3 525%.

В случай, че се дължи чистата стойност по договора-главница, то ищцата е надплатила на ответника сума в размер на 848,61 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебноикономическа експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма съмнение в знанията и уменията на вещото лице.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона ЗПК на договор за паричен заем и чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на парична сума, дадена без основание са допустими, а разгледани по същество и основателни.