Определение № 183 от 01.04.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. Смолян, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Петър Хр. Маргаритов

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500137 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 121 от ГПК.

С Определение № 95/10.03.2026 г. по гр. д. № 189/2026 г.

Мадански районен съд на основание чл. 70 ал. 1 от ГПК е определил цената на иска на 3 333 031.32 евро и на основание чл. 118 ал. 2 от ГПК е прекратил производството по делото и е изпратил делото на Смолянски окръжен съд по компетентност съобразно чл. 104 ал. 1 т. 4 от ГПК.

С Определение № 103/13.03.2026 г. по гр. д. № 189/2026 г.

Мадански районен съд е оставил без разглеждане молба с вх. № 874/13.03.2026 г. с правно основание чл. 389 от ГПК, подадено от „Клинър“ ООД за допускане на обезпечение на предявения иск, по който е образувано гр. д. № 189/2026 г. по описа на РС – Мадан, чрез спиране на изп. д. № 469/2018 г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков.

Тези определения се обжалват пред Смолянски окръжен съд от ищеца „Клинър“ ООД.

В частната жалба срещу Определение № 95/10.03.2026 г. се въвеждат оплаквания, че определението е недопустимо, неправилно и необосновано.

Твърди се, че районния съд неправилно е квалифицирал предявения иск като неоценяем; иска за прогласяване на нищожност на отделна клауза от договор или на целия договор, не винаги е оценяем – в конкретния случай ищецът не претендира парично обезщетение или изпълнение на насрещна престация, а цели да установи правна недействителност, поради което този иск има за предмет не имуществено право, а правно положение, което не може да бъде пряко оценено в пари.

Твърди с в частната жалба, че е недопустимо съдът да оценява иск, 1 който е предявен като неоценяем.

Твърди се в частната жалба, че цитираната от районния съд актове на ВККС не намират пълно приложени в настоящия случай, тъй като разглеждат хипотези, при които оценяемостта на иска се свързва с претенции за връщане на платени суми или други имуществени последици, каквито претенции в случая липсват.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В частната жалба срещу Определение № 103/13.03.2026 г. се въвеждат оплаквания, че е недопустимо, незаконосъобразно и необосновано.

Твърди се, че е налице недопустимост и незаконосъобразност на обжалвания акт поради неправилно произнасяне по компетентност – съдът се е позовал на Определение № 95/10.03.2026 г., като самият съд изрично посочва, че това определение не е влязло в сила – поради това районният съд е компетентен да разгледа молбата за обезпечение. .Твърди се, че преждевременното отказване на съда да се произнесе по обезпечителната молба, преди определението за подсъдност да е окончателно, представлява нарушение на процесуалните правила на ищеца и го лишава от правото на достъп до правосъдие и ефективна защита на неговите права.

От частния жалбоподател се твърди нарушаване на принципа на бързина на обезпечителното производство, като се прави позоваване на разпоредбата на чл. 395 ал. 2 от ГПК.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, включително произнасяне по същество по молбата за обезпечение.

Смолянски окръжен съд намира частните жалби за процесуално допустими като депозирани в законно установения срок от надлежна страна, а по същество, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност относно предмета на обжалване, намира за установено:

По гр. д. № 189/2026 г. на РС – Мадан е предявен иск да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 9 от договор за възлагане на обществена поръчка от 26.03.2009 г. между страните е нищожна на посочените от ищеца основания и да се прогласи нищожността на целия договор; при условията на евентуалност се иска да се признае за установено, че клаузата на чл. 9 от договора между страните е нищожна на посочените от ищеца основания и да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 9 от договора.

Оплакването на частния жалбоподател, че е недопустимо съдът да оценява иск, който е предявен като неоценяем, не държи сметка за разпоредбата на чл. 70 от ГПК. Твърдението на ищеца, че предявява неоценяем иск не прави иска такъв.

2

Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд, към които препраща. Районният съд се е позовал и на многобройна практика на ВКС, според която практика иска за прогласяване нищожност на договор е оценяем.

Разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 4 от ГПК изрично посочва, че цената на иска за съществуване /респ. несъществуване/ на договор е цената на договора, поради което предявения иск не е неоценяем, както твърди жалбподателя. Още повече, че се претендира нищожност на целия договор по основния иск.

Доводите в частната жалба относно приложение разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 4 от ГПК противоречат на тази законова разпоредба. Както тази разпоредба, така и съдебната практика не дават основание за твърдението на жалбоподателя, че под „стойност на договора“ следва да се разбира парична стойност на насрещните престации, само когато тези престации са изискуеми и представляват пряк предмет на иска.

Не съответства на приетото в цитираните в обжалваното определение актове на ВКС твърдението в частната жалба, че тези актове касаят хипотези, при които оценяемостта на иска се свързва с претенции за връщане на платени суми или други имуществени последици.

Стойността на договора е определяща за цената на иска, когато негов предмет е установяване несъществуването на целия договор. Поради това и предвид поддържаната теза от ищеца, че иска е неоценяем, съдът е приложил разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от ГПК и е определил цената на иска.

Обстоятелството дали договора между страните е прекратен през 2019 г. не влияе върху законосъобразността на обжалваното определение, тъй като и при прекратяване на договора през 2019 г. цената на иска е над границата по чл.

104 ал. 1 т. 4 от ГПК.

Предвид гореизложеното законосъобразно и обосновано районният съд е изпратил делото на Смолянски окръжен съд по компетентност съобразно чл. 104 ал. 1 т. 4 от ГПК.

По отношение Определение № 103/13.03.2026 г.:

Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд, че не е компетентен да се произнесе по молбата за допускане обезпечение на така предявения иск. След като районният съд прекратява производството по делото и го изпраща на ОС – Смолян по компетентност на основание чл. 104 ал. 1 т. 4 от ГПК, компетентен да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение ще бъде първоинстанционния съд, определен в процедурата по чл. 121 от ГПК. При положение, че районният съд е приел, че не е компетентен да разгледа така предявения иск и е прекратил производството по делото, то е недопустимо да се произнася по молбата за обезпечение на този иск.

Въззивният съд съобрази и Определение № 2364/02.09.2024 г. по ч. т. д. № 1859/2024 г. на І т.о. на ВКС, с което се постановява след приключване 3 на производството по частната касационна жалба срещу определението по чл.

121 от ГПК по молбата по чл. 389 от ГПК да се произнесе определения с влязло в сила определение първоинстанционен съд, на който е подсъден предявения иск.

Предвид гореизложеното обжалваните определения като законосъобразни и обосновани следва да бъдат потвърдени, поради което Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 95/10.03.2026 г. по гр. д. № 189/2026 г. на Мадански районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 103/13.03.2026 г. по гр. д.

№ 189/2026 г. на Мадански районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4