Определение № 64 от 13.04.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. Бургас, 10.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20232000600052 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК и е образувано по подаден протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас против определение № 176/17.02.2023 г. по ЧНД № 1317/2021 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено постановление на Окръжна прокуратура от 02.12.2021 г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 22/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас.

Изразява се несъгласие с посоченото определение, като постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. Прокурорът счита, че окръжният съд неправилно е приел, че не са посочени допуснатите нарушения на правилата за охрана и безопасност на труда, които са нарушени в конкретния случай, но те осъществяват състава на престъпление по чл.136 от НК, както е посочено в прекратителното постановление. Излага доводи за липса на причинно-следствена връзка между тези нарушения и смъртта на непълнолетния И.С. И., тъй като устната уговорка за извършване на работата в гората е била сключена от свид. С.М. с бащата на пострадалия, като последният преди настъпването на инцидента я е прекратил едностранно.

Подчертава се, че извършваните от пострадалия И. И. действия, довели до неговата смърт, са били изцяло на негов риск, тъй като е пренебрегнал забраните на баща му и на свидетелите П.Б. и С.А.. Прокурорът предлага атакуваното определение на ОС-Бургас да бъде отменено при съответно потвърждаване на постановлението за частично прекратяване.

Подадено е писмено становище от прокурор от Бургаска апелативна прокуратура, в което се застъпва становище за неоснователност на изложените в протеста съображения. Изтъква се допуснатото съществено процесуално нарушение при постановяване и приемане на двете технически експертизи, на които наблюдаващият прокурор се е позовал при постановяване на прекратителното постановление, което е попречило за изясняване на обективната истина. Присъединява се към мотивите на ОСБургас, с които е указано на наблюдаващия прокурор да посочи кои са нарушените нормативни правила, относими към извършваната от 1 пострадалия И. И. правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, след което да прецени съставомерността на действията на три групи лица. Намира изложените в протестираното определение на ОС-Бургас фактически и правни изводи за правилни и предлага отмяна на прокурорското постановление за частично прекратяване на досъдебното производство.

В отговор на протеста е постъпило писмено становище от С. С. И. – майка на пострадалия И. И., чрез адвокатско дружество „Т. и Й.ова“, представлявано от адвокат М. Т. от АК-Бургас. Излага доводи, че протестът на ОП-Бургас е неоснователен и необоснован, поради което моли да бъде оставен без уважение. Счита, че не са взети предвид всички събрани и относими доказателства, а обсъдените такива са тълкувани превратно.

Присъединява се към становището, изразено от съда в атакуваното определение за непълнота на събрания доказателствен материал. Изтъква се, че наблюдаващият прокурор не е посочил дали дейността по дърводобив представлява такава с повишен риск, не е обсъдил правната й регламентация, необходимостта от специална квалификация, образование или други знания, за да са спазени нормативните предписания. Счита, че от наблюдаващия прокурор са пренебрегнати множеството нарушения, допуснати от работодателя, които са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на И. И..

Подаденият протест е процесуално допустим за разглеждане.

По същество, след като се запозна с направените оплаквания, атакувания съдебен акт и доказателствата по делото, въззивният съд намери следното:

Досъдебното производство е било образувано на 01.02.2018 г. Започнало е срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123 НК. До момента няма привлечено към отговорност конкретно лице. Целта на разследването е била установяване на виновно поведение в причинна връзка със смъртта на И.С. И., починал при разтоварване от каруца на дървен труп с дължина 2,21 м, диаметър 0,28 м и тегло 135 кг. в гората край гр. Ахтопол, при което загубил равновесие и под тежестта на товара паднал на земята и си ударил главата в каменистата земна повърхност. В хода на разследването са събрани многобройни гласни и писмени доказателства, извършени са и няколко експертизи – две съдебномедицински, химическа и две технически.

С постановление от 07.08.2018 г. прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.21, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 22/2018 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Бургас, поради недоказаност на обвинението.

По подадена от С. С. И. и Й. А. И. – родители на пострадалия И.С. И., жалба срещу постановлението на прокурора, ОС-Бургас се е произнесъл с Определение №165/16.11.2018 г., постановено по ЧНД № 753/2018 г., с което е отменил прекратителното постановление и върнал делото на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

По протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, пред Апелативен съд – Бургас е било образувано ВЧНД № 261/2018 г. по описа на съда, като с определение № 93/19.12.2018 г., определението на БОС е било потвърдено.

2

Въззивната инстанция е приела, че прокурорският акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като същият е постановен при неизяснена фактическа обстановка и при категорична непълнота на доказателствата, свързани с главния факт на доказване в това производство, а именно извършените нарушения на правилата за охрана и безопасност на труда съставляват ли престъпление и кой е отговорен за неспазването им и съответно за настъпилия съставомерен резултат – смъртта на непълнолетния И. И..

След връщане на делото на прокурора са били извършени допълнителни процесуално-следствени действия, включително и назначена и изготвена допълнителна техническа експертиза и повторен разпит на свидетели.

С Постановление от 02.12.2021 г. прокурорът отново е прекратил досъдебното производство. Приел е, че от събраните доказателства не се установява да е осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.123 ал.1, респективно по чл.122 ал.1 от НК, а са налице данни за извършено престъпление по чл.136 от НК. Поради това, наказателното производство е частично прекратено за престъплението по чл.123 ал.1 от НК и е разпоредено след влизане в сила на прекратителното постановление делото да се изпрати на Районна прокуратура-Бургас за преценка с оглед евентуално осъществено престъпление по чл.136 от НК.

Този извод окръжният съд, след собствен анализ на доказателствата, е намерил за прибързан и необоснован. Въззивната инстанция споделя изцяло становището на контролираната, по следните съображения:

В това производство не се налага детайлен анализ на събраните доказателства, тъй като не се решава по същество въпросът за вината на конкретно лице. Следва да се посочат обаче основните доказателства, които разколебават становището на органите на досъдебното производство, че липсват данни за извършено престъпление и за съставомерно поведение, както и следва да с е мотивира извършване на допълнителни действия и тяхната задълбочена правна оценка.

Обвинение за причинена смърт при професионална небрежност, както и изводите за липса на съставомерно поведение, следва да почиват върху факти за установените обективни действия на конкретни лица, в нарушение ли са те на правила за поведение, имащи нормативен характер и определящи дължимото професионално поведение, намират ли се тези действия в причинна връзка със смъртта, могло ли е лицето да извърши дължимите действия и да предвиди общественоопасните последици.

Съобразявайки правилно предметът на доказване и относимите обстоятелства, прокурорът е отдал по-голямо значение на няко и доказателства, а други са останали недооценени. Основният аргумент на наблюдаващия прокурор за отхвърляне тезата за съставомерност на деянието по чл.123 от НК е липсата на причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения на правилата за охрана и безопасност на труда и смъртта на пострадалия И. И.. Прокурорът е приел, че пострадалият не се е намирал в договорни правоотношения с изпълнителя на обекта „А...“ ООД – Царево, нито с подизпълнителя ЕТ „И.. – С.М.“, поради което на своя отговорност е пренасял отрязаната дървесина. Този извод е прибързан и постановен при непълен анализ на събраните по делото доказателства. Безспорно е 3 установено, че бащата на пострадалия – свид. Й. И. е сключил устна уговорка със свид. С.М. за извозване на дървени трупи до обособен склад и подреждането им във фигури. Няма спор и по въпроса, че свид. И. е взел със себе си за помощник своя син – пострадалия И. И., за което свид. М. е знаел и не се е противопоставял. Хронологичното подреждане на събитията показва, че към момента, когато свид. И. си е намерил друга работа – 30.01.2018г., свид. М. вече е бил заминал на почивка в гр. Велинград – 29.01.2018г. и не е бил на обекта. Не са взети предвид показанията на свид. Б.А., че на 30.01.2018г. именно свид. Й. И. е отишъл при него и му е предложил срещу сумата от 1,50 лева на кубик да работи със сина му И. в гората като извозват дърва. От изложеното следва, че свид. И., въпреки другата си работа, не е искал да преустановява договорката си със свид. М. и за да продължи да я изпълнява, е пратил сина си, заедно със свид. Б.А. да пренасят дърва в гората.

Докато двамата непълнолетни са работили на 30.01.2018г. и 31.01.2018г., никой не ги е изгонил, нито е намерил това за нередно. Предвид несанкционираната практика в гората да работят лица, които нямат навършени 18 години, може да се приеме, че когато пострадалият е ходил в гората без баща си и в трите дни (независимо дали със свид. Атанасов или сам), той всъщност е извършвал работа в изпълнение на устната договорка между баща му и свид. М.. Свидетелят М. не е оставил свой заместник, който да следи за изпълнението на уговорките, но формално работниците са знаели, че при негово отсъствие, той се замества от свид. Бакърджиев. Липсват данни някой от двамата да е предприел действия, с които да е развалил уговорката с бащата на пострадалия. В тази връзка е следвало да бъдат обсъдени показанията на свидетелите С.А. и П.Б., които в деня на инцидента са работили на един обект с пострадалия и са присъствали на инцидента. Те на л.20 и л.25 от т.3 от ДП са посочили, че са гонели пострадалия, защото са им трябвали останалите в гората дърва, за да си затворят фигурата. Нежеланието на свидетелите пострадалият да работи на обекта, не се е дължало на липсата на договорка за пренасяне на дървата, нито на това, че той е непълнолетен, необезопасен и не трябва сам да вдига тежките трупи, а е породено единствено от стремежа им да гарантират собствените си доходи. Като е приел обратното, прокурорът е тълкувал тези показания превратно. Предвид изложеното настоящият съд намира, че по делото не са установени доказателства, които с категоричност да установяват, че уговорката между бащата на пострадалия и свид. С.М. е била прекратена към момента на инцидента. Обстоятелството дали преместването на дървени трупи от пострадалия е в изпълнение или не на договорни отношения, е изключително важен въпрос от предмета на доказване, на който прокурорът не е отговорил с необходимата задълбоченост и категоричност. Извършеният анализ е повърхностен, без да е обхванал целия събран доказателствен материал.

Настоящият съд напълно споделя доводите, с които ОС-Бургас е отменил прекратителното постановление. Наблюдаващият прокурор не е обсъдил съставомерността на процесното деяние по чл.123 от НК. Липсват данни доколко участието на пострадалия в дейността „Дърводобив“ и конкретното действие, при извършването на което е настъпила смъртта – разтоварване на дървени трупи, е правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Нарушените законови и подзаконови разпоредби при извършването на тази дейност са много, но те дори не са посочени в 4 постановлението на прокурора, а е следвало за всяко нарушение да бъде направен анализ за относимостта му към смъртта на пострадалия и кой следва да носи отговорност за неизпълнението на съответната правна разпоредба.